Чекръкчията:

Ченге се прибира пиян вкъщи. Отваря вратата и… на закачалката до вратата — чуждо палто. В коридора — мъжки обувки, но не са неговите. От спалнята се чува неспокойно мърдане и задъхано пъшкане.
Ченгето влиза — и какво да види? Един тип прелъстява жена му.

Оня се сепнал, скочил, хвърлил се към прозореца и хукнал да бяга… само че е пиян като ченгето. Заплел се, надигнал един стол, за да си направи “тактическо отстъпление”, и тъкмо да прескочи — ченгето го сграбчило.
Само че в решаващия момент… онзи се изхлъзнал и паднал долу в градинката. Ченгето вбесено вади пистолета и гръмва няколко пъти — все на “където трябва”, ама не улучва.
После се свлича на стълбите, запалва цигара и промърморва:

Червената Шапчица — нова версия (приключение в дебрите на мрежата)
Имало едно време една млада девойка-системна администраторка, която всички наричали Червената Шапчица, защото носела тениска “Kernel panic, но с усмивка” и все си изкарвала админските проверки на червено. Един ден майка й — стара, но зла компютърджийка — й казала:

Червената Шапчица взела пакетчето и тръгнала през нета — рутер след рутер. По пътя й станало едно такова скучно, че решила “за минутка” да влезе в IRC да види как е положението. Майка й казала да не чатиш с непознати… ама казала и “за минутка”, а тя си мислела, че минутките не са непознати, щото си имат време на своя страна.
В любимия канал я чакал стар познайник — Трите Прасенца, който тъкмо се хвалел, че си е сложил нова тухлена система за защита: “Файъруолът ми е желязо! Няма пробив! Абсолютно!”
Трите Прасенца бил с прякор така, защото тежал 170 кила и не можел да се отлепи от стола без двама приятели. Но пък столът му бил на колелца и удобно паркиран пред компютъра. А хладилникът — точно по пътя към спасителната храна.
Разговорът им протекъл така:
Шапчица: Hi, свине… ъъ, приятели!
Трите Прасенца: Мараба!
Шапчица: Нямам време за чат. Бързам към баба да й дам пакетчето.
Трите Прасенца: Whatever…
Шапчица: Само да не изтича нищо навън, OK?
Трите Прасенца: Whatever, шефе, няма страшно. Ще го публикувам “за общественото добро”.
Шапчица: …Eвала. LOL. ROLF. C U.
И точно тогава разговорът им бил подслушан от опасния Големият Лош Вълк. Той мигом метнал един “приятелски” флууд към Шапчицата, за да й забави трафика, а междувременно изпробвал защитите на баба — и ги пробил, маскирайки се през нейното прокси като истински господин с костюм от “не съм аз”.
Влязъл в хостинга на баба, извадил секретната информация, подобрил рекорда на Minesweeper и… изял всичко, което му попаднало. В същия момент Червената Шапчица, вече разбрала, че “минутката чат” не е минутка, а цялата атака, пренасочила флуда към сървъра на Microsoft (щото там понякога уж има и бутони за “развали го”) и успяла да стигне баба.
Лошият Вълк я чакал вътре, със широко отворена уста — готов да я “съедини” на парчета. Но преди да щракне, Шапчицата започнала дълъг технически разпит, все едно е в консултация:

На Вълка му дошло до гуша от въпроси и я изял.
Само че той дори не успял да се наслади, защото пред вратата тъкмо се появил Ловецът — един стар админ, който нямал търпение към “по подразбиране”. Вълкът се опитал да го изяде и него… но излязло съобщение за грешка: “Не достигна RAM”.
Тогава Ловецът извадил BFG и го гръмнал право “между очите”. От кървавата каша Вълкът изчезнал… а Шапчицата и бабата се измъкнали с по 1% жизненост, напомняйки на системи, които още не са паднали — ама всеки момент може.
Бабата обаче била мъдра: държала си един голям медикит от последната пенсия. Поделили си го, раните и обгарянията се изчистили “като с patch”, и те отишли към кварталното клубче, където имало едно хубаво тройно детмачле.
Между другото — бабата спечелила играта, но всички я обвинили, че “чийтва”.
А Шапчицата само се подсмихнала и казала:

Червената шапчица гледа смаяно баба си:

Червената шапчица си върви из гората и среща вълка, а той й казва:

Тя веднага отвръща:

Вълкът почнал да си наваксва „работата“, въртял се, мрънкал и накрая умрял.
Червената шапчица продължила нататък и още няколко вълци се опитали — пак не им се разминало.
Накрая ловеца я стигнал, вдигнал пушката и я гръмнал между очите, като казал:

Червената шапчица тръгнала на тридневно приключение към баба си в гората. Още на първия ден нещо я зашеметило, паднала като чувал и припаднала. Като се свестила, намерила бележка: „Червена шапчице, вече не си девствена. Подпис: Капитане Хара… (ама без Харалъмпий)!“ Зарадвала се тя, че най-после е “опитна” и продължила към баба.
А не щеш ли — още по средата на втория ден пак я сполетяло същото: удар по главата, бял свят и край. Събудила се и прочела бележка: „Червена шапчице, вече си ку… (много) голяма работа. Подпис: Али Баба и 40-те за първия път.“ И понеже явно животът ѝ вървял по сценарий, тя пак се стегнала и продължила.
Само че на третия ден — пак! Същата история, пак припадък. Като се събудила, видяла бележка, написана по съвсем друг начин: „Червена шапчице, отново си девствена. Подпис: Храбрият шивач — поправих всичко, но шапката пак е скъсана.“

Честит празник на хората с призвание в медицината!
Доктор към пациент:

Пациентът:

Честит св. Презерватин на всички! Нека празникът ви е безопасен—и не само в събота вечер, ами през цялата година!

Чета във вестника: „Началната скорост на светкавицата при нормално гръмване е приблизително 60 000 км/ч“. И веднага се чудя — за градско ли е, за извънградско ли, или направо за магистралата, да не стане беля при изпреварване?

Чета по сайтовете, че по време на с*кс се изгаряли калории, колкото при 10 км бягане… Само че аз не разбирам едно: кой нормален човек може да пробяга 10 км, без да спре поне за да си дръпне дъха… и да продължи “на любовна музика”?

Чета условието в кръстословицата — „Дълъг приятел на Маугли“. Три букви.
Замислих се… не, не е питон. Това е „СПОМ“ — щото накрая пак ти идва на ум, където няма място в кръстословицата.

Чета: „Текстът може да съдържа ругатни!“ Чудя се… може или съдържа? Не ми губете времето — кажете направо дали ще ми се налага да го слагам на пауза!

Чете се*ксолог лекция:

В този момент преподавателят забелязва, че един студент спи. Отива до него, тръска го леко и казва:

Студентът примигва, вдига глава, гледа го объркано… а приятелят му тихо показва с ръце: един разтворен пръст, после го свива.

Същият студент пак заспива. Преподавателят го събужда отново:

Приятелят му този път показва два вдигнати пръста, после разперва ръце като криле и дори ги „размахва“ с драматизъм.
Студентът се почесва по брадата и изведнъж намира логиката:

Четири дякони умрели и отишли в рая. На вратата ги посрещнал св. Петър и попитал първия:

После попитал втория:

Дошъл ред на третия, но четвъртият го изпреварил и казал:

Четири жаби си говорят.

Четири международни мацки седнали след работа да измислят ново име на мъжкия полов член — да му било “високопарно” и “всеобхватно”, ама да става и за смях.
Англичанката:

Французойката:

Рускинята:

И най-накрая българката:

Четири монахини се натресли в катастрофа и загинали. Св. Петър ги посрещнал на входа и казал:

Първата се замислила и отвърнала:

Св. Петър:

Втората:

Третата кимнала, но точно тогава четвъртата изхвръкнала напред, забързала и се изтърсила покрай другите.
Св. Петър я спира:

А тя, задъхана:

Четири прости***ки отиват да се изповядат. Първата казва на отчето:

Попът казал:

Втората казала:

Отчето:

През това време на опашката третата се подсмихнала и прошепнала на четвъртата:

Четири студентки се прибират в общежитията. Токът спира, а на входа им пиян спи на земята. Първата го пипва по погрешка и казва:

Втората го пипва и веднага уточнява:

Третата се чуди и стига до заключение:

Четвъртата доволно въздъхва:

Четиридесетгодишен, все още девствен тип, седи на дивана и си мисли:

На следващия ден излиза по улицата. По лош късмет минава една доста неприятна и разпиляна жена. Той я грабва с поглед и й обяснява:

Тя го оглежда и отсича:

Влезли в апартамента му. Съблякли се… Всичко било чудесно, докато накрая мъжът не я пита:

Жената въздъхва: