Църковната органистка Беатрис прехвърлила деветдесетте и никога не се била омъжвала. Всички в храма ѝ се възхищавали — толкова всеотдайна, че и последните бисери в църквата звучали като благослов.
Един ден пасторът отишъл при нея да обсъдят празничната литургия и тя го поканила в гостната да почака, докато си сложи чайника.
Като погледнал към коридора, пасторът видял уреда ѝ — старият ѝ домашен орган „Хамонд“, полираният му капак лъснал като огледало. Тогава забелязал върху него нещо като стъклено бурканче с вода, а вътре — плували няколко гумени пръстена, подредени като украса.
Беатрис се върнала с подноса — чай, сладки, всичко топло и благоуханно — и двамата си приказвали. Пасторът се опитал да прикрие любопитството си, но не издържал.

Пасторът примигнал.

Беатрис кимна сериозно:

Църковната органистка Беатрис прехвърлила деветдесетте и никога не се била омъжвала. Всички я обичали заради добротата и вниманието ѝ — все едно си пораснала с още един чифт чорапи към подаръка за празника.
Един ден пасторът ѝ дошъл да уточнят как ще звучи празничната меса и тя го поканила в гостната. Беатрис му наляла чай и, докато всичко се подреждало, той останал да чака, седнал до стария ѝ орган „Хамонд“.
Като хвърлил поглед към лакирания капак, забелязал нещо странно: едно мъничко стъклено шишенце, пълно с вода, и вътре — презерватив, нагънат като малък кораб в бурна река. Пасторът се стреснал, но се престорил, че не е видял.
Когато Беатрис се върнала с подноса — ароматни сладки и горещ чай — двамата заговаряли за мелодии и химни, а той все пак не издържал.

Пасторът зяпнал, а тя само кимнала важно:

ЧЕРНО-БЯЛО-КАЗАНО: всичко е наред! Даже като падна пет пъти на пързалката — пак си казвам: „Няма страшно, просто репетирам за бъдещите скокове!“

Чакам деня, в който Facebook най-сетне ще показва не само общите приятели, а и общите любовници. Нямам търпение да видя какво ще стане с филтъра „Вие двете не се познавате“. Ама че купон ще бъде!

Чалга певица при доктора.

Чапаев събрал конницата един ден и рекъл:

Така и направили. Чапаев заминал, настанало сражение — Наталия вдигнала конницата в атака. Само че в най-ожесточената част снаряд избухнал до нея и…
...свестява се тя в лазарета. Надвесил се над нея лекарят и стиснал глава:

Чапай към картечарката Анка:

Чапай награбил бурканчето на Анка с компотите, а тя му вика:

Примъкнал се Чапаев в кухнята припряно и след малко Анка почнала да киска… ама се къса от смях. Целият полк се чуди какво толкова прави Чапай, та Анка пищи като на концерти. По едно време пристига Петка задъхан и вика:

Чапай срещнал стар авер и се надприказвали. По едно време аверът му вика:

Чапай се замислил:

Чапай:

Аверът:

Чапай:

По-късно Чапай се среща с Петка и му разправя:

Петка:

Чапай се усмихва:

Час пик. Препълнен автобус. Мъж се опира едва не върху рамо на непозната жена и се обръща накрая към шофьора:

Жената се усмихва:

Час по биология:

Час по литература. Учителката пита:

Вдига се едно дете:

Още няколко деца почват да обясняват и да стигат до собствени заключения — всички смеят, учителката се усмихва.
Накрая учителката поглежда Иванчо:

Иванчо тихо:

Учителката веднага:

Иванчо веднага прави извод:

Час по математика. Учителката казва:

Вдига ръка едно дете:

Стават други деца, почват разсъждения, чак класът оживява от „изводите“.
Иванчо не вдига ръка. Не че не знае… просто знае каква е учителката.
Накрая учителката го поглежда и отсича:

Иванчо спокойно:

Учителката веднага:

Иванчо доволно:

Частно погребално дружество „Сбогом Завинаги“ (надпис върху катафалка)
Правим обувки от кожа на клиента. Ако клиентът не стигне — пак ще мине. (в обущарска работилница)
Започвам след десет минути… стига да не решите да бързате. (бележка от продавачка)
Няма да се събличам — направо почвам. (учителка по литература)
Поради ремонт ще бръснеме само отпред. Отзад е за кураж. (надпис на бръснарница)
Повтарям: „Един милион“ — с 6 нули, а „половин“ — с 3… и повече не спорим, че ще ви намаля. (военен)
Искам да видя физиономиите, които разбират. (учителка)
Ще ви го покажа, за да видите визуално… но без да се правите, че не сте го видели. (учителка)
Ето например Пешо — едното ухо слуша, другото гледа през прозореца, третото… вече е на изпит. (учителка)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! Накрая всички сме изиграли една и съща поза. (лозунг в цирка)
Ставане сутрин точно в пет. Ако не е пет — значи времето ви е проблем, не моя. (военен)
Имате ли „Розовата пантера“, ама в синьо, че е за момченце? (в магазин)
Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвърля… ама само ако сте в грешната група. (учителка)
Ученикът слуша музика в час по музика. (записка в бележника)
При кмета се влиза само при голяма нужда. За малки нужди — друга административна инстанция. (табела)
Животът е като дрешка-къс и разпрана — стои, ама те дърпа нервно. (народен афоризъм)
Компютърджийски:
Чух, че има някаква електронна поща. Колко килограма мога да пращам… да, да, като плик по борсата? (в интернет клуб)
Компютрите са като климатици — студят само когато ги псуваш по-силно.
Press any key to continue or any other key to exit…

Ама Интернет работи ли в събота и неделя? (блондинка)
Надписи:
Хемороидите са големи гъзари! — голямо „качване“, голямо „пърдене“. (надпис в студентски блок)
Отровата действа бавно и продължително — мишките умират от вътрешни кръвоизливи, без да се мъчат… само да не видят резултата. (за отрова)
За хора с бъдеще — дрехи с минало. (магазин за втора употреба)
Здрасти, Принцесо… ако изпееш „си“ на втора октава, обещавам ти една нощ… без да се чудиш после защо телефонът ти пак е в режим „няма обаждане“. (пейджър)
Звънни да ти пусна кучето отгоре! По-бързо! Веднага! (пейджър)
…и да знаеш, че ако телефонът не ти звъни, това съм аз — който не ти се обажда, ами ти пращам тревожност. (пейджър)
„Не плачи, момченце мило, ето — давам ти лепило.“ (от детска книжка)
Да приберем хляба на народа! — за да остане народът без трохи за смях. (лозунг в ТКЗС)
35 години народна власт — 35 години български локум! (лозунг във фабрика)
1 минута невнимание — смърт за цял живот… ако не слушаш заповедите, ще ти обяснят. (военен лаф)

Чат във Фейсбук:

Чаткат си две самотни бабички-комшики — едната е българка, другата отдавна се е разпиляла в Германия.
„Германката“:

И аз съм горе-долу така — всеки ден след работа при мен хлопва бай Киро от горния етаж, ядем каквото се намира, пием каквото остане, после се прегръщаме…

Чатя си аз с едно 13-годишно момиче. Весела, уж непоклатима, ама постоянно ми праща някакви „подозрителни“ снимки. И сега ми вика: „Спокойно, аз съм киберчата под прикритие!“
Реално, толкова ли е яко да те дебнат за възрастта, когато цялата трепери от чатинг?

Чатят си две самотни бабки — наборки, нашата Кинче и емигриралата преди години в Германия — Гина (а сега там вече ѝ викат Гизела).
„Германката“:

Чашката за кафе казала:

Ракиената чашка отвърнала:

Чекията изгражда характер, развива въображението и те прави независим… ама само докато не свърши и не разбереш, че „самостоятелен“ значи да се оправяш сам със сметката.