Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка – мъжко лице няма, само тя и едно 4-5 годишно момченце. Детето веднага започва да се хилка и да мрънка:

Майката се опитва да го тушира:

Минават две спирки. Детето млъква. Поглежда към майка си, после — към прозореца, после пак към майка си… и явно му хрумва нещо “коварно”.
На третата спирка се обръща и тържествено обявява:

Майката се усмихва, уж спокойно:

Цялата маршрутка затаи дъх. Всички се наклониха напред, сякаш ще летят станции.
Майката:

Момченцето, без грам свян:

Цялата маршрутка избухна в смях. Шофьорът се задави от смях. Майката пребледня, хвана детето под мишница и изскочи навън като че ли някой току-що е обявил извънредна проверка.
Мислите си, че това е краят? Не, бе.
На следващото спиране влиза млад мъж с 9-10 годишен син и сяда точно на мястото на майката. Хората още се хилят, а той — гузно. Не знае защо, ама явно се усеща, че “тук нещо става”.
И тогава синът му, без да му мигне окото, изтърсва:

Младият мъж се свива:

А маршрутът вече се смее така, че шофьорът трябва да спре на светофара, за да си поеме въздух.
После шофьорът се обръща към човека и му казва, през смях:

Младият мъж пътува още четири спирки като човек в недоумение — вероятно си мисли, че се е качил в маршрутка, пълна с безумници, които нямат дом, само истории.

Пътуват 4 мъже в автобуса за Варна. Завалява дъжд и започва разговор:

Пътуват Асан и Айшето във влак сами в купето. По едно време вратата се отваря и на входа застава двуметров тип с мустак, гледайки изпитателно. Асан се смъква покрай него и отива във вагон-ресторанта, цяла нощ яде и пие на воля. Връща се сутринта в купето и Айшето го посреща с думите:

Пътуват Пена и Вуте в каруцата да карат плод и зеленчук за продан. След малко Пена се провикнала на Вуте:

Вуте се обърнал, целунал я и се хванали пак за работа. След малко Пена пак:

И така няколко пъти. Накрая Вуте се разсърдил и изкрещял:

Пътуват бай Костадин и Милка с каруцата от нивата към къщи. Бай Костадин кара, Милка се вози.

След малко пак:

Милка пак се разпищя:

Бай Костадин се обръща и вика:

Пътуват българин и немец във влак и си правят цигара в коридора. Българинът с една ехидна усмивка бута немеца и го пита:

Пътуват в кола мъж, жена му и тъщата. По пътя ги спира някакъв тип на автостоп и се прави на много важен, да го качат.
Качва се. Минават няколко минути и той изважда пистолет — опира го в мъжа и:

Мъжът отбива, а стопаджията почва да ги разправя: извежда ги от колата един по един. На жената вдига пистолета в челото и:

Жената не се прави на героиня и… му “дава” каквото трябва. Идва ред на тъщата. Тя гледа гадно и:

Типът се засмива, но пак държи пистолета и казва:

Тъщата, понеже и тя си знае работата, му прави “обяснението” по начина, по който той най-много разбира. После стопаджията се обръща към мъжа, издишва, ядосва се и казва:

Мъжът не пита много и изяжда. Стопаджията ги пуска и всички се връщат в колата, ама всеки започва да оправдава каквото е станало:
Жената:

Тъщата:

Мъжът се замисля и отсича:

Пътуват в кола мъж, жена му и тъщата. Спира ги някакъв тип на автостоп и се държи като бедствие:

Качва се. Няколко минути всичко е нормално… и изведнъж вади пистолет, опира го в главата на мъжа и казва:

Мъжът отбива. Стопаджията изкарва жената и тъщата от колата, опира пистолета в главата на жената и:

Жената не ѝ се умира, и… гледай сега — каквото трябва.
Дойде ред на тъщата. Оня я гледа с отвращение:

Тъщата обаче била от хората, дето и на такива неща не викат „не“, и му „направила“ една, колкото да не се мери.
Оня свършил, погледнал мъжа, огледал го от глава до пети, и с погнуса казал:

Какво да прави — мъжът изял. Пуснал ги, и той отпрашил.
Само че в колата тримата седят гузни и всеки започва да обяснява, сякаш той е пострадалият:
Жената:

Тъщата:

Мъжът:

Пътуват в кола трима големи мениджъри и обсъждат къде ходят на почивка жените им.

Питат шофьора:

Стефан се усмихва:

Пътуват с кола майка, баща и 10-годишен син. По едно време синът пита:

Майката се стреснала леко, но решила да е честна и казала:

Бащата рязко се обърнал към нея и казал:

Работник коси трева. Идва началникът и му вика:

На другия ден работникът коси с две коси — отпред и отзад.
Началникът пак се обажда:

Трети ден — на гърба му греблото, тревата си я събира сам. Началникът се приближава… а работникът побягва. Охраната го настигa и го води при началника.
Началникът:

Работникът:

Работник лее стомана. Идва началникът и му вика:

На другия ден работникът лее с две кофи. Началникът се чуди, но пак:

Трети ден: на кръста му са вързани три кофи, а той тича между формиците, като невиждано чудо. Началникът се приближава… и работникът побягва.
Охраната го хваща, довежда го и началникът:

Работникът (задъхан) отговаря:

Работникът си „подработва“ с колежката на бюрото — само че вместо да си преглежда задачите, му се случва да я изправи и да се наведе твърде близо зад гърба ѝ, докато тя е облегнала лакти на бюрото.
Звъни телефонът. Колежката вдига, а от другата страна е съпругът ѝ:

Тя:

Радио игра!
Обаждат се на мъж и му казват, че ще му зададат 3 въпроса от интимен характер и каквото каже той, жена му трябва да го потвърди. Ако и двамата са “еднакви” — печели екскурзия до еди къде си.
И така, водещият:

Мъжът:

Мъжът:

Мъжът се смее:

Свързват се. Обясняват и на жената. Тя се изчервява, овърта, ама накрая се съгласява.

Жената:

Жената:

Жената замълчава, после тихо:

Водещият я успокоява:

Жената, червена като домат:

Радио игра! Обаждат се на мъж и му казват: „Ще ви питаме 3 въпроса от личен характер. Отговорите ги в ефир — а жена ви трябва да потвърди същото. Ако двамата сте точни — печелите екскурзия!“
И почват:

Свързват се. Обясняват ѝ играта. Тя се притеснява, но в крайна сметка се съгласява. Започват:

Жената замълчава, овърта… водещият я успокоява: „Няма проблем, казал го е вече във ефир!“
И тя, изчервена, най-накрая казва:

Радио игра. Водещият казва: „Даваме 1000 лева на първия слушател, който се обади и каже кой е човекът, стъпил пръв на Луната!“
Телефонът звъни.

Водещият (сериозно):

След малко:

Същият човек отново звъни почти веднага:

Водещият:

Слушателят:

Водещият:

Слушателят:

Водещият (паникьосан):

Слушателят (нахално, с усмивка):

Раждаемостта пада, защото децата вече са много информирани—знаят точно от какво могат да се размножат… и решават да не го правят.

Разбирайки колко пари има той, тя мигновено си смени ориентацията — от „не ме вълнува“ на „еми, май ме вълнува“.

Разбирам, че всеки се облича както си иска… но понякога ми се иска просто да възкликна:

Разбираш наистина, че си болен, когато третия ден се будиш без сутрешна ерекция и още преди да станеш почваш да се тревожиш дали въобще тя някога ще се върне…