А ти си най-пълният кавал в моята кана… ама само когато ти е удобно.
Мръсни
Семеен скандал. Мъжът вика:
Жена, ако тази вечер не ми пуснеш, че ще отрежа… куфарчето и ще го хвърлим на котките през терасата!
А комшийката от долния етаж:
Мяууу…
Мръсни
Семеен скандал:
Омръзна ми! — крещи жената.
Не стига, че забравяш рождени дни и сметки, ами вече цяла седмица не си ми казал “обичам”?!?
Как да се справя с твоята неутолима нужда от внимание??? — беснее съпругът.
През последните три години неведнъж ти повтарях да не ме оставяш без романтика! Щом съм ти казала, че ти е работата, значи ще я свършваш!!!
Мръсни
Семейна вечеря. Мъжът бута мобилния си с лакът и той се плъзга и пада под масата. Моли жена си да го вдигне, но тя му отказва: „Нали ти повтарям — не го оставяй там, където не трябва!“ Докато спорят, телефонът пак звъни и синът вдига. Свекървата е! Вика: „Ще вземеш ли малко по-спокойно, защо мама и тате се карают… и ти вдигаш телефона?“ Отговорът: „Тате моли мама да вдигне телефона… ама тя не иска, защото и той все се опитва да го слага където не трябва.“
Мръсни
Семейна двойка правят секс. Изведнъж жената подскача, пали лампата и пита:
Скъпи, болиш ли те?
Не.
Не?! Понеже ти треперят коленете… все едно си чул, че идва ток.
Мръсни
Семейна двойка при сексолог. Жената:
Докторе, мъжът ми страда от преждевременна еякулация.
Сексологът:
Тъй ли, господине?
Мъжът:
Не страдам аз. Тя страда — аз още не съм свършил, а тя вече се обижда, че „пак стана твърде бързо“.
Мръсни
Семейна двойка разгръщат „Кама Сутра“. След малко жената прошепва:
Дай да повикаме съседа Марин… гледам тука има и някои „комбо“ позиции, нещо не ми е ясно!
Извикали го. Започват — 1 поза, 2 поза… 12, 13… и на 18-та Марин изведнъж си взема чехлите, става и ядосано тръгва към вратата. Мъжът:
Марине, чакай бе! Нали тъкмо стана интересно!
А Марин, без да се обръща:
Какво интересно, бе?! 18 позиции… и пак само аз съм „третият“, дето гледа— а жена ви все мен праща да… „оправям“ нещата!
Мръсни
Семейна двойка разгръщат „Книга за спортуване“. След малко жената казва:
Дай да извикаме съседа Марин, че гледам тука упражнения има и за трима?
Извикали го. Започнали: 1 упражнение… 2… 10… 20… И в един момент Марин си грабва гащите и ядосано си тръгва:
Чакай бе, Марине, къде? Тъкмо стана интересно!
Какво интересно бе, вей?! 20 упражнения правим и все аз ли “вдигам”… все аз ли “нося”?!
Защото не се занимаваш все с него, ами го пускaш да си почива!
Мръсни
Семейното положение „Сложно е“ за мен обикновено значи две неща: 1. Още е в чат с бившия. 2. Има „отпуск“ с настоящия — но само докато му мине периода за ревност.
Мръсни
Семейство Иванови все не успявали да имат дете, та решили вместо да чакат чудо — да си вземат „чудо“ под наем. Наелéха си професионален донор и в деня, в който трябвало да пристигне, г-н Иванов целунал жена си набързо и смутено:
Само да не се притеснявате, аз изчезвам, човекът ще дойде съвсем скоро.
След точно половин час позвънява звънец. На вратата се появил пътуващ търговец на бебешки дрешки и фотосесии, решил, че това може да е негов „златен шанс“:
Добро утро, мадам. Аз бих искал да… ъъ… ви представя услугите ми.
Г-жа Иванова го изгледала леко нервно и почти го прекъснала:
Няма нужда да обяснявате. Очаквах Ви.
Очаквахте ме? — смутил се търговецът. — Ама аз съм специалист по бебешки фотосесии!
Точно това се надяваме с мъжа ми — изчервила се г-жа Иванова. — Заповядайте, влезте. Само… откъде да започнем?
Оставете на мен, мадам. Аз работя най-добре с няколко „снимкови“ подхода: първо банята — светлина, после диванът — за контраст, а за финал… спалнята. Понякога дори на пода на хола става много ефектно — широко е, спокойно е, и всичко може да се „хване“ от различни ъгли.
Банята!? Диванът!? — зяпнала г-жа Иванова. — Нищо чудно, че не успяхме да… сработим с моя Гошо!
Разбирам — кимнал той делово. — Няма метод, който да гарантира успех при всеки опит. Но ако пробваме няколко сценария и аз заснема от шест–седем различни ъгъла… със сигурност ще останете доволни от резултата.
Боже мой! Това е много… — замаяно въздъхнала г-жа Иванова.
Мадам, работата ми не позволява прибързване. Лесно мога да ви „ускоря“ за пет минути, но после ще съжалявате.
Зная… — отпуснала рамене г-жа Иванова. — И все пак… да, кажете ми.
Търговецът извадил албум с „портфолио“:
Ето, това съм го правил в движение — на градския транспорт. Вие виждате колко „се получава“ моментът!
Господи! — стиснала кърпичката си г-жа Иванова.
А тези близнаци — те станаха изключително добре! — продължил той. — Само че майката им беше много претенциозна.
Претенциозна?! — вдигнала очи г-жа Иванова. — Какво значи „претенциозна“?
Трябваше да снимаме в Борисовата градина. Хората се тълпяха, минаваха насам-натам и всички ни притесняваха. Освен това едно бездомно куче се опитваше да ме „осъществи“ с апарата и постоянно трябваше да се пазя, докато работя с клиентката.
Г-жа Иванова се олюляла:
Имате предвид, че кучето е искало да захапе… вашия… апарат?
Точно така.
Ап—арат?! — изсъска тя, сякаш току-що е разбрала, че „наемът“ има и зъби.
Да, мадам. Но стига съм се хвалил — ако сте готова, изваждам триножника и започваме.
Триножник?!?
Разбира се. Професионалният ми апарат е голям, тежък, 29 сантиметра… Без триножник не мога да го позиционирам.
Н… 29 сантиметра?! — повторила като ехо и в следващия миг…
Г-жа Иванова припаднала. От коридора се чул гласът на истинския донор, който най-накрая дошъл:
Аз… извинявайте… Къде да се подписвам? Някой да не е взел моята работа за фотосесия?
Мръсни
Семейство Иванови така и не успявали да си направят дете, та решили да наемат „услуги“ на баща — донор. В деня, когато уж трябвало да пристигне кандидатът, г-н Иванов целунал жена си по носа и нервно прошепнал: „Аз изчезвам, скъпа… човекът ще дойде след малко.“ Точно тогава звънецът. Някакъв мъж вдигнал капака на раницата си и с усмивка: „Добро утро, госпожо! Аз бих искал да…“ „Ооо, не се притеснявайте — очаквах Ви.“ го прекъснала с трепет г-жа Иванова. „Сериозно?!“ още по-широка станала усмивката на мъжа. „Да. Аз съм професионалист… по… бебета.“ „Точно в това сме се хванали с мъжа ми… заповядайте!“ След минута, изчервена до ушите, г-жа Иванова едва попитала: „Ъъъ… а от къде се почва?“ „Как от къде? Аз всичко го правя по мой си стандарт.“ усмихнал се той. „Първо — меки пози в спалнята. После — по-енергични върху шкафа (ако е стабилен), понякога и на дивана. Ако трябва — и в коридора, там имаме място да се раздвижим.“ „В спалнята?! На дивана?! Абе, затова ли не ставаше с моя Гошо…“ „Госпожо, не всеки опит става. Но аз снимам от няколко ъгъла… примерно от шест до седем… да видите и вие, и мъжът ви резултата.“ „Снимате?!“ с широко отворени очи. „Естествено. Как иначе ще знаете дали е ‘засекло’? Нямам навик да бързам — мога да ускоря, но тогава рискувате да не ви хареса.“ Г-жа Иванова нервно преглътнала: „Добре де… да ми покажете поне… портфолио…“ Мъжът веднага извадил албум. „Ето това го направих в рейс — между спирките, докато всички се разминаваха.“ „Боже мой…“ „А тези близнаци станаха чудесно… само дето майката беше много… взискателна.“ „Взискателна?!“ „Да. Трябваше да работим в Борисовата градина, защото ‘там въздухът е по-правилен’. А хората се тълпяха, гледаха, и всеки миг някой можеше да се засмее или да ни бутне.“ „Борисовата градина?!“ „И освен това едно бездомно куче се опита да заграби апарата ми… аз го гоних докато ‘майката’ си позираше.“ Г-жа Иванова трепереше: „Кучето… значи… е искало да загризе… апарат?!“ „Точно така. Стига хвалби — ако сте готова, да вдигна триножника и… да започваме.“ „Триножник?!“ „Разбира се. Аз работя професионално — апаратът ми е голям, тежък… без триножник направо не става. 29 сантиметра…“ Г-жа Иванова застинала, после извикала само: „Мадам?!…“ И припаднала.
Мръсни
Семейство Иванови упорито се опитвали да си имат дете, ама все не им се получавало. Накрая решили на принципа „щом не става от нас, да пробваме с човек“. В деня, в който трябвало да пристигне донорът, Иванов целунал жена си набързо и нервно прошепнал:
Изчезвам, миличка. Човекът ще дойде след малко.
Едва излязъл, звъннал телефонът на вратата. Половин час по-късно, по съвсем случайност, се оказал… рекламно фотографиращ младеж, който търсил място за фотосесия на бебешки продукт и решил да пита някого „наготово“.
Добър ден! Аз бих искал да…
О, няма нужда — прекъснала го директно госпожа Иванова, пребледняла. — Аз ви чаках.
Наистина? — учудил се фотографът.
Ами добре. Щом сте тук, влизайте. Аз съм страхотна… ами… спец по търпение.
Младежът се поусмихнал и предложил:
Тогава, госпожо, да започнем. Обикновено правя по няколко „сетъп“ позиции — в леглото, на дивана, понякога и на пода, че е по-… свободно за кадри.
На пода? — изсъскала жената. — Затова ли не ни се получава с Гошо?
Госпожо… — замълчал той. — Никой не може да гарантира резултат при всеки опит. Но ако направим различни композиции и снимам от поне пет-шест ъгъла, почти винаги става нещо смислено.
Почти винаги? — притеснила се тя. — Аз… аз трябва да имам само едно…
Спокойно! — бодро казал фотографът. — Снимките ги правя постепенно. Аз мога да „притупя“ за пет минути, ама ще ви е жал после.
Зная… — въздъхнала Иванова и се стегнала. — Покажете ми тогава какво сте правили.
Той извадил албум.
Ето това станало в рейса, докато майката се опитвала да се сети за правилния ъгъл — минало през автобус, слънце и една възрастна госпожа, която само ни гледаше.
Ох… — прошепнала тя.
А ето близнаците… — продължил той. — Много е трудно, когато родителят е претенциозен. Налагаше се да ходим в градинка за кадри, хората се въртяха, а една количка… почти стана реквизит.
Градинка?! — очите на госпожа Иванова се разширили.
Да, Борисовата. И какво да ви кажа… докато работех, едно бездомно куче реши, че апаратът ми е за дъвчене. Наложи се да го отбивам, докато майката даваше „поза“.
Вие имате предвид, че кучето… — тя преглътнала — наистина… иска да захапе вашия…
Точно така — уверено кимнал той. — А то докато се дърпа, се губи кадър, зато’ва съм професионалист.
Госпожа Иванова се олюляла и отчаяно възкликнала:
Значи вместо баща под наем… аз съм викнала фотограф, който ще снима бебета!?
Госпожо, не се сърдете — усмихнал се младежът. — Стига съм обяснявал. Ако сте готова, ще извадя… статива и започваме.
Статив!? — жената пребледняла още повече.
Да, голям, тежък, 29 сантиметра… без него не става стабилна работа.
Госпожа Иванова изведнъж издаде само:
М-мамо…
и припадна. Фотографът тихо се навел:
Е, поне е добър кадър. Само да не е двойка експозиции…
Мръсни
Семейство англичани на почивка във Валенсия… Съпругата:
Скъпи, утре нашият син става на 16. Мисля, че е време да му обясниш като мъж с мъж как става работата… кравата с бика, овцата с овена, прасето с нереза…
Разбира се, скъпа! – казва бащата.
На другия ден синът подскача при тях:
Какво става?
Бащата го хваща за ръка, гледа сериозно и:
Джон… ще имаш важен мъжки разговор. Сложи си едно уиски. Спомняш ли си оня ден до лагуната, когато се качихме по скалите да гледаме какво става на плажа?
Да… – притеснено казва Джон.
И там видяхме две мацки да се къпят голи, ти ги гледа, аз гледах, после… приключихме „работата“.
Синът:
Е, и…?
Бащата навежда се и с най-тържествен тон:
Майка ти иска да знаеш, че това не го правят само хората. Кравите го правят. Овцете го правят. Прасетата го правят…
Пауза.
Просто… някои го правят на по-тихо място, за да не викат спасителите.
Мръсни
Семейство арменци — жена млада, хубава, мъжът също… ама колкото и да се държали по „канон“, пак не им стигнало, щото трябвало наследник. И ето ти накрая — родил се син! Само че синът… рижав. И двамата родители чернокоси, чернооки, а детето — рижаво като домат в лехата. Кръстили го Таврос, да му е поне името „арменско“, та да не се смущават хората. Обаче бащата започнал да се съмнява сериозно. И понеже нямал търпение, отишъл при баш еб*ч-а на селото за „справка“. Разказал му всичко:
От нас двамата черни… роди се Таврос рижав… как става това?
Баш еб*чът го погледнал мъдро и го замерил с въпрос:
Абе, ти с жена си често ли се карахте?
Не, бе! Ние даже не сме се и карали! — рекъл бащата. — Спокойни сме. Само си гледаме живота.
Баш еб*чът се зачудил още повече и продължил:
Значи никой друг не е имал работа с нея, така ли?
Никой — заклел се бащата. — Само аз… и то без бонбони и без изненади!
Тогава баш еб*чът се изхилил:
Е, виж какво… Таврос е рижав, защото като излезе — обра ръждата от мангала!
Мръсни
Семейство коне (малкото конче, бащата, дядото и прадядото) се разхождат. По едно време гледат в далечината стадо кобили. Малкото конче (нетърпеливо):
Тате, тате! Хайде да идем и да наемем една! Айде бе тате!!!
Бащата (гордо):
Няма да идем да наемем една! Ще идем и ще наемем всички!
Дядото (още по-гордо):
НЕ! Няма да ходим никъде! Те сами ще дойдат при нас!
Прадядото (с пресипнал, изнемощял гласец):
Те хубаво ще дойдат… Ама после ще трябва и… да ги нахраним…
Мръсни
Семейство майка, баща и син решиха да отидат в зоопарка. Обиколиха всичко — от маймуните до пингвините — и накрая стигнаха до клетката на лъвовете. Момчето огледа животните, видя царствената им поза и попита:
Мамо, защо лъвът винаги изглежда така… сякаш се хвали?
Сине, така е — всеки си има свое поведение.
Не, мамо… виж онова — посочи с пръст по-нататък, — защо то е толкова… важно?
Жената се задави, обърка се и накрая отсече:
Това не е нищо.
Майката отиде да купи сладолед, а синът остана при баща си и, леко разтревожен от “нищото”, го запита пак:
Татко, защо лъвът има онова, дето виси и изглежда като… проблем?
Това е част от тялото му, сине.
Не, не питам това… питам онова отпред — за него, дето пак го гледа.
Това… е такова, сине.
Не, татко, онова отгоре, дето реве!
Бащата въздъхна тежко:
Ех, сине… майка ти направо прекали с обясненията: “нищо” означава “всичко”… когато е за теб.