Хубаво е да запалиш виртуална цигара след киберсекс — поне така можеш да “пушиш”, без да ти прави димът намек, че си вдишал повече, отколкото си издишал.

Хубавото на момичетата, които спят непробудно, е че не спорят с никого — и като стане време за утрешни планове, просто ги няма да кажат „Не, бе!“

Хубавото на това да имаш остър език е, че никой не смее да те заобикаля с „обяснения“ — първо мълчи, после… моли да си го пипнал с думи.

Хусарският полк се провинил и го прибрали на служба в Сибир. Минала година и на рождения ден на императора обявили амнистия — връщат се хусарите обратно в Петербург. Празник, бал, музика — и на бала една млада дама, та чак Наташа Ростова, хваща поручик Ржевски за ръка и го пита:

Тича тя при полковника и му казва:

А полковникът, без да се замисли:

Целувката на Посейдон — когато морската буря изкара една шепа „подаръци“, цопне във водата и после те „целуне“ право по бузите.

Централна гара. От влака слиза един плевенчанин и тръгва към едно такси:

Карал го ден-два… стигнали почти до Младост 4, шофьорът спира и вика:

Един път, минава седмица, и пак същият плевенчанин идва на Централна гара. Седнали девет таксита — и едното от тях е същото.
Той отива при него:

Шофьорът го поглежда:

Хваща другите — деветте — всеки път същата история, всеки път отказ. Накрая остава само нашият познат.
Отива и казва:

Централна гара. От влака слиза един човек от Русе и отива до такси.

Пътували, наближили до Люлин и шофьорът спира:

След седмица пак същият човек идва на Централна гара. На стоянката има 10 таксита, и той намира същото — същия онзи ядосан шофьор.
Отива при него и пита:

Минава през останалите 9 таксита, същата работа — ту “20 ми стигат”, ту “ще ви върна на другото”. Накрая се връща при нашия познат и казва:

Циганин води малкото цигане на баня. Иска да се покаже възпитан и много “в образованост”, та още на входа пита:

Малкото цигане се обажда:

Циганин отива при доктор:

Циганин при джипито:

Циганин чука циганка под една круша. До тях наредени стоят седем циганета. Той нашия удря, а крушата се клати цяла. Траск — пада една круша, най-едрият я сграбчва, после пак траск — втора, взима я следващото, така падат шест круши, докато свършат “работата”. Накрая стане мангала, оправя се и почва да се нахаква, а най-малкото цигане го дръпва за панталона:

Циганка среща възрастна баба на спирката.

Цигарите били вредни. Като гледам, след пушене всички палят лампите — явно им идва крушката в главата.

Цирк, арена, прожектори… на масата кочан царевица…
Илиза американката — шпагат, кочанът се топи… припада, публиката в екстаз!
После французойката — шпагат, кочанът изчезва като фокус… пак припадъци, пак викове!
И рускинята — шпагат, царевицата “влиза” в науката… публиката полудява!
Накрая българката — шпагат… и масата не изчезва, а направо се сервира!
Публиката припада от кеф, българката в екстаз: „Който не вярва — да опита!“

Цирк. Дресировка на гълъб. Дресьорът отворил сандъка и сложил вътре една пачка с банкноти, а гълъбът веднага я изтеглил с клюн и се дръпнал назад. После дресьорът си плюел на петите, направил дълбок поклон и попитал публиката:

Настъпи дълго мълчание. Най-накрая се чу плах женски глас от първия ред:

Цирк. Дресура на крокодили. Дресьорът — със събути гащи и опънато самочувствие — удря крокодила по главата с чук и той си отваря устата. Дресьорът мушва „гордостта си“ в устата му и крокодилът си затваря челюстите. Публиката ахва от ужас.
Дресьорът втори път удря крокодила и оня пак си отваря устата. Няма никакъв проблем — всичко си остава както си е. Публиката аплодира възторжено.
Дресьорът се обръща към залата:

От последните редове се обажда един тих глас:

Цирк. Излизат акробатите — салта, стойки, номера за чудо и приказ. Бурни аплодисменти. Когато ръкоплясканията утихнат, от последния ред се чува:

Залата избухва в смях. Излизат клоуните.

Смехът става такава буря, че чак светват лампите. Прекъсват номера.
Излиза дресьорът на лъвовете. Покланя се, лъвовете реват… и тъкмо почва да върти лентата:

Залата се търкаля, представлението спира насред пика.
Излиза конферансието, размахва микрофона:

От последния ред се чува тихо, но настойчиво:

Цирковият влак се прехвърлял през пустата американска прерия край едно нищожно градче. Докато разтоварвали — как да е, някаква беда — слонът се измъкнал и се запилял право към една близка ферма.
Жената на фермера го зърнала от прозореца и направо се стъписала. Обадила се на шерифа, с гласа на човек, който вече си е изпатил:

Шерифът въздъхнал:

Циците ѝ бяха толкова малки, че той буквално се опитваше да ги “изпомпва” — ама вместо въздух, засмука само глада си!

Църквата се обяви срещу гей-парада, все едно само хората с „различни“ вкусове имат изключителното право да са различни.
Все пак, за да не излезе, че са само „против“, църквата реши да изпрати поне един представител на шествието — отец Дамаскин, разбира се, за да благослови доброто настроение.
На парада двама „съмишленици“ се запознават — и както си му е редът, стига се и до близостта.
Единият пита: