Мръсни
Световно по борба. На финала – американец и японец.
Преди двубоя треньорът на американеца го хваща за раменете и му казва:
Слушай, Майк. Досега не съм ти го казвал, но японецът е страшен… и много хитър. Има един номер. Ако ти го приложи, край с тебе.
Пуска се борбата. Двамата се въртят, дават всичко, а след минута японецът изведнъж го щраква с любимия си захват. Майк се сгъва като акордеон, тропва, мята се, опитва се да се измъкне — нищо.
Треньорът пребледнява, взима кърпата и направо напуска залата. Отива в съблекалнята, че да се удави в мъка… и по едно време, като се вдига шумът, чува как коментират по телевизора: американецът е шампион!
Връща се на бегом в залата. Пак го показват — Майк печели. Награждаване, поздравления, снимки… а треньорът се усамотява с него насаме, гледа го втренчено и го разпитва:
Ами виж сега… Когато японецът ме хвана, аз си казах: „Готово е.“ Сгъна ме, мъчих се, пъшках… и точно тогава усетих нещо… чакай… нещо не е както трябва.
Да! — продължава Майк. — Изведнъж разбрах, че този му любим захват не е „актуален“… ами е насочен към място, където никой не иска да го пипат. И в следващия момент… просто го захапах.
Е — казал Майк, — той ме сгъна на осморка. Аз просто му показах къде му е мястото. А когато човек захапе това, което не е за захапване… изведнъж се оказва, че борбата не е за точки, а за оцеляване.