Мръсни
Френският крал се разболял от напълно нелепа болест — ходел му акълът, не можел да си намери място и едва смогвал да се усмихва в двора.
Докарали какви ли не лечители — баячи, аптекари, алхимици, дори един дето твърдял, че може да лекува с поглед. Никой не успял.
Накрая кралят наредил:
Нострадамус го прегледал дълго, навсякъде намирал следи, от което хората започнали да се съмняват дали кралят изобщо още е човек. Накрая въздъхнал:
Не съм сигурен — рекъл Нострадамус, — но ми се струва, че ако намерите истински „чудодеен“ начин: девица на точната възраст, да я повикат за строго определено време… и да повторите — без да бързате, но и без да се отпуска — десет дни наред, болестта ще отиде.
С много зор кралят открил „правилната“ девица и започнал терапията. След десет дни — чудо! Кралът се почувствал като нов.
Същия ден се срещнал с Нострадамус и възкликнал:
Нострадамус се замислил и промърморил:
Не знам… но усещам, че след четиристотин години учените ще го кръстят нещо от сорта на „блага химия“, ама всички ще го казват с възхита… точно както аз сега.