Училище. Учителката дава задача на децата да съставят изречение с думичката „ананас“.
Марийка:

Петърчо:

Иванчо:

Учител в грузинско училище пита децата:

Грузинчетата:

Учителката в клас:

Иванчо подскача, вдига ръка до тавана. Учителката веднага се усети, че пак ще стане беля, и поправя:

Иванчо пак готов да свали тавана. Даскалицата пак се стресна и хвърли последен спасителен ход:

Учителката си мисли: „Тук вече няма да има мръсна работа с т…“
Иванчо пак вдига ръка и притиска:

Учителката влиза в клас и пита:

Всички мълчат като заковани. Учителката въздъхва и:

Иванчо размислил и изръсва:

Настъпва ужас. Другарката Георгиева пребледняла и веднага води Иванчо при директора. Описала ситуацията, а директорът само кимнал и казал:

Иванчо дал някакъв номер. Директорът набрал и от другата страна се чула услужлива реплика:

Директорът, като изгорен, затръшва телефона и избухва към учителката:

Учителката задалa въпрос на класа:

Митко вдигнал ръка и гордо казал:

Учителката пребледняла, не знаела къде да си сложи шапката и решила да мине като нищо.
И веднага подала думата на следващото дете:

Пенка се усмихнала и отвърнала:

Учителката казала на Иванчо:

И на това ако не му викат женкар, здраве му кажи!

Учителката казва различни думи на класа и пита децата какви асоциации им идват.

Учителката се смръщва и продължава, уж спокойно:

Иванчо се усмихва широко:

Учителката пребледнява от идея как да сложи край на „креативните“ асоциации и отсича:

Учителката кара децата да опишат най-ценната вещ, която имат. Петьо става и казва за колата на баща си. Мими разказва за златното колие на майка си.
Иванчо става и казва:

Учителката онемява:

Иванчо:

мама почва да вика, татко се ядосва, баба започва да мърмори, дядо изважда ремъка, а съседът… просто изчезва от страх да не му искат тетрадката!

Учителката към Иванчо:

Учителката към учениците:

Учителката на Иванчо изпраща до майка му бележка, в която пише:
„Иванчо е много умно и будно момче, но прекарва по-голямата част от времето си в мечти за любов и момичета…“
Майката му отговорила на бележката още на следващия ден:
„Ако откриете някакъв начин да го откъснете от това, моля споделете. Аз имам същия проблем с баща му.“

Учителката нарисувала слон на дъската и попитала: „Деца, какво е това?“ Иванчо се замислил и казал: „Ами… *пръдня!“* Децата избухнали в смях, настанала врява, учителката крещи да се успокоят.
По това време по коридора минавал директорът, чул врявата и влязъл.

Учителката пита Малкия Иванчо:

Иванчо пък отвръща:

Учителката пита децата в класа:

Марийка:

Гошко:

Иванчо:

Децата се разкикотили и почнали да се смеят. Учителката ги накарала да излязат и да остане само Иванчо.

Иванчо:

Учителката пита децата:

Започнали едно по едно: стават в седем и половина, измиват се, закусват, обличат се и отиват на училище.
Дошъл ред на Иванчо:

Учителката пребледняла:

Отива майката на следващия ден. Учителката пита:

Учителката още повече се разстроила:

Отишли при бащата. Той се замислил и казал спокойно:

Учителката избухнала:

А бащата отвърнал:

Учителката пита децата:

Учителката пита:

Всички вдигат ръце, само едно момиченце на последния чин не вдига.
Учителката:

Момиченцето:

Учителката:

Момиченцето:

Учителката:

Момиченцето:

Учителката:

Момиченцето:

Учителката по немски така страстно го поправяше, че ученикът вместо да се стресне, започна да очаква следващата грешка — за да може пак да го „забележат“ с онзи тон.

Учителката попитала в час:

Иванчо вдигнал ръка:

Иванчо излязъл в коридора и се сблъскал с директора.

Директорът въздъхнал, надул се и поискал да го чува от първа ръка:

Иванчо се замислил:

Директорът се разсмял — и понеже отдавна му се въртял номер да се заяде с учителката, решил да го накара да стане „пример“.
Влезли обратно в стаята. Директорът към учителката:

Иванчо гордо:

Учителката се усмихнала:

Иванчо веднага:

Учителката попитала в час:

Иванчо вдигнал ръка:

В коридора Иванчо се блъснал в директора.

Директорът се засмял:

Влезли в кабинета, а директорът се обърнал към учителката с най-„учтивия“ си тон:

Иванчо се изправил: