Шофьор на ТИР минава край един манастир и вижда свещеник да стопира по магистралата.
Кове спирачките и пита:

Онова “едно-две” станало не едно, а две, три… и стигнали до града на попа. Когато свещеникът тръгнал да слиза, шофьорът го хванал за ръка и му казал:

Шофьор на ТИР споделя с колега:

А сега, вече… само ѝ звъня: “Тази вечер ще те взема!” — и пак закъснявам, докато цялата се сърди!

Шофьор на камион пътува в колата си. Не щеш ли, видя край пътя една група цигани да играят карти точно на отбивката. Като човек на длъжност, пуска си мигача, спира, слиза и започва да им дрънка морал:

Шофьор на камион спира на отбивката и маха на таксиметров шофьор. Таксиджията отваря прозореца и пита:

Тираджията отвръща:

Таксиджията се смее:

Шофьор на „Газка“ взима стопаджийка край Вакарел. Потеглят и той казва:

Тя мълчи. Минават 50 км., той отбива настрани в полето, изчезва зад храстите, а после пак се връща. Стопаджийката пак нищо не казва. Още 50 км. — пак същата история.
Накрая, след още малко мълчание, шофьорът пита:

Шофьор подкарва стопаджийка по пътя. Като я видял, решил да „помогне на пътя“ — отбил в първата отбивка, оправил я, казал „няма страшно“ и продължил.
После пак спира още два-три пъти, момичето мълчи — нито дума, нито обяснение.
Накрая се размекнал и я пита:

Шофьор се впечатлил от табелата БРАТЛЕТА, спрял в селото и се обърнал към един от местните:

Шофьор чака шефа си.
Идва шефът и казва:

Шофьорът казва на собственика си:

Щастието е, когато в аптеката влизаш само за презервативи… и си тръгваш без да питаш за “нещо за настинка” и “нещо за стомаха”.

Щастието е, когато навън е пълно с политици, прокурори, данъчни и реклами… а ти си някъде в мазето с туба кисело зеле, заключен, и никой не може да ти намери документите.

Ще ми обяснява тоя човек как бил в екстаз, а аз много добре помня, че преди малко бяхме на кухненската маса — той с компота, аз със стомаха… и двамата без никаква „духовност“!

Ще ми се да попитам някои пишман шофьори по родните пътища:

Ще разбереш, че си много добър в леглото, ако докато й казваш „само да си починеш за минутка“, тя се мести отгоре и започва да ти дава заповеди.

Ще съдят гинеколог, довел пациентка до оргазъм. Не заради медицината — а защото вместо да й пише диагноза, й оставил рецензия: „Това беше невероятно… и следващия път искам да сте с уверена крачка!“

Ще те свърша… като депутат: с обещания за "утре", ама до тогава — само пръскане на вода.

Ще ти дам един презерватив — дай го на съседите и им кажи: „Повече без излишни шумове!“

Ще ходи един да си подаде данъчната декларация при данъчните.
Мисли си:

Решил да пита жената си какво да прави. Тя му викала:

А мама ми каза: „Каквато и да сложиш… все някой ще те преглежда!“

Щеше да е много якo, ако с яденето беше като със ск@кс — докато ти се дояде, пускаш ти видеа как други ядат, сучеш един два пъти, побараш езика и… хоп, сит си.

Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да му изтръгнат информация с какви ли не брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая стигнали до “най-страшния” им план — да му вкарат в килията стажанта Курт, който можел да държи разговор… с часове, даже с дни.
Курт започнал. Говорил за политика, за музика, за нови теории, за героите на партията, после пак отначало. Ден. Два. Три.
На първия ден разпитвачите се чудели:

На втория ден вече се притеснявали:

На третия ден започнали да се смеят зад гърба на Курт:

Курт обаче бил смазан. На четвъртия ден, слисан и отчаян, най-после отишъл при Щирлиц и му прошепнал през стиснати зъби:

Щирлиц, след дълго мълчание, най-накрая се провикнал: