Срещнали се два хладилника:

Срещнали се двама мераклии на платената любов.
Единият се похвалил:

На другия ден пак се срещнали.
Вторият рекъл:

Първият възкликнал:

Вторият въздъхнал:

Срещнали се двама приятели и си заговорили:

Срещнали се двама приятели, които не се били виждали от доста години.

Срещнали се две приятелки и първата казала:

А втората я погледнала сериозно и успокоително:

Срещнали се две приятелки. Едната – в ужасно настроение, тъжна и разплакана.

След няколко дни пак се срещнали. Първата приятелка още по-объркана:

Срещнали се патицата и костенурката. Патицата за първи път видяла костенурка, а костенурката за пръв път попаднала на патица. Зяпнали се — едната гледа смаяно, другата планира къде да си сложи бронята.
Костенурката казала:

Срещнали се три микроба в човешкото тяло. Единият казал:

Вторият се подсмихнал:

Третият се замислил, после свил рамене, погледнал си левия крак и въздъхнал:

Срещнали се умният и тъпият камък.
Умният казал:

Срещнах гадже от младостта и се отплеснахме в приказки. По едно време си казах: „Стига толкова, бързам!“ и му рекох, че трябва да тръгвам, защото организирам изненада за рождения ден на мъжа ми.

Сръбска кафана. Оркестърът вдира една и съща мелодия, та се чува чак през стените, хората се кикотят и пляскат. Обаче в единия ъгъл една малка маймунка стои на маса и гледа като на изпит – отегчена до смърт.
По едно време се наканва, подскача няколко пъти, каца на съседната маса и с хитра физиономия мушва банана в нечия ракия, все едно е сомелиер, после се оттегля величествено.
Човекът, дето си е намерил банана в ракията, се втрещява и отива при бармана:

Барманът свива рамене:

Отишъл човека при собственика:

Собственикът:

Накрая човекът отива при оркестъра:

Един музикант се усмихва и казва:

„Ракияаааа, ракииииии,
ти си нашааа уроциииииии…
маймуууунко, по-бавноооо—
че идееее запирателнооооо…“

Сръбска реклама за презервативи:

Сръбска църква. Жена влиза да се изповяда и вика:

Отваря дядо поп някаква книга, прелиства и отсича:

След две седмици жената пак се връща:

Дядо поп пак отваря книгата, чете-мери и казва:

Минал месец. Жената пак влиза, тържествено:

Дядо поп отваря книгата, търси „здраво, ама с око“, чуди се, не намира място — и се обръща към другия поп:

Другият поп се подсмихва:

Сръбски наказателен отряд влиза в македонско село. Събират мъжете до стената и викат:

Десетина излизат напред.

Още десетина излизат.

Вдигат пушките и гръмват останалите. Командирът се замисля и казва:

Застрелват и тях. Всички мълчат, после командирът пак помисля и нарежда:

Става дебел, мазен адвокат в асансьора на небостъргача и натиска бутона за офиса си на 64-ия етаж. Вратата още не е успяла да се затвори, когато в него се промъква красива, секси и доста оскъдно облечена мацка. Хвърля му поглед между 48 и 49 етаж, натиска „СТОП“ и с лиричен глас казва:

Адвокатът се замисля, почесва се и пита:

Стажантка в Спешна помощ приема обаждане:

Станало корабокрушение и корабът потънал. От удавяне успели да се спасят точно 4 души: учен, бодигард, пияница и геймър.
И защо не ги грабнало дъното?

Стар арменец, на смъртен одър диктува завещанието си:

Стар дядо към младоженец:

Стар ерген цял живот си гледал овце — все печелел, все трупал пари, ама нито веднъж не бил с жена. Селото се поизпонахмурило: “Човекът ще умре девствен, бе!”
Един ден го хванали в кръчмата и го убеждавали: “Айде, време ти е да хапнеш от живота! Само че — да не е тук, а на екскурзия.” Навили го, та отиде в чужбина.
Холандия му се сторила като рай: минал по улиците, огледал витрини, светлини, всичко — и на една табела прочел: „Маникюр, педикюр“. От любопитство влязъл.
Посрещнала го супер секси мадама и го попитала:

Той имал пари като овце и рекъл:

Вкарали го в една стая — направо му “оправили” целия ден. Като приключили, онзи излязъл доволен, с усмивка до уши. Само че му станало толкова хубаво, че на обяд пак се върнал:

Влезе отново, жената на входа го погледнала и пак:

И този път си получил всичко: маникюр, педикюр, масажи… накрая дори му “опъвали” настроението. Свършил му престоят и той се прибрал на село. Съселяните го разпитвали:

Той разправял какво ли не — усмивки, разходки, удоволствия…
Накрая се обадил: