Мръсни
Хорицата взели, че изобретили най-новия гъдел-робот — дето „разбира“ от всичко. И понеже им било скучно, решили да го тестват. Викнали една американка, една французойка и кака Пена.
Заключили робота в стая и пуснали първо американката. Отвътре се чули писъци, тропане, смачкване на столове — цяла касапница. След два часа американката измъкнала през вратата, цъфнала като преварен макарон.
После влязла французойката. Четири часа се чували същите звуци — само че по-френски: ту „оо-ла-ла“, ту „май-о-май“. Накрая и тя излязла на четири крака, като че ли роботът е писал дипломна по разместване на мебели.
Най-накрая влязла кака Пена. Викове, трошене, стъкла — като в репетиция за строителна катастрофа. Минали осем часа. Роботът се измъкнал навън, изтропал като уцелилият по чудо таймер и се свил в ъгъла.
Кака Пена се подпряла на вратата, задъхала се, огледала го и с рев провикнала:
„Батерии да имаш — бегай! Енергия да имаш — пак бегай! А да те ‘ебе’ — айде, чао!“