Седи здрава лелка. Младежът я пита:

Седи мъж на дивана, лъска бастуна. Обаче нещо не му върви — върти, стиска, пъшка, а резултат никакъв. Отказва и го оставя с тежка въздишка:

Седи си Манго на тротоара, прелиства учебник по химия и си мисли да “тества теорията” — загрява учебника с газова горелка, че да види какво става.
Минава един познат и го пита:

Седи си Пешо в час и си цъка с молива. Покрай него минава учителката.
Изведнъж Пешо се обръща и казва:

Учителката пребледнява, после побеснява:

Отиват при директора, а той направо почва:

Пешо вади телефона, звъни на баща си. Директорът говори, а от слушалката се чува глас:

Директорът затвори за момент, замисли се десет секунди и отсече:

Седи си бай Кирил на мегдана пред кръчмата и си смуче семки. Минава селската хубавица и го поглежда:

Момата бръкнала в джеба на бай Кирил и изведнъж:

Седи си в таверната един огромен руснак и кротко си пие водката. До него сяда дребно човече със синдрома на меката китка и си поръчва бирения айрян. След няколко чашки очите му светнали, наклонил се към руснака и тихо му прошепнал:

Великанът пребледнял, вдигнал го на кръв и го праснал през прозореца като котка—после се върнал на мястото си и пак си пиел спокойно.

Седи си дядо поп и гледа телевизия.
По едно време идва една мирянка.

Седи си един в луксозен ресторант и си отпива шампанско.
На съседната маса мъж с вид на професор казва на келнера:

Келнерът носи бутилка, отваря я, професорът опитва:

Носи и агнешкото. Професорът се навежда, бръква в чинията, вдига едно парче, помирисва, облизва, мръщи се и отсича:

Келнерът пребледнява, взема ястието и го връща в кухнята. Готвачът направо се хваща за главата.
Донесоха нова порция — “проверено” пиемонтско. Трюфели, както си му е редът.
Професорът пак пробва, пак подушва, пак се вживява — и пак:

Келнерът вече е на косъм да припадне, готвачът е готов да се разплаче, но пак викаха следващото агне.
Този път истинско пиемонтско, с трюфели, със всичко. Професорът го пробва за последен път — усмихва се и казва:

И точно тогава човекът от съседната маса, който е гледал всичко през цялото време, става, отива при него, изважда една дебела пачка, пльосва я на масата и със сълзи в очите му шепне:

Седи си един композитор вкъщи. Няма работа. Няма пари. Няма и настроение — само кризата го гледа в очите. И точно тогава телефонът звъни.
Обажда му се приятел режисьор:

И гладният композитор — не знам как — но сработва като машина: сглобява неземна, красива, божествена музика. Направо като за „Оскар“. Праща я на режисьора и очаква поне признание.
Режисьорът му благодарил, поздравил го… и го поканил на премиерата.
Композиторът отива. Залата празна. Само на балкона — възрастна двойка. И двамата над 80. Композиторът си мисли: „Е, драмата вече не се търси. Вече само възрастните държат на такъв тип кино.“
Сяда, лампите гаснат и… започва филмът.
На екрана: младеж скача в самозабрава — чука мадама като нищо. След това идва нова двойка, разменят се роли… и като стане прекалено, почват поред: друг тип сцена, после трети, после четвърти — екранът вече не ги побира. После притичва едно кученце!
Кученцето първо оправя всички, после всички оправят него.
И тогава камерата показва в едър план сухото дърво. Листото се откъсва. Бавен зигзаг. Пада върху мокрия асфалт. И в същия момент — звучи неговата музика. Неземна. Дивна. Тържествена. Музика, която би трябвало да съпровожда спасение на света, не… това.
Започват надписите.
Светват лампите. Композиторът е червен като домат. Седи в шок и мисли: „Мамка му и режисьор, как ми услужи… Какво ли ще си помислят хората за мен?!“
Става — тръгва към изхода — но в този момент вижда възрастната двойка. Те го гледат в прединфарктно състояние. Притиснати, с пълни очи страх и обида.
Композиторът се опитва да им каже нещо, но умът му се заключва. Единственото, което успява да изрече, е:

А те, продължавайки да гледат празния екран със стъклени очи, му отвръщат:

Седи си един на бара, а до него клиент постоянно повтаря:
„Мръсна путко“, „Долна путко“, „Майка й путкарска“ и разни такива.

Седи си един пич и мърмори: „Животът ми е пълен ташак! Нищо не ми върви… Жена ми ми прави номера, щерка ми се прави на голяма работа, синът ми изчезва нощем, а шефът ми само ме дебне за беля. Като нищо ще ме уволнят и от работа, и от нерви!“
И решил: „Е, по-добре да не живея…“ — и тръгнал към реката да се дави.
На брега седят три старици — мръсни, парцаливи и проскубани, като че ли са излезли от последния си ден. Спрели го.

Първата отскубнала косъм от главата си, духнала върху него и викнала:

Втората отскубнала косъм:

Третата отскубнала също косъм:

Мъжът се разплакал от щастие.

Той се стреснал — тия баби били грозни като нощна смяна в пекарна, ама нали обещание. Събрал кураж… и се отблагодарил и на трите.
Като свършили, му отпуснали раменете и едната го попиталa:

Седи си един пред компютъра в офиса, цъка нещо и мърмори:

Колега го гледа и пита:

Седи си един чикиджия на прозореца и си гледа към улицата. Минава една супер мацка и той си набива една чикиика. След пет минути се връща и той пак си набива една чикиика. След още десет минути тя пак минава… и на четвъртия път чикиджията се разкрещява:

Седи си едно дете в количката и си псува като за световно:

Минава един човек и чува какво става:

Седи си едно момиче в един бар. При нея идва един пич и:

Седи човек в бар и пие коняк. Покрай него минава монахиня, спира се и му:

Човекът се усмихва:

Човекът:

Съгласява се тя неохотно и той отива до бара:

Барманът се навежда, поглежда го и:

Седи шестнайсетгодишна дъщеря с майка си и гледат „Биг брадър“. Майката й казва строго:

Дъщерята кимва:

Седим в компания, пием бира и си приказваме. Неусетно стигаме до темата за с*кса и до техниката „дълбоко гърло“. Една от жените в групата дори се хваща да го демонстрира с бутилка от бира, сякаш е на урок.
Накрая друга колежка гледа внимателно и пита:

Седим с колегата и гледаме как минава една супер енергична мацка. Колегата ме поглежда подозрително и ме ръгва в ребрата:

Седмокласник, на когото гипсирали и двете ръце, останал месец без „работа с дясната и лявата“ — толкова се заял да брои мазилките, че забравил и другите неща.