Първият сняг е като първия кредит. Гладък старт, после хлъзгава реалност — и всеки опитва да бутне проблема “само малко” напред-назад… А повечето нямат и пари.

Първият урок на курса за водопроводчици започват с думите: „Забравете всичко, което сте гледали в *порното*, особено онези напомпани маркучи!“

Първо го ИЗРЯЗВАШ. После му духаш отгоре и го ОБЛИЗВАШ. Така сладък, той ВЛИЗА без да се бавиш! На, ей тъй се пали пламък…

Първо трябва да го поемеш с уста, да го поразтъркаш и да го “заредиш”… После да го духнеш, да се увериш, че е стегнат… и чак тогава да го вкараш… Както сами виждате — има си майсторлък… за да си намериш късмета, без да си строшиш самочувствието!

Първокласник пита по-големия си брат:

Братът се усмихва:

Отиват при сестра им. Питат я:

После отиват при майка им:

После същото питат и таткото:

Малкия пак:

Първото значимо прехвърляне на вина в живота е, когато кажеш:

Първото им пътуване.
Големи усмивки, хванати за ръце.

Като се дърпали и се смеели, човекът се навел, подхлъзнал се и колата отнесла точно през завоя.

Първото нещо, което забелязвам при жените е косата… После очите… След това устните… След това шията… Мамка му… Бааахти… и след малко се сещам, че не е секси — просто сайтът ми зарежда на бавния интернет!

Пътен полицай спира кола. Прозорчето се отваря и усмихнат шофьорът се навежда напред като на разпит:

И точно тогава отзад се чува детски гласче:

Пътник в самолет преглежда вестник на френски език.
За съжаление има много интересна статия, но той разбира само английски.
Обръща се към стюардесата:

Стюардесата отговаря:

Пътните маркировки са единственото, което краси българските шосета — и дори те се изтриват, когато мине някой да си „провери“ колко стават.

Пътнически кораб потъва в морето. Оцеляват само англичанин, французин и българин.
Плували цяла вечност — умора, сол в очите, бряг никъде. Англичанинът се провикнал:

Хоп — появила се една дъска. Хванал се англичанинът и заминал към брега.
Французинът се обърнал:

Хоп — появили се пет дъски. Съединил ги, направил си сал и отплувал.
И тогава българинът тихо:

Настъпило дълго мълчание… и тогава — **ТРЕ–Е–Е–Я–А–А** — появил се цял дървен мост, чак до брега.

Пътува автобус по линията Враца-Мездра. Едно момченце седнало точно зад шофьора. По едно време се изправя, потупва го по рамото и казва:

Седнало си момчето. След няколко минути пак:

Седнало си детето. След още две-три минути пак:

На шофьора му дошло до гуша, обърнал се и отсича:

Пътува баща с деветгодишния си син в маршрутката. Детето пита:

Бащата пребледнява, задъхва се и казва:

Хората наоколо се завайкват и се правят, че не слушат, но всички са настръхнали от любопитство. А детенцето доволно:

Пътува българин и българка (непознати) в едно купе на влак. Българинът гледа, гледа и по едно време пита:

Пътува пич във влака и на една спирка в купето му се настанява семейство — мъж, жена, която направо не знаеш дали да гледаш, тийнейджърка на около 16 и лапе на 6-7.
Същият нашият по едно време се обръща към мъжа и вика:

Оня:

Минава час и нашият пак:

Мъжът вече раздразнен:

И на следващата гара семейството тръгва да слиза. Нашият ги спира с думите:

Оня го гледа и казва:

Нашият кимва:

Пътува си ТИР-аджия. Спира го някакъв стопаджия и качва за кратко някаква мацка. Тя била страшно приказлива и решила да прави „комплименти“ на всичко наоколо:

Пичът видял накъде отива работата и решил да провери. Момичето се замислило, погледнало го, усмихнало се и тихо, да не я чуе някой, вдигнало нагоре…

Пътувал си един човек с колата. Спрял го КАТаджия и почнал да го “проверява” по кварталния обичай, все за да изкара някой лев.

Човекът се стиснал да не избухне, ама не издържал и изръмжал:

КАТаджията се усмихнал доволно:

Човекът от джоба си извадил една скатана петолевка и я бутнал:

КАТаджията я огледал, стегнал се и се зазяпнал:

Човекът се навел към прозореца, поспрял го с един поглед и казал:

И накрая добавил:

Пътувала една жена на автостоп. Спрял й шофьор с камион и казал, докато тя се качва:

Жената взела камъка, качила се и го огледала недоумяващо. Шофьорът се усмихнал:

Пътували известно време. Тя го гледала от време на време, а той си карал все така спокойно, без и дума повече. Накрая жената се изнервила и отсече:

Пътували в един влак — французойка, чукча и още няколко човека.
През цялото време чукчата си повтаряше: „брррррр… брррррр…“
Французойката си мислела: „Ох, какво ли иска… сигурно пак нещо за любовта… да не би да е секс…“
Минали два часа. На жената ѝ дотежало и му казала:
„Добре де, човече… само веднъж, бързо… без излишни бръмбарщини!“
Чукчата я погледнал и отговорил:
„Бр!“