Футболен съдия признава:

Футболът през очите на един психоаналитик:
Игрището е като легло — просторно и предразполагащо.
Топката е кръгъл фалически символ, който всички преследват.
Вратата е явен женски знак, към който се „стреля“.
Удар във вратата е мъжко „ставане по живо“.
Удар във вратата, спасен от вратаря — женското „спря ми се“.
Голът е зачатие с последващи морални угризения.
Наказателният удар — планирана с*ксофантазия.
Ъгловият — същата работа, само че с повече ексцентрични движения.
Единадесетметровият — предвидено заживяване на бъдещето.
Спасен единадесетметров — многократен „айде пак“.
Стена — крехка импровизация против катастрофа.
Засада — преждевременен край, преди да е започнало.
Дузпи — изкуствено оплождане, но с нерви и глупости.
Арбитърът — колекция от комплекси: съзнателни, подсъзнателни и „от вчера“.
Жълт картон — направление за кожно-венерически кабинет на психиката.
Червен картон — временно блокиране на либидото.
Коментаторът — говорещ, ама скрито уплашен, типичен воайор.
Дузпата — либидото в действие.
Женски футбол — латентна драма и подозрителни приятелства.
Треньорът — жестокият личен психоаналитик, който „само да го осъзнаеш“.
Световният шампионат — суингинг парти с повече пот и по-малко реалност.

ХХХ: Долу педерасите от чата!
admin: Споко, клиент ХХХ си поиска бан сам — нали уж “не ги търпи”, така че няма как да ги види.

Ха, Durex да почнат да правят маски… Все пак без това нямат много „работа“ — освен да се надяват някой да ги носи навън.

Хазяинът към новата квартирантка:

Хапвайте си лук, братя, хапвайте и вий сестри. Пренебрегвайте вонята — хапвайте го от зори. Той гони зарази, кръвното ви ще смъкне. От простуда ще ви пази, а и настроението ще вдигне. Пък и е контрацепция — щом го хапнеш вечер ти, няма опасност някой да те целуне, че… ще избяга от миризмата.

Характерът трябва да е като к*ра — колкото по-твърд, толкова по-добре. Само че, както и при к*ра, не е за показване постоянно пред всички… че после хората почват да искат да го „пипнат“ на живо.

Харесвам - релаксация, кеф ми е - почивка… не ме кефи - работа. Ама щом трябва да се работи — явно ми е писнало… и ми се е почивало!

Хасан влязъл в градската баня и се заложил на умивалника.
До него застанал един и той да се облее да си пусне водата…
Хасан го изгледал и го запитал:

Хванал един котарак една мишка и й рекъл:

Мишката го погледнала изплашено и рекла:

Котаракът помислил, помислил, пък я пуснал. А тя, като избягала, точно преди да се мушне в дупката, му викнала:

Котаракът се ухилил, застанал пред дупката и започнал да „мърка“ като много разгонено коте.
Мишката се заслушала и вика:

И се показала…
Котаракът я грабнал за шията и докато я „канеше“ за последния си урок, прошепнал право в ушенцето:

Хванали Оху-Боху германец, французин и българин. Затворили ги в една клетка. На другия ден хванали германеца и го хвърлили в реката, гъмжаща от пиранги. Той обаче бил здрав и хитър — вързал се с въжето за вътрешния кол и започнал да се бие като на бой — изхвърчали пирангите, а той изплувал до другия бряг. Цялото племе полудяло от възторг и… изяло германеца.
Французинът и българинът онемели и попитали пазача:

Пазачът се ухилил:

Французинът изсумтял:

Българинът вдигнал рамене:

На сутринта Оху-Боху заедно с племето се приближили до клетката… и спрели насред стъпката. Вътре българинът се хилел и шепнел на французина:

И после погледнал пазача:

Хванали двама грузинци един руснак и ще го „оправят“…
Дали му: с Вазелин или без Вазелин — и той естествено си избрал с Вазелин, че да не му е толкова гадно.
Тогава в стаята влязъл Вазелин Сукашвили — огромен, космат и мустакат грузинец…
и руснакът казал: „Е, добре… аз вазелин си намерих… ама човек къде го сложих?“

Хващам жена си с любовника, а тя започва да се кара:

Хей ръчички, хей ги три.
Тате ме направи… без майка да бърка!
После каза: „Това е любов!“ —
а аз само: „Да, ама май е бързо тесто!“

Хензел и Гретел се ожениха. След сватбата всички се натикали в къщата от близките бисквити, а брат и сестра се оттеглили в стаята на сладкишите. Джуджетата, разбира се, станали на опашка като за картички — любопитни да видят какво ще стане.
Качили се едно върху друго: най-горното надничало през комина и шушнало на другите:

И най-долното джудже, дето било така до пода, че едва виждало нагоре, се изкискало и казало:

Хипохондрик на уролог:

Хирургът и фотографът си разменили работните места за ден. На другия споделят впечатления.
Хирургът:

Фотографът:

А той: „На 180 градуса!“
Аз: „А бе ти си го обърнал на опашка, бе пич!“

Ходи обяснявай на жена си, че в телефона ти „Катя — Анал“ всъщност е „Екатерина Димитрова от аналитичния отдел“…
…като тя погледне екрана, прочете го два пъти и каже:
„Абе да, знам… ама къде точно ви е аналитиката — в секцията за ‘мъжки изненади’?“

Ходи си един крокодил — изгубил се в пустинята. От два дни само пясък, жега, сухо като в бойна каска, няма вода, няма сянка… крокодилът вече не мърда, само се влачи като проклет. Пясък му е навсякъде — в очите, в устата, направо навсякъде.
И по едно време на хоризонта — черна точица!
Крокодилът се събира на последни сили и тръгва натам като на спринт, мисли си:
„Ейй, най-сетне нещо различно! Там сигурно има вода!“
Приближава… гледа — хипопотам.
Крокодилът изцъква очи и вика:

Хипопотамът го поглежда и:

Крокодилът в шах. Няма накъде, сяда, чака… чака… чака… и точно като почва да си вика „айде, край — тръгвам обратно към смъртта“, зад един хълм се показва пак хипопотамът и води още един.
Оня, дето бил говорилия преди, казва на крокодила:

Ходи си една костенурка — изгубила се в пустинята. От два дена единственото, дето вижда, е пясък. Жега, няма вода, направо си ебе*ало си майката всичко. Едвам се мъкне — бавна, изморена, изсъхнала… пясък навсякъде, в черупката, в очите, в гъза — кеф.
И по едно време на хоризонта — черна точица. Костенурката си вика:
„Ей, най-после нещо! Там има живот!“
И със зор тръгва към точицата с последни сили.
Гледа — един слон.
И костенурката му вика:
„Ааа, слон значи има и вода наблизо! Ей, ти кажи къде е Нил бе!“
Слонът я поглежда и казва:
„Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай да питам брат ми, той може да знае.“
Костенурката — в шах. Няма какво да прави. Седи, чака… чака… чака… и накрая се отчаква.
Тъкмо се приготвя да тръгне обратно през пустинята и гледа — отзад зад един хълм се показват двама слона. Единият казва на другия:
„Ми копеле, брат ми не знае къде е Нил… ама решихме да ти набием малко бой, щото си ни взел на инат!“