Идиот с идиот такъв! Ама… аз съм си виновна! Добре ми казваше мама да не се омъжвам за този „майстор“, ама аз… Не може ли поне веднъж, както всички истински мъже, като оправят нещо, да вземат инструменти… и да оправят… а не да се правят на майстори по два часа и накрая да остане само една гайка и един винт, който „сигурно е от някъде“!

А тоя моя… серсемина с серсемина… ремонтира ли? Ремонтира! Само че накрая какво става — аз чистя, аз звъня, аз плащам… и пак аз съм виновна, че не било „точното зарядно“!

Коя си ти, моме?

Добре де, като си Жълтото петънце, къде ти е петънцето?

Леле, ама каква съм се***ала… явно съм го забравила вкъщи!

Обичам те!

Какво съвпадение! И аз те обичам… само че аз и кафето си го обичам повече!

Господин министър, много хора остават гладни!

Това е манипулация! Нали сме осигурили толкова много денонощни… доставки!

„Мъж на 30 години търси любов!“

А бе, Запорожець, защо ти е двигателят отзад, бе? Да не би да ти е по-лесно да копаеш със задната част?

А ти, като си толкова голям, защо си го сложил отпред — да не би да дърпаш гордостта, вместо да теглиш работа?

А ти някога пеел ли си на овца?

Как я караш?

Остави се! Напоследък няма нощ, няма ден — само ставай и работи! Директорът се е разгонил.

Пробвах. За малко да ме сложат на студено…

Танака Ичико — представил се японецът, а китайският му се усмихнал и отвърнал:

Аз съм добре. Откакто се пенсионирах, през нощта съм си спокоен — никой не ме бута.

Е, ти си късметлия. Аз тъкмо приспя и пак ме карат нагоре.

Да бе… Пробвах. Само че почнаха да ме дърпат от коленете — и така ме “вдигнаха”, че чак ме огладниха!

Как си?

Абе, мани… Аз всеки ден — сутрин и вечер, а понякога и “на трета смяна”.

Пробвах… ама без малко да ме “приключат” на място.

Спомняш ли си Данчето от нашия курс? — пита единият.

Абе онова — със зелените очи и тъмната коса!

Дето си мислеше, че е по-голяма от катедрата… говореше така, че да ти завиеш бележника на обратно!

Ами вчера я видях… и се оказа, че не е Данче — щерката е на същата, ама „пусналата“ бележките!

Спомняш ли си Ники от нашия курс? — пита единият.

Абе онзи с червените обувки и тъмните вежди!

Дето ходеше все едно търси катедра, а не кабинет… с глас като сирена и усмивка като за реклама!

Е, вчера пак го видях… и какво мислиш — спаси ми семестъра… като ми влезе в групата и каза: „Пич, прати ми домашното, че иначе ще ме мъмрят!“

Спомняш ли си Дончо от нашия курс? — пита единият.

Абе онзи с черната коса и светлите очи!

Детo имаше уста, дето можеше да обиколи целия семестър, смях до сълзи и… едни работи, дето като ги видиш и забравяш учебника!

Ами вчера се оказа, че пак е “курсът”… само че сега е приет в нощната смяна!

Спомняш ли си Миро от нашия курс? — пита единият.

Абе онова момче със синините очи и тъмната коса!

Дет’ имаше обувки до коленете, страхотни… връзки и усмивка като на банкомат!

Ами вчера му звъннах на сестра му… тя вдигна.

Страшно гадже бе! На 75…

Млади са, бе. На 75 е, ама се държи като на 20.

Ами вчера ми каза: „Обади ми се пак след седмица…“ — и аз се сетих, че това е по нашите мерки — като 20.

Днес прегледах една девойка… и не е за вярване — каза, че „леко я усеща“, ама кли*орът ѝ беше като праскова!

Нормално, ама… — промърморва първият, — ако „на вкус“ опиташ, ще разбереш защо казах така!

Ей, брато, да знаеш вчера ква красавица си намерих на кръстовището… страшна работа.

Абе с такива работи…

Пали, братле… пали като за световно.

Не знам… още не съм й намерил таблото.

Ей, брато, да знаеш вчера к’ва работа си намерих на прелеза, страшна, няма грешка.

Абе с едни такива *машинки*.

Ама разбира се че работи…

Не знам, още не съм й намерил батерията.