Преди време отворили „Магазин за мъже“, в който жените можели да си изберат половинка… при това по етажи. На входа висяла табела:
1) Можете да влезете в магазина САМО ВЕДНЪЖ.
2) Има 5 етажа. Качеството на мъжете расте нагоре.
3) Избирате от всеки етаж и после може да се качвате още по-нагоре.
4) Връщане надолу не се допуска.
Една жена влязла, огледала се и на първия етаж прочела:
„Мъже, които имат работа.“
Тя без да губи време се качила на втория. Там табелата гласела:
„Мъже, които имат работа и умеят да слушат.“
На третия етаж било написано:
„Мъже, които имат работа, слушат и обичат деца.“
Жената почти се разтреперила от щастие, но си казала: „Щом има още нагоре…“ и продължила на четвъртия. Там табелата била:
„Мъже, които имат работа, слушат, обичат деца и помагат вкъщи.“

„Посетителка № 31 456 012 — тук няма мъже. Съжаляваме, че пак не сте познала.“
А точно срещу този магазин бил открит „Магазин за жени“.
На първия етаж се предлагали жени „които обичат да спорят“.
На втория — „които обичат да спорят и да печелят“.
От третия до петия етаж… никой никога не се качвал.

Преди време получих спам:

Седя и се чудя… Дали пък да не го разпратя веднага — все пак късметът ми сигурно не е на почивка, а някой явно го е насрочил да си тръгва.

Преди време, за да хванат богат непознат мъж за ръка, на девойката ѝ пречеше само гордостта — „не, не може да ме хареса така“.
Днес вече не е гордостта проблемът… а дивата конкуренция.

Преди години получих имейл, в който пишеше:

Е, тогава го разпратих… и така и стана — само че оттогава ми пращат заеми, а не пари.

Преди да се ожениш трябва да се научиш да караш кола. Спокойно, без рязко газене и постоянно да гледаш в огледалата… защото така ще знаеш кога вече някой те е изпреварил!

Преди да стана на 40, си мислех, че имам само един проблем. После започнаха да се обаждат и другите… и всички говореха едновременно.

Преди да тръгне на бой, той пийна за смелост. Оттогава, когато започнеше “меле”, му идваше да вдига шум на припев—и не спираше, докато не го довършиш!

Преди дни в блока с приятелите решихме да “отпразнуваме” и поканихме едно момиче — наляхме шампанско, после бира, после водка… После едва успяхме да си кажем и “добър вечер” и вече се бяхме “разбрали” кой къде да е.
Тя като че ли издържа… ама като вдигна, че отиде за тъпо едно шише в кухнята, ние пак позасилихме — дойде коняк, пак бързо… пак веселба…
В един момент един от нас се провикна:

Другият:

Преди като си легнех спях като труп, а сега като си лягам и се раздвижa — спя като изкормен.

Преди малко в офиса вадя една купичка кисело мляко и викам на колежката:

Преди матурите слабичка ученичка пита зъболекаря:

Преди матурите слабичка ученичка пита учителя по математика как да се справи:

Преди месец се разделих с приятеля си – днес го видях да си купува банани и… пак ми се разтрепериха ръцете от навика да очаквам “нова връзка”.

Преди момичетата пазеха девствеността си до брака, ама сега контролът е толкова строг, че бракът вече почти не минава проверките.

Преди мъжете казваха: „Искам от теб само секс“.
Сега вече жените казват: „Добре де… поне секс, ама да е качествен!“

Преди никой не бръснеше за слива, ама откак магистралата мина през селото, всички баби казват: „Айде, стига сме чакали—вече и на нашите моми им режат… сливите!“

Преди около месец в нашия квартал отвориха нов бар. Все „кул“ госпожици отварят в ъгъла да се снимат, да се позабавляват и да си правят огледала в очите, та вчера реших да отида да видя какво става. Озърнах се за зли съседи и влязох.
Оказа се, че вътре има две зали — точно като за терапия, само че с повече ток. Над две врати пише:

Ако си млад — тук.
Ако си пораснал — тук.
Викам си: аз не съм нито на 18, нито на 80. Ама знаеш ли как са ги измислили — ако си много млад, ще те метнат при „с нови идеи“ и ще почнат да те карат да доказваш колко струваш. Ако си „поуспокоен“ — ще има музика, спокойни разговори… и ще мине по-лесно. Е, влязох при по-порасналите.
И пак — две врати. Над тях:

Красив — тук.
По-скромен — там.
Хм. Не мога да кажа, че съм модел, ама и да се смятам за „грозен“… не ми излиза. Реших: няма да се правя на герой, ще вляза при по-скромните — там поне нема да ме мерят с сантиметър.
Вътре пак табели, пак избор. На третата стена:

Богат — тук.
Беден — там.
Ето това вече ми идваше в повече. Влязох при „по-бедните“, да не се правя на капризен. И изведнъж… отварят врата, блъсват ме обратно навън. Пак на улицата. На входа огромна табела:

И в момента, в който застанах на тротоара — пред всичките съседи и съседки — се оказа, че от целия квартал… само аз липсвах вътре.
Та голям смях падна. Исках да кажа „срам“, ама май то за мен си беше входната такса.

Преди с*кс си мия ръцете много старателно, като че ли ще подписвам договор… Само че накрая се оказва, че най-важното влизаш в отношенията – чрез санитарния въздух, а не в леглото.

Преди сватбата Иванчо си боядисва големия „инструмент“ червен. Пичовете го питат:

Преди семинар в Пловдивския Алтернативен Университет Черната Златка към колега: