Скъпа Съпруго,
през изминалата година се опитах да правя любов с теб точно 365 пъти. Успях… 30. Тоест средно веднъж на всеки дванайсет дни.
Ето списък защо не успях по-често:

И за тези 30 пъти, в които успяхме, активността не беше задоволителна, защото:

Скъпа, ако флиртуваш с шефа, ние още ли ще сме си приятелки?

Скъпа, кълна се, че ще бъда добър и никога няма да ти изневерявам! Само ми кажи къде е ключът… за да не се наложи пак да минавам от страничния вход!

Скъпи дами, не можете да готвите като майка си? Няма проблем — гответе голи! Мъжете ще са във възторг… поне докато стигнат до кухнята.

Скъпи дами, парфюм на циците не се слага! Горчи… и после става лошо на неволята — не ти е като тоалетната вода, дето „освежава“, а като чай с лимон: първо мирише, после всички искат рецепта!

Скъпи момичета! Някоя да иска да се видим тази вечер? Аз съм свободен точно от 19:00 до 19:05 — да, толкова е, защото после трябва да ходя… на тренировка.

Скъпи момичета, ние мъжете искаме само три неща: храна, спортен коментар на висок глас и да си оставяте телефона на мира… После, ако има време, може и трето полувреме — и край.
Е, толкова ли е сложно?!

Скъпи мъже, господинчовци, приятели, годеници, съпрузи и прочее — изслушайте внимателно:
1. Запомнете: правилата ги измисляме ние. Вие само ги откривате, когато вече са в сила — и то без предизвестие.
2. Жените никога не бъркаме. Ако все пак стане — вината е в скандално недоразумение, причинено от вашето “казах го, защото така мислех”. Извинението е задължително.
3. Ние имаме право да се ядосваме по всяко време. Ваш дълг е да се правите на спокойни — освен ако не искаме обратното.
4. Търпите нашите “недостатъци”, които по принцип ги нямаме. А нашата грижа към вашите? Никаква — те са в изобилие.
5. Когато ви питаме нещо и вие отговорите “честно”, не се хващайте за късмета — следва юмрук по главата, за да стане истината по-ясна.
6. Вие нямате “права”. Имате нужда от нас — това е законът.
7. Ако забременеем, не ни задавайте въпроса “от мен ли е?”. Разбира се, че е от вас — комшията идва само да помага… с утешения, заради проблема.
8. Романтиката при нас не е “Аз и ти — сега веднага”. Тя е “Аз и ти — след малко, че първо да си довърша мисълта”.
9. Еротиката не е “сваляй гащите и вдигай краката”. Това е за филмите — в живота работи по-досадно.
10. Любовта не е равна на “…давай”. Любовта е, когато ни гледаш и без да правиш нищо.
11. Не ни питайте какво мислим по време на “любовната част”. Ние ще ви кажем само: “нищо важно… освен вас”.
12. Когато кажем “маслото е в хладилника”, значи е там. Просто трябва да погледнете по-далеч от вашето съзнание и по-отблизо до очите си.
13. И понеже много ви обичаме, предупреждаваме: постоянното ровене в хладилника може да ви направи не само сити, а и… любопитно болно.
14. Когато ви кажем “трябва да стане веднага”, не значи “някога”. Значи точно “сега” — и без философия.
15. Тенджерите, тостерите и тиганите не са подарък. Това е оборудване за кухнята — и те са за мама. (По възможност — вашата.)
16. Чорапи, обърнати наопаки, не стават чисти. Просто стават различни.
17. Изневярата в друг град се брои двойно за вас и нищо за нас — логиката е ясна.
18. Чантите и обеците имат характер. А “най-доброто” винаги става сутрин — когато вие още сте спорили със съня.
19. Когато ви се приходи “по малка нужда”, не значи “по голяма идея”. Това е пикочната, не сценарната.
20. Всяка седмица намираме точно по една причина да не ви “изневерим” — като ви се сетим. И така поне за 7 дни сте спокойни.
21. Понякога ни карате да мечтаем… за самотен остров. Далеч от вас… подчертаваме: от всички вас.
22. Вашата интелигентност, граничеща с тази на хлебарка, буди в нас най-доброто у човека.
23. Не ни питайте “ти коя си ми бе?”. Нали знаете — винаги влизаме като втори вариант.
24. Не ни пробутвайте тъпия въпрос дали “размерът има значение”. Че кога е нямал?
25. “Плохата” риза? Разбира се — това е вашето коремче. Бирата не е виновна, а потникът на дупки… той просто си иска съдбата.
26. Вечерите с шефа са работа. Щом казваме… значи няма да спорите — просто няма да питате.
27. Когато разговаряме с вас, ще мълчите. Ако искате да сте пред публика — отидете в кварталната кръчма.
28. Не ни сядайте на компютъра. Ако все пак го направите — затворете прозореца. Дръжката е горе-вдясно, червеното кръстче.
29. Не ни пречите… но по-добре в другата стая. За два телевизора в тази — тясно е, а и ние гледаме.
30. Това, което държите в ръцете си, не са “двата ножа на Сандокан”. Това са дистанционни. Оставяйте ги да си починат. 4–5 часа.
31. “И най-умният си е малко прост.” — важи и за вас, като техници.
32. Обичайте ни! Ние не сме ви искали да ни разбирате.
33. И да знаете — в главите ни не е само “…”. В тях има и манджа, и хляб, и списък с неща, които вие никога няма да разберете.

Скъпи, виж — мога да вкарам целия галон в джоба си…

Скъпи, дължиш ми един момент щастие! Ако нямаш време, може и в брой—само да е до края на вечерта.

Скъпи, животе… пак ми го начукваш, както само ти си знаеш… може ли поне да сменим позата? Че нали и на мен ми се работи, не да се развалям в една поза!

Скъпи, моля те, спри да ме “проверяваш” с пръсти по време на секса. Вече трети ден ме боли корема… явно и аз почнах да те “наказвам” — нещо като мускулна треска, ама от смях.

Скъпи, трябва да спреш да ме „дърпаш“ по време на с*кс… вече трети ден ме болят раменете. Казах ти, че не съм теглич, а човек — и то с лимит за работа!

Скъпите мъже са като елитна марка кафе — не си го търсил за всеки ден, но като го видиш по рафта, „ей, това е“. Започваш го внимателно, опитваш първата глътка, правиш физиономия на ценител и дори ти се усмихваш… после се оказва, че пак е кафе, само дето е през два пъти по-скъпо. И понеже знаеш, че същата работа може и по-евтино, се чудиш защо си си пил „лукс“, след като резултатът е един и същ: каквато цената — такъв е вкусът.

Слаботелесен пътува със самолет, а до него на седалката спи здравеняк. По едно време на хилавия му призлява, ама го е страх да стане — да не събуди якия. И си трае, стиска зъби.
Накрая не издържал и — фюуу! — направо върху мускулатурата на дебелака пръснал нещо неприятно.
Оня моментално се събудил, втрещен, и почнал да се оглежда озлобено: кой, какво, защо?
А хилавият, цял учтив, му казва:

Славчо към новата си приятелка:

Славчо към новата си приятелка:

Славчо пита баща си:

Славчо ученик. Час по математика:

След *с*кс с котката ми, обичам да я погаля и да я държа близо до мен. Така цялото ѝ мъркане постепенно спира и накрая мога да я прибера в кошничката… защото иначе пак ще започне да се прави на шеф.