Вицове за Мръсни

Мръсни

Срещат се двама. Единият казва:

Представи си какъв срам! Вчера на опашката в пощата вместо на моята колета, взех чужд пакет. Още като го носех, се чудех що толкова леко тежи…

Е, какво толкова! Аз вече година чакам този пакет… и всеки ден ми звънят да ме питат дали да не го прехвърлят на друг адрес.

Мръсни

Срещат се двама. Единият пита:

Ти харесваш ли шумните партита?

Ами да.

Тогава се прибирай — тук няма достатъчно хора. Само теб те чакаме!

Мръсни

Срещат се двама:

Как си с новото време?

Ами какво да ти кажа… Преди ми ставаше, като чуя алармата за работа. Сега… става ми, като чуя градския транспорт!

Мръсни

Срещат се две блондинки. Едната оглежда другата изпитателно и възхитено възкликва:

Ама, муцка… толкова доволна изглеждаш! Какво стана?

Как да ти кажа, муцка… миналия понеделник някой звънна. Отварям аз — и там стои един страшно готин пич. Пита ме:

„Мъжът ти вкъщи ли е?“

Казвам му: „Няма го.“

И той ме вдига на ръце, носи ме право в спалнята и… два часа ме кара да се чувствам като в рая.
Във вторник — пак същата история. Пак звъни. Пак ме пита същото. Пак казвам „няма го“.
Пак ме вдига, пак ме носи, и този път… три часа.
Вчера — пак. Пак стои същият. Пак пита:

„Мъжът ти вкъщи ли е?“

„Няма го.“

Пак ме вдига, пак ме носи… и този път четири часа.

Муцка… това е върха! — възкликва първата.

Върха е… — въздъхва втората. — ама от тогава ме човърка един въпрос…

Какъв?

К’во му е на тоя човек… и от мъжа ми ли все пак нещо си търси?

Мръсни

Срещат се две приятелки и взели да си оправят клюките. По едно време едната направила гримаса и рекла:

Бе, нещо ми замириса на амоняк! Да не си изпускала газове в някой тоалетна?!

А другата и отвърнала:

Тц! Само духнах леко с вентилатора!

Мръсни

Срещат се две приятелки, едната от които е бременна. Другата я пита:

Е, вече знаеш ли момче или момиче?

Още не…

Как така?

Ами чакам да ми каже банкоматът… като тегли първия път — тогава ще разбера!

Мръсни

Срещат се две приятелки. Едната казва на другата:

Леле, изглеждаш сякаш си се въртяла цяла нощ около строеж!

Другата мълчаливо вади лейкопласт, лепва си го на челото и пита:

А сега?

Мръсни

Срещат се две приятелки. Едната клати глава, свири си и кашля, а другата е като огънче. Първата я пита:

Момиче, как се справяш в тези грипави времена?

Другата се усмихва:

Лесно! Всяка вечер преди лягане мажа на мъжа си носа с чесън и го карам да „пази границата“. После цяла нощ всички вируси се връщат обратно, щом се натъкнат на аромата.

Първата зяпва:

Сериозно ли?

Абсолютно! Опитай и ти.

След няколко дни пак се срещат. Кашлящата вече не кашля.

Браво, бе! Как се оправи толкова бързо?

Послушах те, да… — казва тя. — Само че мъжът ми не повярва, че идеята е била твоя… и сега всеки ден настоява да ми „пази границата“ лично.

Мръсни

Срещат се две приятелки:

Защо си тъжна?

Моят ми взе парите, а после ми вика: „Искам да съм с няколко жени!“

Е, не тъгувай! Ние ще му направим „няколко“… но като списък! Отпуска ще му е за плащане, а „главната“ ще е касиерът.

Мръсни

Срещат се две приятелки:

Как изкара отпуската?

Супер изкарах! Всички си дрехи, които бях решила да не нося, върнах… защото толкова се поизпоти, че накрая и аз разбрах, че ми стоят по-добре на закачалката!

Мръсни

Срещат се две приятелки:

Защо вчера не дойде? Чаках те…

Не ми се говори. Реших да паркирам „перфектно“, ама давам газ, вместо на спирачката… и се врязах в лъскавата кола на Пешо.

О, Боже… Застрашаващо ли беше?

Де да беше! Карам на **зад**… АНГЕЛ!

Мръсни

Срещат се две приятелки:

Как мина отпуската?

Страхотно! Купих си само бикини… и всичките, нови, върнах обратно. Оказа се, че почивката е за релакс, не за изобретяване на топлина!

Мръсни

Срещат се две чистачки на платената магистрална „любов“ пред кабинета на ортопеда:

Аууу... Мими, к’во ти каза докторът?

Ми, какво… хванала съм някаква горска болест — смачкано листо. А ти?

Ми и аз… само че моята е птича болест — две пера… и едното е за скъсване!

Мръсни

Срещат се нос и брадичка. Носът пита:

Кажи ми каква е тайната ти? Ние сме на една и съща възраст. Стопанинът за мен какво ли не прави — измива ме със скъпи неща, духа ми, мажи ми, води ме на спа… Понякога даже ме „реже“ с едни маски, а пак пак ми се появяват петна и червенини. А ти почти не се пипаш, все едно си изкарал късмет — все гладък.

Брадичката се усмихва:

Тайната? Седя си и не се занимавам с нищо… и минавам междувременно, без да се вглеждам. Ти се втурваш по всички проблеми.

Мръсни

Срещат се приятели.

Представи си, вчера докарах жена ми до оргазъм само с текста си!

Как “текст”? Ти кво бе, на тва място си рецитирал?

Мръсни

Срещат се стари гаджета след дълга раздяла.
Той:

Не изглеждаш добре, какво ти е?

Тя:

Нали знаеш… не ми е добре по две причини: или няма с*кс, или няма пари.

Той, делово:

Добре… кое е по-спешно да проверя първо — джоба или гардероба?

Мръсни

Срещат се три жени от “занаята”. Едната вика:

Аз си поднових силикона — 3000 долара, хората направо се шашкат!

Втората:

А пък аз минах на “апгрейд” отвътре — 6000 долара. Сега съм като ключалка за перфектния ключ… клиентите направо се топят!

Третата се замислила и отвърнала:

А аз нищо няма да пипам… само ще спра да съм на линия. Нека мръсниците да търсят — да се блъскат и да си мислят какво са изпуснали.

Мръсни

Срещат се трима европейци: французин, немец и украинец. И започват да спорят — в коя държава по заведенията има най-много „аванта“.
Французинът вдига рамене:

Ела у нас. Влизаш в ресторанта, поръчваш си чаша шампанско… и ей така, без да питаш, ти сипват още една — пак безплатно.

Немецът се обажда:

Това е нищо! У нас влизаш в бара, поръчваш си бира, а после ти дават още две — също без пари. Напълно по правилник.

Украинецът:

Слаба работа са вашите. У нас влизаш в дискотеката, поръчваш водка — и след това те хранят, поят, музиката свири, DJ-ят те поздравява… После те возят с кола до вилата. Там те „настаняват“, а вечерта — всичко още веднъж: пак безплатно. На сутринта те карат обратно до вас и дори… ти дават пари за таксито до дома.

Французинът и немецът направо побесняват:

Това на теб ли ти се е случило? Как така?

Украинецът:

Не… аз не съм го пробвал. Така ми разказа сестра ми…

Мръсни

Срещнали се Иван и Петър — двама авери от казармата — след цели двадесет години. Разприказвали се за живота, както си му е редът.

Иване, как е семейството, децата?

Ами добре. Скоро ожених голямата щерка.

Честито! А зетя как е?

Как как е… — въздъхнал Иван. — Задник като на вратар, рамена като на хамалин, ръчички като на пеленаче… аз му викам: „Заповядай“, а той: „Няма проблем!“ Седне ли да яде — три маси разкарва. И като минава покрай хората… все едно влак е минал — брат му онемял, комшията го отпрай… помниш ли малкия Иванчо?

Е как да не го помня…

Е, и той го завъртя!

Само това да се чува, Иване — рекъл Петър и се разотишли по живо по здраво.

След пет години пак се виждат.

Е, Иване, пак ли си уредил нещо?

Е, ожених втората щерка.

Честито… а зетя?

Същата работа — голям като планина, ръце като на Рамбо, врата като на лебед… като почне да се хили, целият квартал трепери. Като го подбарали — паднала цялата рода, комшиите се изпокарали, че и малкия Иванчо…

Айде, пак ли?

Пак! И то от първия ден.

Пак минали пет години. Този път Иван бил съвсем смачкан.

Ей, Ванка… как е семейството, всичко наред ли е? — опитал се да го развесели Петър.

Наред… наред… — промърморил Иван. — Омъжих малката щерка… и ми донесоха един зет… два метра черен, ръце като лопати, гръб като на кон, врат като на дънер. И като ни подбара— мен ме смаза, брата му — още го боли, комшията вече не става от стол, а малкия Иванчо… помниш ли го?

Е как да не го помня!

МИ ТОЙ… МИ ТОЙ ОЩЕ ОТ ТАМ НЕ МУ ЕНЕРГИЗА… умря, бе! УМРЯ НА К*РА МУ!

Мръсни

Срещнали се Прасчо и Мечо Пух.

Прасчо, знам какво ще станеш като пораснеш!

Така ли? И ти ли си ми гледал съдбата?

Не… гледах ти как ядеш. Четох го в една готварска книга: „Свинско — само това ще ти трябва…“