Сексуалният живот в семейство не върви. Женската половина решава да „оправи нещата“ и отива на курс за романтика. Връща се у дома, съблича се цяла развълнувана и трепереща от нетърпение казва на мъжа си:
Скъпи… целуни ме там, където си мисля, когато ми мине… „пис-пис“…!
Мъжът се стресва и хуква веднага. След няколко секунди се връща и пита:
А „превключването“ да го правя ли тихо или с фанфари?…
Мръсни
Сексуалният му живот беше като по часовник — докато не си счупи ръката! После всичко стана на „отлагане“, защото вече не можеше да си „държи плана“.
Мръсни
Сексът е като Fortnite — ако не си добър през повечето време, не играеш, а само танцуваш и пляскаш отстрани…
Мръсни
Сексът за мъжете е като кафето. Ако не им го поднесеш в уютно кафене, те го пият в движение — или си наливат сами и викат: „Стига толкова лукс, важното е да е топло!“
Мръсни
Сексът не се получи, защото след като той се опита да разкъса коприненото бельо, тя го хвана и му каза: „Не така!“ и извади от под възглавницата гуменото яке от детския комплект за игра.
Мръсни
Село. Нощ. Двама млади, след щадящ здравословен любовен ентусиазъм, лежат в плевнята.
Тони, виждаш ли онази звезда над комина?
Да, виждам.
Това съм аз…
А, ей онази там горе?
Дааа!
Това си ти, Тони.
А сега виждаш ли оная звезда върху другата?
Мдааа…
Момчето се засмива, като притиска момичето…
Е, те това съм аз върху… твоето „спокойно“, дето ми забраняваш на мотопеда!
Мръсни
Село. Някакъв чука на прозорчето на свой съсед:
Пенко?
Кажи?
Тръгна ракията към студа.
Е, и?
А салатите — три вида… Шопска на хрупкаво…
И?
Ами да излезеш — подредил съм всичко под навеса. Хайде, при нас, събрали сме се Митко, Гошо…
Ама не мога сега!
Е що, бе?
Ами в момента… е’а…
Мръсни
Село… Вечер… Бащата вика сина си:
Ставай! Ще ходим да копаем!
Тате, няма смисъл… Пак нищо няма да излезе…
Аз какво ти казах?! Ставай веднага и да отиваме да копаем!
Е, добре. Станал синът, взели по една лопата и тръгнали към нивата. Бащата се захванал за работа, а синът:
Тате, моята лопата е тъпа… Ще се върна у дома да я наточа.
Прибрал се. Майка му го посреща:
Къде се забави?
Тате нареди да купиш ракия и да направиш боб… и като стане—да се връщаме!
Щом е наредил — казала тя — захващам се веднага.
Синът се промъкнал обратно към полето, но без лопатата. Няколко минути по-късно тича при баща си:
Тате, мама сготви боба… и купи ракия. Каза да се прибира!
Е, щом е така — връщаме се!
Прибрали се… Ясно — бобът е готов, но ракия няма. Майката я няма и не се вясва. Бащата се втрещил:
Какво е това?! Боб без ракия… Няма сметка! Ето ти пари — иди да купиш!
Синът тръгнал. По пътя се отбил при съседа и му казал шепнешком:
Чичо, тате е разбрал, че вие с мама… се виждате тайно. Идва да ви спре… и то здраво!
Съседът пребледнял:
Дай да се оправим! Ето ти пари, само ме спаси!
Добре — казал синът. — Вземам парите.
Купил ракия, прибрал се и като влязъл:
Тате! Съседът помоли да му помогнеш… да заколят прасето.
Щом е помолил — взел брадвата и потеглил към двора на съседа.
Съседът го видял с брадвата и викнал наум: „Ех, помислил си… ама мен ще ме няма!“ — скочил през прозореца и се скрил в царевицата. Бащата пристигнал, огледал се: съседът го няма, а прасето се разхожда. Метнал му един удар и си тръгнал по-нататък — без да му мисли. А в това време майката се върнала от магазина. Синът я посрещнал:
Мамо… тате разбра. Взе брадвата и излезе. Съседът ще му плати!
Майката надникнала през прозореца — видяла окървавена брадва и мъжа си да се движи към двора. „Край!“ — помислила тя и… скочила през прозореца в царевицата. Бащата се върнал при сина си:
Сине… къде изчезнаха всички? Майка я няма… съседа — също…
Синът се замислил, после казал спокойно:
Ами… там… в царевицата се връгалят.
Бащата изревал, хванал брадвата и полетял към полето. Синът седнал на масата, сипал си ракия, сложил си боб, и гледайки царевицата, философски въздъхнал:
Ех, тате… Казвах ти — днес не трябваше да се копае!
Мръсни
Селска сутрин, кравата:
Мууууу.
Стопанката:
Какво, миличка, бик ли ти трябва?
Кокошката:
Ко-ко!
Стопанката:
Я да не искаш и ти петел, а?
Събужда се синът и се протяга:
Оооох!
Добро утро, сине!
Еееех, мамо… към другите си “добро утро”, а към мен само “стани, че закъсняваш”!
Мръсни
Селски момък излиза от къщата и почва да люпи семки. На двора баба мъти кокошките, а петелът стои начело като шеф на смена. Момъкът хвърля по една семчица… петелът я взима, ама вместо да си оправи кокошките, хуква и му тегли майсторски “салто” около тях — да не се разсейва. Момъкът въздъхва и кръсти:
Недай си, Боже, така да ме “организират”!!!
Мръсни
Селският поп рекъл на всички жени:
Утре всяка, която е съгрешила, да донесе в черквата по едно яйце за всяка изневяра, която е извършила!
На другия ден селянките се наредили — едната с две-три яйца, другата с десет, трета направо с тенекия тава. По едно време пристигнала една с цяла количка, разбутала ги и се провикнала:
Давайте път, да не се бутаме, ма! Че имам още три… пълни тояги!
Мръсни
Селският свещеник надумал жените в селото:
Утре всяка, която е съгрешила, да донесе в черквата по едно яйце за всяка изневяра, която е извършила!
На другия ден опашка, та чак се къса — една с две-три яйца, друга с малка торбичка, трета с истинска чувачка. По едно време идва една с цяла ръчна количка, забързва към вратата и разтърсва опашката:
Пазете се, мамицe, че няма да ви стигнат яйцата… Аз имам още два курса!
Мръсни
Селско момиче се омъжило за богат градски и се прибрало да живее в града. Пише си у дома:
Здравейте, мамо и тате! Всичко тука ми е наред. Мой мъж такъв професионалист по гардероби, че дори като ми свети с телефона да си търся чорапи… удря ме право в правилното чекмедже, без да греши!
След два дни пристига телеграма от село:
Момиче, пристигай спешно! Дошли са на гости комшиите… и баща ти пак се е обърнал у шкафа.
Мръсни
Селско момче се влюбило в най-красивата мома. Обаче не знаело как се прави, затова отишло при най-стария бабаит в селото и му рекло:
Немаш проблеми, момче! В градо е лесно: водиш я до парка, сядаш до други влюбени и правиш каквото правят градските—само гледаш и повтаряш.
Отишли в града, намерили пейка, на която двама “влюбени” си шепнели нещо. Градският младеж веднага попитал момичето:
Желаеш ли нещо, миличка?
Ей, да… искам един сметанов сладолед.
Момчето си купило сладоледа и после селският момък се обърнал към своята:
Сакаш ли нещо, ма?
Сакааам… сакам и едно кафе с нещо сладко, и едно руло… и еднo малко шоколадче.
Купувал селският, докато се усетил, че градското момче пак се обръща:
Миличка, желаеш ли още нещо?
Ами… искам още един сметанов сладолед, ама с карамел… и айде, ако може, и една вафличка.
Тогава селският казал решително на своята:
Сакаш ли още нещо, ма?
Сакам… сакам да се разходим още малко… и после да не ходя никъде цяла нощ…
“Охо, действа!” — рекъл селянинът и веднага пак:
Сакаш ли още нещо, ма?
Сакааам… да акам… (па си поема въздух) …и после още една вафличка с карамел… ако остане време!
Мръсни
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело какво се прави, затова отишло при най-стария “разбирач” в селото:
Немаш грижи, момче! Водиш я в града, отивате на центъра, сядаш до тия модерните двойки и правиш като градските.
Отишли в града. Намерили пейка до други влюбени. Градският младеж пръв си отворил устата:
Миличка, искаш ли нещо?
Селянката отговорила тържествено:
Ами… една захарна памучка!
Момчето занесло памучката. Тогава селският момък шепнал на своята:
Ти сакаш ли нещо, ма?
Сакаааам… едно хот-дог и една лимонада! — рекла почти като на пазар.
Носи той. После градският младеж пак питал:
Ама ти какво друго желаеш, сърце?
Искам… един шоколадов фондан, топъл!
Отива момчето за фондана. А селският “по план” — без да му мигне окото — пак:
Сакаш ли нещо още, ма?
Сакаааам… още една лимонада, още един хот-дог… и после цялата нощ да ми обикаляш като градския!
Селският разбрало по всичко време:
“Ей, действа!” — рекъл и се обърнал пак.
Сакаш ли още нещо, ма?
Селянката се усмихнала хитро:
Сакаааам… първо малко кафе… после още едно… и накрая… да ми купиш целия пазар утре!
Мръсни
Селяндур отишъл на работа в големия град. Нали е “работа”, нали е “град”, отишъл и на баня. Гледа: господа какви работи—всичко изрядно, гладко, “кат за показ”. Та селянчето решил да не изостава: бръкнал, бръснал—и неговото, да стане като гражданин. Върнал се на село. На другия ден съседка го гледа под око и на мегдана разправя:
Ей, хора, Иван си бръснал… и сега е навлязъл в селото с две сантиметра повече! Само дето преди жените му бъркаха плевелите, а сега се чисти!
И жена му го погледнала строго:
Тъй ли? Докато не си оправиш и ти твоята работа, няма да те пусна и до комина, тъй да знаеш!
Иван се видял в чудо, ама какво да прави—скрил се зад плевнята и почнал да бръсне. По едно време жена му, за да е “сигурна”, се промъкнала тайно да види… и без да мисли извикала:
Бау!
Иван подскочил, порязал се здравата—и после, като раздвижил глава и се оправил, почнал да клати жена си с кеф. Тя, цъфнала, цъфнала и го пита:
А бе, човек, какво стана? Нали каза, че ще е “кат хората”?
А той:
Какво стана ли? Като ме стресна “Бау”, и на порязаното ми поникна една гърбица… та сега “кат гражданин” — ама по нашия начин!
Жената се вкиснала:
Ай, да ти се не види… Аз да съм знаела, че на “Бау” има ефект, щях да викам три пъти… Бау! Бау! Бау!
Мръсни
Селянин отива в града при доктор:
Абе докторе, добър ден. Ние, така, със жена ми си живеем от години, ама напоследък нещо не е добре и съм дошъл тука да ми кажеш кво да правим, та да ѝ мине.
Ела да я прегледам.
Как така да я прегледваш бе? Аз да ти я докарам ли? Ние сме на 15 километра от града, а такситата станаха страшно скъпи. Аз пеша да дойда, да се върна— това е. Само че ти викаш да дойде и тя…
Няма как. Трябва тя да дойде тук.
Е, докторе, защо трябва да идва тя бе? Аз 15 км ходя, 15 се връщам… още 15 за да я докарам — 45… и още 15 да я върна — 60 километра да въртя за какво?
Ами ще ги изминеш.
Е, кажи ся какво да правим тогава? Кво ше и правя?
Докторът се ядосал:
Кво ще ѝ правиш… ще ѝ направиш един номер, ще я стреснеш леко, ще ѝ пръднеш на пу*ката и ще ѝ мине!
Селянинът се ухилил:
Абе докторе, що не ми кажеш направо да ѝ пръднеш ти, па после ние да го занесем обратно, ако трябва?
Мръсни
Селяните:
Хайде да вържем кмета, че да ни е мирна общината!
Кметът:
Не, хора, вържете си децата — да е мирна общината!
Мръсни
Семеен диалог преди лягане:
Скъпа, ще си лягаме ли най-накрая или пак ще се “уточняваме”?
Уточнявай първо… после ще си лягаме!
Мръсни
Семеен с*кс. Тя:
Може ли по-бавно… не че ми е лошо, просто не искам да ме изненадаш чак толкова!
Той:
Спокойно… само мигай, за да знам, че още сте в тази стая!