Шерлок Холмс се събужда сутринта, отива в кухнята и заварва там доктор Уотсън. Поглежда го изпитателно и казва:

Шести май е най-мъжкият празник, щото почти всеки мъж, поне веднъж в живота си, е „оправял“ нещо със собствените си две ръце… и после още три дни го е носил на сервиз, защото го е забил в единствения правилен проводник: в здравия разум.

Шестнайсетгодишно момиче, съвсем невинно и неопитно, влязло да се изповяда.

Шестнайсетгодишно неопитно момиче отишло да се изповяда.

Шеф на автосалон отива в брачна агенция с мерак да се жени. Посрещат го, дават му каталог с дами и той дълго разглежда, накрая посочва една и отсича:

Шеф на голяма фирма пита служител:

Шеф на фирма много притеснен отива на лекар.

Прегледал го докторът и го погледнал:

Шеф на фирма си купил нова парфюмерия и тръгнал към офиса. Още в началото го вижда секретарката и му казва:

Като се качил на следващия етаж, го среща един от служителите:

На шефа вече му писнало от всеки да му повтаря едно и също като развален часовник. Накрая го вижда чистачът и го пита:

Шефът избухнал:

Чистачът се усмихнал:

Шеф решил да си назначи секретарка, ама чул от един приятел, че за по-точен избор трябва не просто да се провежда интервю, а психоаналитик да задава въпросите. Дошли три дами.
Психоаналитикът ги погледнал строго и казал на всички един и същ въпрос:

Първата отговорила веднага:

Втората се позамислила, преброила нещо наум и казала:

Третата се усмихнала:

Психоаналитикът се обърнал към шефа:

Шефът, без да се замисля, рекъл:

Шеф-отделът помолил старшия програмист да напише характеристика за колегата си Трифон:
1 Трифон, моят колега програмист, винаги може да бъде открит
2 зад монитора, усърдно и в пълен концентрационен режим. Работи сам,
3 без да „пили“ фирменото време, без излишни разговори и без
4 да се разпилява с кафетата. Когато някой има нужда от помощ,
5 Трифон никога не се двоуми и намира решение „като по учебник“.
6 Често обаче прекарва повече време в изглаждане на детайлите,
7 дори пропуска официално договорените паузи — за да не му падне
8 производителността. Има вътрешен хъс и никакви суетни
9 амбиции, въпреки че знанията му в програмирането са
10 направо безкрайни. Твърдо вярвам, че Трифон е служител
11 от най-висок клас — от онези, дето се търсят дълго и трудно
12 и не се заменят с „нов човек от отдела“. Затова
13 предлагам да бъде повишен на мениджърска позиция и
14 моля официалното ми предложение да бъде пуснато по канален ред
15 в най-скоро време.
И след това пристигнала допълнителна бележка:
Тоя идиот ми надничаше през рамото, докато редактирах „неутралните“ части — казва да четете само нечетните редове…

Шефа на мутрите седял и докато си чоплел зъбите, извадил от устата си едно семенце от малина. Усетил се, че не е ял нищо такова и направо се стреснал — „Ако е атентат, кой го пусна?“ И веднага извикал мутрите:

На сутринта мутрите се връщат, пребледнели и го гледат виновно:

Шефът заминал на командировка с личния си асистент.
Вечерта й казал:

Асистентката въздъхнала:

Шефът се усмихнал, обърнал се към стената и тихо заспал.

Шефът на борците викнал един от тях и му казал:

Борецът тръгнал и отвлякъл първата жертва. Вдигнал я към колата и й казал:

Човекът веднага:

Борецът обаче непоколебим:

Преди да стигнат до „дейността“, борецът взел и втората жертва. Заведъл я набързо и й казал:

Борецът:

И точно преди Витоша първият човек се надул, потупал бореца по рамото и му казал:

Шефът на мебелна фабрика отишъл на командировка в Лондон. Връща се и разказва впечатления:

И какво направи? Вместо думи…
Взе салфетка, нарисува ми чаена чаша. Аз ѝ налях бира. Нарисува цигара — дадох ѝ цигара. Нарисува две фигурки, които се въртят като танцуващи. Поканих я на танц — танцувахме.

Шефът на пожарната влиза в стихията на пожара и заварва свой подчинен да „спасява“ човек, ама по странен начин — плувнал в пламъци и размахал маркуча като кукла:

Шефът праща със стенографията новия си план за “оптимизация”… и след малко секретарката го пита:

Шефът се кара на подчинен, че не си е свършил задачата.

Ширината на сутрешната женска усмивка е право пропорционална на нощния размер на мъжа — само че при него мерилото е “дължина”, а при нея е “колко пъти е казал: „Сега вече ще стане…“”.

Шопката се прибира от Сърбия.

Шофиорски учител кум ученик: