1. Хомосексуалист, който се изхожда по голяма нужда — СЕРЕЖА
2. Човек, който ходи по голяма нужда два пъти — БИСЕРЧЕ или ДИКЕНЗ
3. Човек, който седи до кръста във вода — ВОДОЛАЗАМЕНТ
4. Човек, който лиже задници — ПЪНКТИСТ
5. Дете, което не е родено в Гърция — НЕГЪРЧЕ, ама с грешка в картона
6. Човек, който се разхожда из гората и си говори с дърветата — ЕКОВЪПРОСИТЕЛ
7. Полов акт с кол — КОЛЕКС
8. Човек, който спира коне и каруци — ПРЕМИСЪР
9. Човек, който събира коне — КОНСУМАТОР
10. Човек, който търси жаби — ДИРЕЖАБЪЛ
11. Дете, което не ходи по голяма нужда — НЕСЕСЕРЧЕ
12. Човек, който расте с една педя — ПЕДИГРАФ
13. Човек със 100 квадратни метра задник — ГЪЗАР
14. Жена, която бие мъжа си — КУРАМБИЙКА
15. Мъже в редица — КУРНИЗ.
16. Човек, който мрази старите хора — ДЯДО МРЪЗ
17. Човек, който се завира в дините — ДИНОКРАДЧО
18. Човек, който пипа парите на леля си — ПАРАЛЕЛОПЕЧАТЕЛ

1. Хомосексуалист, който се опитва да се справи с голяма нужда — СЕРГЕЙ
2. Човек, който ходи по голяма нужда два пъти — БИСЕР или КУЧКАРСКИ ЧАРЛИ
3. Човек, който седи до кръста във вода и се прави на философ — ДУПЕДАФИЛОСОФ
4. Човек, който не може да говори, без да подуши нечий “позив” — АНАЛИЗАТОР
5. Дете, което не е родено в Гърция — НЕОЛИМПИЙЧЕ
6. Човек, който се разхожда из гората и пита клоните “бе какво става” — ПИТА ТОРЕ
7. Полов акт с кол — КОЛОЕЗДА
8. Човек, който спира конете и каруците, щото “така ми се иска” — КОНСПИРАТОР
9. Човек, който събира коне за колекция — КОНСУМАТОР
10. Човек, който търси жаби само на работа — ДИРИЖАБЪЛ
11. Дете, което още не ходи по голяма нужда — НЕСЕСЕРЧЕ
12. Човек, който расте само “с една педя” — ПЕДИКРАСТ
13. Човек с 100 квадратни метра задник — ГЪЗАР
14. Жена, която бие мъжа си като на репетиция — КУРАБИЙКА
15. Мъже в редица — КУРНИЗ
16. Човек, който мрази старите хора — ДЯДОПЛАСТ
17. Човек, който се крие в дините, за да не го намират — ДИНОСКРИЙЧЕ
18. Човек, който ровичка парите на леля си — ПАРАЛЕЛОКИФЛИ

10 бона за силикон?! Стига глупости!!! В Алиекспрес са по 11.56 лв с доставката. Може и за 8.43 лв, ама идват “безшумно” — без нищо да се напънеш, просто си е… мрънкащо празно!

10 неща, които НЕ трябва да казвате по време на с*кс:
1. „Край, будя се след пет минути.“
2. „Чакай… това ли беше всичко?“
3. „Май се справяш… почти като на аватара си.“
4. „Абе, брат ми твърди, че неговото е по-добро.“
5. „Колко ми струва това? Платим сега или после?“
6. „Защо така се сви? Да не му е студено?“
7. „Хайде по-бързо, че вече ми се подухва от чакане!“
8. „Няма ли най-сетне да стигнем кулминацията?“
9. „Тези презервативи сигурни ли са… от къде ги взе?“
10. „И сега какво? Няма ли и втори рунд?“

10 правила за водене на „креватния“ дискурс:
1. Започнете с комплимент.
Когато вече сте успели да кажете поне 50 смели неща за външността на партньорката си, 51-вото почти сигурно няма да я стресне. Само го казвайте сериозно, все едно изнасяте научна презентация.
Пример: „Очите ти блестят като две гаранции за връщане на ДДС — да не би да кажеш „не“ само ей така, от учтивост?“
2. Говорете тихо…
Психолозите казват, че шепотът действа по-силно. Освен ако партньорката ви не е глуха като абонат на кол-център — тогава поне си спестете усилието и направо й пращайте мисли с телепатия.
3. Без римуване.
Романтичните реплики са окей, но не и когато започнете да декламирате като за изпит по български: „Недей дочаква и зори…“. Дори да ви харесва поезията, в леглото тя често звучи като данъчно известие.
4. Не пипайте спорни теми.
Обсъждайте само факти, по които няма как да се засечете: „Планетата Земя е кръгла“, „Във Варна има море“ и други неща, които не водят до спор „ти кога беше прав/а“.
5. Никаква политика.
По време на страст не питайте: „Какво мислиш за санкциите?“ или „Защо пак падна правителството?“ Освен ако целта не ви е след това да ви уволнят от „любовен кадър“ и да останете на щат „абонат за оправдания“.
6. Дайте думата и на опонента.
Повечето мъже са монолози в леглото. Но демокрацията е и там: слушате, кимате, и отговаряте, без да спорите.
Ако тя шепне: „О, представяш ли си, на „Солунска“ има толкова хубави чорапи…“ — вие отвръщате спокойно: „Видях ги. В „Графа“ същите — само дето бяха с един лев по-скъпи, ама изглеждаха по-драматично.“
7. Бъдете искрен… в рамките на допустимото.
Не всеки финансово-борсов жаргон е еротичен. Не казвайте в точния момент: „Спредът се разширява…“ защото тя може да отговори: „И ти ли ще закъсняваш като тренда?“
8. Нито дума за футбол.
Има един универсален закон: жените не стават по-романтични, когато чуят: „Стоичков е най-добрият…“. Вместо страст — получавате спортно наказание: „Чао, обратно на резервната скамейка!“
9. Говорете за зодии.
Почти всяка жена реагира добре на „Коя зодия си?“ След това добавете: „Ето защо в хороскопите пише, че ‘Везни’ са толкова… убедителни.“
Само научете, че ключовото е „в хороскопите пише“. Ако кажете „аз забелязах“, започват детайлните разпити: „Да не си спал и с други Везни? Колко? Къде? И защо?“
10. И накрая: не сваляйте самочувствието ѝ.
Тя иска да се почувства желана, не оценявана. Не правете от любовта изпит. Ако трябва да кажете нещо— кажете го като човек, който е там, за да се забавлява, не като инспектор по качеството.
Понеже… в леглото правилата са ясни: комплименти, шепот, без политика и футбол, малко демокрация… и нито една „правилна“ фраза не струва повече от това да не развалите настроението.

10-те най-абсурдни реплики в домашното БГ порно:
10. Оф, спри да въртиш това, че не мога да си намеря дистанционното…
9. Татееее, кво ша ма праиш ти бе?!
8. Айде, разтърси го като баница в тавата!
7. По-леко бе, новият капак е…
6. Вдигни си го сам, че скоро се мия в кухнята…
5. Айде свършвай, че почна футболът!
4. Леко бе, обърка се патката!
3. Яж на чичо Весо голямото кюфте!
2. Наклони го малко бе, че ми мокриш стената!
1. Нидей плю с***ма в тая чиния, че утре вода ша пия от нея, бе!

14-годишно момче към баща си:

15-ти септември. Иванчо тръгва на училище за първи път.
Бабата:

Дядото:

Майката:

Дядото:

Тръгват си по улицата и насреща минава една девойка с огромни слънчеви очила и доста “шумна” реклама (като закачена табела на врата). Спират, гледат я двамата с отворени уста, а после я изпращат с поглед.
Таткото се обръща към Иванчо:

15:00 часа. някъде следобяд... Три мацки си пият айрянджи и тирамису…

15:00… някъде по обяд… Трима пича пият бира и хапват шкембе…

18 век: млад кавалер държи маргаритка, къса листенцата и гадае: „Обича ме… не ме обича… обича ме… не ме обича…“
19 век: млад джентълмен с цилиндър и фрак държи маргаритка, къса листенцата и отсича: „Ще ме обича, разбира се! Няма начин… има начин… ще ме обича!“
20 век: младеж по гъсти блузи къса листенцата на маргаритка: „Дали ме обича? Да бе… Дали ще ме свали? Ще ме свали… няма да ме свали… ще ме свали…“
21 век: човек без пол, но с умни очила, гледа емоджито „🍑“ и чете в превода: „Искам те… много… среща ли днес?“ и се чуди: „Това флирт за романтика ли е или за абонамент? Активно ли е… пасивно ли е… абонат ли съм или запор?“

18-годишно момиче се обадило на майка си с треперещ глас: „Мамо… от два месеца ми закъснява.“
Майката, побледняла като чаршаф, хукнала до най-близката аптека и взела тест за бременност. Платила, прибрала се вкъщи и го направила веднага.
Тестът показал две чертички.
Майката се разкрещяла, плачейки и ругаейки на кръст:

Момичето грабнало телефона и набрало номер. След около час пред къщата спрял черен „ролс-ройс“. От колата слязъл елегантен, спокоен мъж — посивял, с перфектен костюм и вид на човек, който никога не губи време… и влязъл вътре.
Седнал в дневната при вкаменените родители и хладно, почти любезно, казал:

После продължил, без да мигне:

Ако се роди момче — 3 фабрики и 4 милиона долара.
Ако са близнаци — по фабрика и по 2 милиона за всяко. Всичко е подготвено.
Той направил пауза, погледнал напрегнатите родители и добавил:

Тогава най-накрая бащата, който дотогава не бил отворил уста, с тежка, бащинска ръка сложил край рамото на човека и казал тихо, но категорично:

19 алагундур, 3547 лето
Вече не живеем в тая Фанагория. Тъпота до шия и скука без край. Братята ми са пълни пръчки, а и старецът все по-често се прави на умрял. Старейшините му вече не ги е страх — само дебнат кой ще падне пръв, та да го заместят. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар… ама е и най-големият късметлия: миналата седмица изгуби торбата си с подправки, не намери нищо друго и сега си спи като безмозъчен на пода.
Котраг пък е чист умствeн тромавник. Всеки ден ходи в гората да „издирва древни племена“ — т.е. да рови в едни развалени книжки, дето никой не признава, че са порно, щото там пишело „вяра“ и „закони“, а всъщност са си истории за чунки и тайни сватби.
Не казвам, че татко ми е толкова изперкал да им повери управлението — но понякога човeк се чуди.
7 кутрихалур, 3547 лето
Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра — „С тиенска кифла, с каничка кафе…“ и така нататък. Сигурно ще стане купон.
По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще я „пожертвуваме“? Съмнявам се да е някой мъж, че много ще му влезе в главата. Моята прогноза: тъмнокосата Будрун. Като я гледаш — все едно боговете са я нарисували с ръка. Боговете ще се изкефят.
Тая сутрин старецът ни събра — мен, Баян и Котраг — и ни накара да трошим едни клечки, сякаш сме дърводелци. Баян, при положение че е сто кила и яде като печка, не успя да ги строши, ама старецът се разсмя и рече: „Вижте — щом сте заедно, никой не може да ви пречупи.“ Аз пък си мисля: заедно сме, защото иначе ще се пречупим поотделно.
Тия хора са ми писнали. Планирам да емигрирам. Готов съм да мия съдове във Византия дори с лют скраден сапун — само да не гледам тези физиономии как се трепят на умствено ниво „камък“.
8 кутрихалур, 3547 лето
Днес беше празникът на Тангра. Познах за Будрун — правилно. Пуснахме я към небето, както си е реда. Жрецът Телшо обаче се беше надрусал здравата и обърка ритуала.
Когато трябваше да каже: „Започва жертвоприношението“, той вдигна глас и изцепи:
„Започва… гостоприемството!“
И всички се изпикаха от смях, защото ясно — искаха жертвата, ама всички си представяха, че и тeрена ще се почерпи.
Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман. Как иначе — професията му го изисква! Все пак е жрец.
62 мутрикур, 3547 лето
Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не уловихме, ама я свалих — както си му е редът. Пичка е тя. Само да не разбере баща й, че ще ме прати при дедите си за закуска.
След лова отидох при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза: „Ставаш хан.“ Аз се ухилих… после ми добави: „Ама братята ти те мразят и ще те убият.“ И тогава реших: емиграция на запад — без да се гледаме и без да се обясняваме.
73 мутрикур, 3547 лето
Готов съм за път. Днес дори ходих при бръснаря Хачик — да ме направи гъзар. Направи ми гладко кубе, а по средата остави една плитка, все едно съм роден да командвам в учебник. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Няма — и така ще минем.
Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. После попита дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. С тоя Тупан ще стане война, ама тя се разрева… и аз кимнах.
Ниндер погледна луната и каза, че Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Нямам търпение.
1 вортаул, 3548 лето
Голям глупак съм. Знаех, че Тупан ще издъни работата, ама пак се съгласих да го взема. Тоя келеш разказа на всички, че бягаме. Те разказаха на родителите си. И уж било тайно — ама половин Фанагория вече ни гони.
Ей, страшно племе са това! Какво да ги правя сега — къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха във Фанагория. И добре, че си взех малко ганджа от Телшо, да не се изнервям.
20 вортаул, 3548 лето
Трета седмица яздим. Те си мислят, че знам накъде отиваме. Истината е, че нямам идея. Само важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от тая скапаната Фанагория.
И точно тогава тревата свърши. А Ниндер каза, че е бременна.
Само това липсваше.
84 ерхар, 3548 лето
Стигнахме голяма река. Хората и конете — капнали. Ниндер — непрекъснато повръща. Станах и казах: „Оттатък вече ще живеем!“ Прехвърлихме се и им го казах тържествено, като че ли обявявам закон.
Мястото не беше рай, ама пък имаше много „руси“ мадами — славянки. Идеално за… разбирания за любов и пиршества.
87 ерхар, 3548 лето
А славяните се оказаха проклети. Непрестанно ни нападат. Опитах с добро — казах „мир“. Те казаха „не“. Опитах с още по-добро — взех им храна. Те пак нападнаха.
Тогава реших да обърна дебелия край и да им направя „образователно“ етническо прочистване — само мацките да останат, че нали са най-интересната част.
Наближи празникът на Тангра и старейшините почнаха да питат: „Коя ще колим?“
Аз им казах: „Никой. Това са тоталитарни простотии. Ще си направим купон без човешки жертви — само елени, че му е сезонът! Ще врътнем едни чеверменца, ще се напушим… Колко му трябва на човек?“
Оня се развика, почна да ме псува на майка — и се наложи да го „прекратя“ с юмруци. Аман от хора с опозиционни идеи. Който не му харесва — да се връща обратно във Фанагория при при изкуфелия ми баща и малоумните ми братя.
А аз… тук си ми е гот. Открих страхотна канабисова градинка.

19 алагундур, 3547 лето
Вече не се живее в тая Фанагория — скука до смърт и тъпота до задушаване. Братята ми са като развалени булгарски глинени делви: пукнатини навсякъде, но все се правят на цели. А старецът… той вече едва мърда и само слуша кога ще стане следващият хан. Като гледам — май ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, ама е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си, после се оказа, че “кутията” била… везуве? Не знам. Спи навън. Котраг пък си е пълен олигофрен — всеки ден ходи в гората да “проверява” порносписания, сякаш ако ги види, става по-умен.
Не че баща ми е чак толкова оглупял, че да им даде властта… ама човешкият фактор си е човешки.
7 кутрихалур, 3547 лето
Утре е празникът на Тангра. Аз съм голям фен. Само дето моят ритъм е “с виенска кифла, с каничка кафе” — Тангра да се оправя. Ще стане купон, брат!
По традиция има и жертвоприношение. Коя ли ще колим? Една мисъл ми мина — тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете сигурно ще се “изкефят”.
Същата сутрин старецът ни събра — мен, Баян и Котраг — и ни накара да трошим едни клечки. Баян, дето е сто кила и яде като слон, не може и една да строши. Старецът се засмя и вика: “Виждате ли — ако сте заедно, никой не ви прекършва!” Абе, да, заедно — чудесно. С тия дебили ако продължа да съм “заедно”, направо ще стана хан на място и веднага после… емигрант.
Готов съм да мия чинии във Византия — само да не ме гледат тъпите им физиономии.
8 кутрихалур, 3547 лето
Днес беше празникът на Тангра. Познах, че ще е Будрун — изпратихме я към небесата, както си му е реда. Жрецът Телшо беше толкова напушен, че молитвите му ги разпознаваха само гарваните. Та стана купон.
Когато трябваше да каже: “Започва жертвоприношението”, той взе че изцепи:
“Започва сношението!”
И всички почнаха да се смеят, да бият чанове и да ръкопляскат, все едно това е било единственият ни празничен ритуал.
Телшо не е лош човек, даже е “най-добрият”. В смисъл — баща ми вика, че е наркоман, ама как иначе? Професията му го изисква.
Пъстрооката Ниндер ме хвана за ръка и ме помоли да я взема на лов. Защо не? Нали като й гледаш очите — поне има какво да се “върне” от гората.
62 мутрикур, 3547 лето
Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме — ама аз я “свалих”. Само да не разбере баща й, че ще ме метне в кладенеца и ще казва: “Ей, така се връща любовта!”
После ходих при Телшо. Напушихме се, както си му е редът, и той ми вика, че ставам хан, но братята ми били срещу мен и щели да ме убият. Твърдо реших: емигрирам на запад.
73 мутрикур, 3547 лето
Готов съм за път. Отидох при бръснаря Хачик да ме оправи — направи ми гъзарска прическа: гладко избръснато кубе с една плитка по средата. Исках да се изруся, ама кислородната вода му била свършила — нищо, и така съм “извънземен”.
Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме пита да изчакаме до Нова година, да се подготви психически. После добави дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тупан е лигльо — ще ми скъса нервите, ама Ниндер се разрева и аз се предадох.
Гледам луната — Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Нямам търпение.
1 вортаул, 3548 лето
Голям глупак съм. Знаех си, че Тупан ще издъни всичко. И познах: разказал на половин Фанагория, че бягаме “на тайно”, а другата половина го разказала на родителите им. В крайна сметка — половин град ни тръгна след нас, все едно сме им обещали безплатен празник.
Аз сега какво да ги правя? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че Телшо ми даде малко ганджа за разтуха.
20 вортаул, 3548 лето
Трета седмица яздим. Те си мислят, че знам къде отиваме — а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория.
Тревата ми свърши. А Ниндер ми съобщи, че е бременна. Само това липсваше!
84 ерхар, 3548 лето
Стигнахме до голяма река. Хората и конете — изтормозени. Ниндер — непрекъснато повръща. Решихме да се установим оттатък.
И като рекох “тук вече ще живеем”, за всеобщо облекчение се оказа, че там има славянки — руси мадами. Значи ще го ударим на разврат.
87 ерхар, 3548 лето
Да, ама славяните не са за “разврат” — те са за бой. От както сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро — не им става. Ще обърна дебелия край и ще им спретна “етническо прочистване с цел претопяване”… само мацките ще оставя, нали сме хора, все пак.
Наближава празникът на Тангра. Старейшината ми пита коя ще колим. Аз му викам:
“Никоя. Това са тоталитарни простотии. Ние само ще си направим купон — без човешки жертви. Елен ще има, чевермето ще има, напиване ще има… колко му трябва на човек!”
Оня се развика, почна да ме псува на майка. И понеже съм хан по призвание — отнесох му “пречукването” веднага.
Като не му харесва — да се връща обратно във Фанагория, при изкуфелия ми баща и малоумните ми братя.
А на мен тук ми е кеф. Открих страхотен канабис!

1984 година… Отива младеж на военна комисия. За нещастие — в комисията го чака военна лекарка.
Влиза, съблича се и започват прегледа…
Лекарката нарежда на медицинската сестра (на 22, руса, с самочувствие за световна шампионка):

Сестрата започва да проверява чорапите, а момчето нервно се свива.
Лекарката:

Сестрата мята една кърпа — и момчето се успокоява.
Лекарката пак настоява:

Сестрата пак се заема — и пак напрежението отива в небето.

И така… шест пъти.
На седмия, младежът се изнервя и изкрещява:

1990:

2018:

20 признака, че вече си станал старец (и то напълно доброволно):
1. Събуждаш се в 6 сутринта и се чудиш защо става ден, без да те пита.
2. Приятелите ти не “ходят”, а “планират” — и всичко свършва с “да видим кога“.
3. Като влезеш в стаята, хората започват несъзнателно да говорят тихо.
4. Излизаш с яке, макар че навън е “само малко хладно”, но в твоята глава — вече е зима.
5. Поглеждаш календара, не за дати, а за “колко остава до почивката“.
6. Музиката по цял ден не те забавлява — кара те да си спомниш къде си я слушал и защо.
7. Вече не купуваш дрехи, а “комфорт”, “качество” и “има ли джобове“.
8. Вечерта не минава, а “минава по програма”: първо ядене, после филм, после “време е за лягане”.
9. Не знаеш кога точно затваря любимото ти място, но знаеш кога “последно обслужват“.
10. Влизаш в заведение не за настроение, а за това дали има паркинг и от колко часа е обедното.
11. Романтиката ти е “ранна вечер” и “безшумно движение до леглото”.
12. Като чуеш “хапче за…”, вече се сещаш за хапче за температура, не за настроение.
13. В хладилника бира има, ама по-скоро като “фон” — истината е в супите и киселото.
14. Роднините ти вече не се сдържат с теми, които преди те карат да се преструваш, че не слушаш.
15. “Тази музика” не е проблем на съседите — проблемът си е твой, така че звъниш.
16. Започваш да мислиш не “какво ще стане утре“, а “какво ще стане с коляното утре“.
17. Домашните растения не падат, защото ти не ги забравяш — ти ги “отчиташ по график“.
18. Миенето на колата ти е почти равно на социален живот: и двете ти дават чувство за контрол.
19. Застраховката пада не защото си по-внимателен, а защото пише “стар автомобил” и всички се радват.
20. Прочиташ последната точка два пъти, с надежда, че тя някак магически ще стане за “друг“.

20% от семействата водят редовен романтичен живот — останалите са избрали да се „обичат“ в Интернет.

2018 година.
Семейството на Иванчо купило робот-възпитател с вграден детектор на лъжата.
Прибира се Иванчо от училище.

Роботът му удря един зад врата.

Иванчо преглъща:

Роботът го удря още един зад врата.

Роботът отива при бащата и му набива два силни юмрука в корема, че бащата едва не пада.
Майката се разсмяла и казва:

Роботът безмълвно нанася един удар в челюстта на майката.

2040 година. Мъж влиза в частен киносалон, където прожекциите си ги поръчваш както си искаш — “по каталог”.

Имаме мъж с мъж, жена с жена, тройки, четворки, роботи, кукли, “интерактивно”
… и даже симулация “почти като в живота”.

2097 година. В голяма международна корпорация пристига нов модел роботи — секретарки. Невероятно красиви, с нулеви забележки… А бе, направо пички отвсякъде.
Управителят по човешки ресурси събира хората и започва:

След цели два часа демонстрации — колко папки могат да подредят, какви календари могат да напишат за секунди и колко “учтиви” могат да откажат — един от мениджърите не издържа и пита:

Робот-секретарката мигва, усмихва се професионално и отговаря:

Раздават ги по отдели. Всичко уж тръгва нормално… докато не минават десет минути и целият етаж не започва да се огласява от крясъци и псувни.
Управителят пребледнява:

И един от служителите, хванал се за челото, казва:

Управителят преброява на глас:

Другият довършва: