Свещеник се качил в автобуса. Потеглили, тръгнали, всичко било нормално… докато не попаднали на огромна дупка и автобусът подскочил все едно някой го е издърпал отзад.
Шофьорът, побеснял, изкрещял:

След малко пак — друга дупка, още по-сериозна. Автобусът пак се разклати, а шофьорът пак:

Свещеникът се обърнал и тихо, но настойчиво казал:

Малко след това — трета дупка и край! Гумата спука. Шофьорът се стъписал, слязъл и, с благоговение:

Започнал да сменя гумата, а свещеникът наблюдавал, после погледнал спуканата гума и отвърнал:

Свещеник се обръща към млада продавачка:

Свидетел на пожар в автосервиз:

Свидетелка на природата и параноик се запознават в болница. Накрая тя му казва:

Свиренето на уреда трябва да е доста трудна работа! Иначе щеше да се казва „пипни-аванс“, а не „пипни-пауза“…

Свирка от гадже, което не е много красиво, е като скок с парашут — адреналин до ушите, ама само докато не се замислиш какво точно скачаш да видиш.

Свирката било хубаво нещо… ама зависи от коя страна я ползваш — като продухваш, става музика; като духаш обратно, става цирк.

Свирката са я измислили русалките — за да ни научат да свирим под вода… ама ние, като се гмурнем, първо си забравяме телефона, та после се чудим защо никой не слуша!

Сгащен в тъмна уличка:

Сега държавата харчи повече пари за силиконови бюстове и „чудодейни“ хапчета, отколкото за научни изследвания за деменция. Така към 2040 възрастните ще имат „поддържани“ гърди и твърди като камък… спомени няма да имат. И най-интересното — всеки ще се оглежда в огледалото и ще пита: „Кой ми е направил това и защо…?“

Сега това вече е истинска ловкост! Ново пикантно онлайн предизвикателство: хората се опитват да цензурират голите си снимки само с един пръст — и то така, че да закрият всичко, без да изгубят “ефекта”. Най-голям майтап е, когато накрая се окаже, че цензурират… фонa.

Седем причини защо в затвора е по-добре, отколкото на работа:
1. В затвора (по закон) на човек се полагат 6 кв. м. пространство. На работа ви дават 1 кв. м. — и то с перспектива да стане 0, ако успеете да се поберете по-добре.
2. В затвора ви хранят безплатно 3 пъти на ден. На работа имате обед, но той е платен… и не винаги като храна.
3. В затвора за добро поведение ви намаляват срока. На работа за добро поведение ви дават още работа — за да сте “по-ефективни”.
4. В затвора охраната отваря и затваря врати. На работа вие също отваряте и затваряте — само че документите, задачите и “всичко е спешно” също.
5. В затвора може да си играете карти и да разказвате вицове. На работа за същото получавате “мини-среща” с човека, който уж няма време, но винаги намира.
6. В затвора роднини и приятели могат да ви навестят. На работа — могат, ако носят пропуск, името им е в системата и са на смяна вместо вас.
7. В затвора има измет от извр*тени и садисти. На работа ги наричат мениджъри… и са още по-опасни, защото имат PowerPoint.

Седем причини, че в затвора е по-добре, отколкото на работа:
1. В затвора по закон всеки получава по 6 квадратни метра. На работа — по 1, и то ако не ви заемат бюрото с “временна” папка.
2. В затвора ви хранят безплатно три пъти на ден. На работа имате обед… който се оказва “само за ваша мотивация” и идва с бележка за разходите.
3. В затвора при добро поведение ви намаляват срока. На работа при добро поведение ви дават още задачи “само да наваксате, че другите закъсняват”.
4. В затвора над вас има охрана — тя отваря, затваря и ви казва къде да отидете. На работа вие сами се блъскате в врати, защото никой не помни кой ключ бил “правилният”.
5. В затвора може да се разпускате — карти, разговори, вицове. На работа разказвате вицове на шефа… и изведнъж всички разбират колко “шумно” ви мисли главата.
6. В затвора роднини могат да ви навестяват. На работа — роднини могат, ама само ако са одитори или ако шефът им е дал пропуск “за всеки случай”.
7. В затвора ги наричат “като в източника си го пише”. На работа същите хора се водят “мениджъри”… и вместо да те гледат в очите, те ти гледат календара, за да видят кога да те изгорят.

Седеше едно малко циганче на спирката и лъскаше обувките на пътниците. От време на време се обръщаше към някого и питаше:

Един казвал:

Друг:

Трети:

А циганчето все към всички:

Един полицай го гледал и решил да се направи на интересен. Застанал и той да си пъха обувките, па циганчето веднага:

Полицайят, с усмивка:

Циганчето кимнало спокойно:

Седи Блажо в купето на влака и срещу него — лъскава мацка с къса пола и още по-къс морал. Блажо я зяпа като сънена гара.
Тя видяла накъде му бяга погледът, леко се приближи и се раздвижи така, че да му стане още по-объркано.

Тя се навела, намигнала, пък и се разгорещила:

Блажо пребледнял:

Тя се засмяла и рекла:

Блажо станал и седнал до нея, целият в трепет. Тя пак се навела:

Блажо скочи назад:

Седи в бара един пич и си пие уискито. По едно време засича супер мацка в другия край и викa на бармана:

Барманът се нацупил:

Пичът се замислил, след малко станал и отишъл при мадамата:

Той извадил двайсетачка от джоба и я щракнал пред нея на плота:

Седи един младеж на пейка в парка и се кефи с тъжна физиономия, сякаш му е откраднат последният шанс.
Минава един пиян и го пита:

Младежът започва да се мръщи още повече. Пияният пак:

Така няколко пъти го пита, а младежът все по-театрално гледа настрани и мръщи се. Накрая пияният не издържал и изрева:

Младежът отвърнал:

Седи един човек в театъра. Изведнъж се обръща към съседа си отдясно:

Съседът, изненадан:

Човекът се обръща наляво със същото:

И пак:

Той се отпуска назад, въздъхва и казва:

Седи една до дувaра и клати глава, ама реве яко. Минувач я пита:

Седи едно баце и си ръфа семки. Минава една и му вика:

Та бръкнала — и скочила: