Що е то? Орган, който няма кости, но има ритъм, пулсира неуморно и се “връзва” точно когато започнат любовните приказки? Дами, противно на Вашите очаквания — това е сърцето! Само че то не плаща сметките… а и без това никой не му дава касов бон!

Що е финансово-афродизиака криза? Отваряш си сметката и… попадаш на разход, к*дето няма край.

Щом Адам е посегнал към забранения плод, явно му е писнало от банана на Ева — та затова ябълката му е била “по-свежа” идея!

Щом има с*кс-бомби, трябва да има и с*кс-сапьори — да ги обезвреждат, докато мине акцията… с мнооого големи намотки и щипки за “пинчета”.

Щом казваш, че мисля с „долната“ глава, тогава поне се опитай да ми изпиеш... мозъка!

Щом кофеинът пречи на секса, спирам секса и кафето… и отивам да уча!!!

Щом мъжете казват:

Жените пък спокойно биха могли да отвърнат:

Щом сексът удължава живота, значи моят часовник просто върти в обратната посока.

Щяла да ме съди за сексуален тормоз.
Питам я:

Юноша отива на преглед при сексолог.

Юношата вади снимка от джоба. Докторът я поглежда, поема си въздух и отсича:

Я добре ша си посакам с*кс со некоја сгодна женица, ама ако ме фатат и мене ме сврзaат по сметка — кој да ми плати трошоци: јас или нејзиниот мангал?

Явила се добрата фея на един програмист, с три чифта очила и с чувството, че последната му романтика е била преди години. Решила да го изпита:

Сърцето му подскочило — веднага си представил как звездата е до него, а нощта минава с всички възможни екстри… Само че точно тогава дяволчето се намърдало в ума му:

Ядосан учител към ученик:

Японска делегация идва на посещение в български завод, построен със средства от Япония. Естествено, японците са с преводач — нали не разбират български.
Обикалят цеховете и гледат всичко с възхищение, докато не забелязват един работник, който на струга майстори някакъв детайл. По едно време спира, оглежда го, плюе на пода и изръмжава нещо.
Японците веднага настояват: „Какво каза? Преведете!“ Преводачът (японец) се замисля и казва:
„Той казва: *„Този детайл ми прилича на… човек, който не си е платил навреме.“*“
Делегацията замълчава. А после се появява главният инженер. Почват бурен разговор — жестове, ръкомахания, висок тон, направо като японска церемония, само че на български и с повече нерви. Накрая главният инженер си тръгва сърдит, плюе още веднъж на пода, а работникът изхвърля детайла и взема друг.
Шашната делегация: „Искаме да чуем целия диалог, моля!“
Преводачът (японец), без да мигне:
„Още по-странно. Главният инженер дошъл и попитал защо детайлът не е готов. Работникът отговорил, че детайлът… сам се е опитал да го изненада — започнал да „работи“ като закъснял график. После казал на главния инженер: да не му казва какво да прави, защото иначе ще почне… да работи *още по-срочно*… ама със собствените си срокове.“
Делегацията: „Аха… и затова изхвърлил детайла?“
Преводачът:
„Да. Защото детайлът бил станал много упорит и решил, че е по-важно да нарушава реда… отколкото да се довършва. А нашият работник не можел да търпи такава дисциплина — направо предпочел нов детайл.“

Японска делегация отива на посещение в български завод, финансиран с японски средства. Японците са, естествено, с преводач — нито един не разбира български.
Обикалят цеховете и попадат на един работник, който на струга майстори някакъв детайл. По едно време спира, поглежда машината, плюе на пода и казва нещо строго.
Делегацията веднага иска превод. Преводачът (японец) се замисля и казва:

Всички зяпат. После преводачът добавя:

Малко по-късно идва главният инженер, заговаря работника, започват жестове, размахване на ръце, висок тон. След това главният инженер си тръгва ядосан — пак плюе на пода, а работникът взима детайла, изхвърля го и почва нов, напълно различен.
Делегацията настоява да чуят целия разговор. Преводачът поема дъх и превежда:

Делегацията слуша с отворени уста.
Преводачът продължава:

И работникът отвърнал: „Щом ще ми казват какво да правя, ще започна да правя… и на струга, и на машината, и на всички детайли, и на детайлите от складa, и на… майките на детайлите!“
Пауза.

Японците измислили перфектен секс робот и поканили три мацки да го тестват. Първа влязла американката — след половин час излязла пребита от удоволствие, цялата в червено, едва дишала.
После влязла японката — след час излязла едва-едва, на две крачки и си лягала.
Накрая влязла българката — час, два, три… и нищо. Накрая отвътре роботът изскача, хваща да бяга, свети си лампичките като коледна елха, аха да се спаси.
А нашата го подгонва и вика:

Японците измислили робот за плевене и взели три жени да го тестват. Влязла първа американката — след час излязла целият път пребледняла, с ръце по тревата и въздишка: „То така плеве… като за световно!“
След нея влязла японката. Излязла след два часа — едва ходи, гледа градината и вика: „Много дисциплина… много плевели…“
Накрая влязла българката. Час, два, три — никой не излиза. По едно време отвътре се чува скърцане, роботът изскача и хуква да бяга, а мадамата след него:

Японците измислили супер-пералня-робот и взели три жени да я изпробват. Влязла първата американката, след половин час излязла —

След нея влязла японката. Излязла след час —

Накрая влязла българката. Час, два, три — никой не излиза…
По едно време вътре започва да бучи, вратата се отваря и робо-четките хукват да бягат — роботът пълни газ навън.
А мадамата след него:

Японците имат толкова висока дисциплина и толкова качествени уреди, че човек направо се чуди как е възможно — сякаш докато сглобяват един кухненски робот, междувременно му пускат и корпоративна политика за всички срокове.

прихванат SMS:
„Какво като те ‘удари’ ток от телефона — щом те ‘свети’, значи те обича!“