Мръсни
Последният работен ден на Пешо пощальона след 35 години вярна служба в Българските пощи. Взима си раницата с писмата, премята я през рамо и тръгва по старите си маршрути, все едно е първият му ден.
Минава през първата къща — посреща го цялото семейство, поздравления, усмивки и малък подарък за спомен. Втората къща — собственикът пък му връчва бутилка домашна ракия „за спомен и да почерпиш“. Пешо се смее, продължава към третата улица и звъни.
Отваря му вратата една ослепителна мацка — с провокативно бельо и къса пола, дето кара човек да забрави и коя е входната врата. Пешо още не успява да каже „Пощата“, тя го грабва за ръката, води го горе — и няколко часа Пешо преживява нещо, което досега само е виждал по филмите.
Като се свършва „работата“, тя го спуска долу, оправя му маса като за цар — яйца, бекон, препечено, а накрая кафе. Поднася му кафето в порцеланова чаша, върху чинийка.
Пешо отпива, поглежда и… вижда петачка в чинийката.
И не издържа:
Мацката се усмихва широко:
Спокойно, душо. Тази сутрин казах на мъжа ми, че ти ти е последният ден на работа… и той вика: „Дай му пет лева, че да си има за такси — и без излишни приказки!“ — и закуската беше моя идея.