Стар моряк седи на пейка в парка и си клати краката, доволен от тишината. Скоро до него се настанява пънкар с куп пръстени, халки и разни метални неща, с такава прическа, че чак прилича на радиомачта.
Морякът го изгледал право в очите и пънкарът веднага се изнервил:

Морякът се замислил, покашлял се и казал:

Стар моряк слиза на пристанището и тръгва право към най-известното място. Събличат се, а жената го гледа и пита:

Стар съм бил, а? Ма оуууу! Ти нема ли един старец, дето да ми знае парите? Намери ми тоя стар гайс — че ако не го намериш, аз ще намеря люлей за всички!

Стар чешки кларнетист разказва на приятел:

В тъпана влязоха 300 рубли.
В цигулката влязоха 220 рубли.
А в скапания кларинет… само 5 рубли!
През 52-ра пак ни повикаха — този път при чеченски атаман. Същата работа: „Да ви напълнят със злато!“
В тъпана влязоха 300 жълтици.
В цигулката влязоха 220 жълтици.
А в скапания кларинет… пак само 5 жълтици!
И през 58-ма година свирим на иранския шах. Само че този път… никакъв ентусиазъм.
Шахът гледа, слуша, намръщи се и нареди:
„Да заврат музикалните инструменти в задниците!“
Тъпана — не влезе.
Цигулката — и тя не влезе.
А скапания кларинет влезе… до ре-ди!

Стар шофьор забил младо гадже.

Стара турска поговорка:

Старата любов не хваща ръжда — освен ако не си я заварявал/а на бърза ръка с грешни кабели.
Тогава идват киборзите и казват: “Това е некадърна любов, отписваме я.”

Старец наднича при компаньонка:

Старец отива на сексолог.

Старец се спира пред уличен автосервиз с думите:

Майсторът:

Той:

Старица отива да навести приятелка в старчески дом:

Старият боцман ходи по палубата и пуши лула.

Боцманът му подал лулата. Младият моряк дръпнал веднъж и… за пет минути се разкашлял, сълзи му потекли, носът му тръгнал наводнения.

На следващият курс младият моряк станал морски вълк и си направил същото с неговата лула.
Минал боцманът, спрял, поискал да си дръпне…
Дръпнал — и за десет минути кашлял, сълзи и сополи — като при буря.

Старият завет. Мойсей чете Божиите заповеди пред племето… Първа — всички кимат одобрително. Втора, трета, четвърта — все така. Стига до номер 6…

И племето изведнъж вдигна ръце:

И оттогава „свещената“ лъжа си има специално място — шестицата е с една чертичка по средата.

Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите:

Старост момичета е, когато извадите батериите на таблета за сън и ги сложите на апарата за кръвно — да видите дали и той “ще се успи” и ще падне пулсът.

Старостта, момчета, започва много просто. Представете си — в една прекрасна сутрин ставате вие, вие сте си готови за деня, имате си план… а той не.
Търсите очилата — ги няма. Търсите телефона — звъни… ама на стола. Търсите ключовете — вътре в хладилника.
Питате: „Някой виждал ли е кафе?“ — а той: „Кое кафе? Нали днес сутринта още не сме започнали…“
И тогава разбирате: старостта не идва като буря. Старостта идва като човек, който ви говори на висок глас… че вече сте закъснели.

Старт на агитацията за местните избори. Кандидатът за кмет и двама от екипа му обикалят кварталите. Спират пред дома на току-що пенсионирания 67-годишен Пламен. Той ги посреща на двора, усмихнат:

Две седмици след изборите. Кметът минава край дома на бай Пламен случайно и го пита:

Старчески дом. Двама дядовци си лафят.
Единият пита:

Другият:

Първият се чуди:

Другият въздъхва:

Старчески дом. Двама дядовци си лафят.
Единият:

Другият:

Първият се чуди:

Старшината отива при генерала и казва:

След две минути старшината пак отива при генерала:

След час старшината пак отива при генерала:

Генералът отива при войниците и нарежда:

Всички излизат без един.