Точно така! Моля, издайте ми медицинско и напишете на него:
„ПАТОЛОГИЯ“. Стига са ми викали „доставчик“, „доставчик“!
Мръсни
Пед*рас — гинеколог е, като шофьор в автошкола: много обяснява как се прави, но в крайна сметка все някой друг му държи волана…
Мръсни
Пед*фил се приближава до две момиченца и пита едното:
Ще ми дадеш ли да те погаля по бузата, ако ти дам бонбон?
Да.
Галя я и пак пита:
А ако ти дам бонбон, ще ми дадеш ли да те погаля по косата?
Да.
Галя я… и тъкмо се наканва да продължи нататък, когато момичето обръща към приятелката си:
Чакай да стигнем до “по-сериозното”, че с тия бонбони и захарен диабет ще хвана!
Мръсни
Пена и Вуте били от едно село. Срещнали се на пазара в съседното и решили да минават през гората, че да съкратят пътя. Влезли в шумака и Пена:
Вуте, имам едно такова усещане… че ще ми посегнеш.
Не се шашкай, Пено. Няма такова нещо.
Продължават навътре.
Е, добре де… пак ли ще е „няма такова нещо“? Защо имам усещане, че ще ми посегнеш?
Пено, казах ти — не съм такъв.
Наближили края на гората. Пена се спира и с въздишка:
Виж сега, Вуте… я поне ме успокой, че това „ще ми посегнеш“ усещане започва да ми става скучно.
Мръсни
Пена и Вуте правят с*кс — не какъв да е, а френска любов с прочутата позиция 69. Между охканията и въздишките се чува гласът на Вуте.
Пено, ма ти знаеш ли, че Титаник тръгнал на 10 април 1912 година?
Не знаех, Вуте.
А аз да — рече Вуте и Пена продължи все така сладостно да си го може.
След малко пак:
Пено, знаеш ли, че ударили айсберг и корабът потънал за по-малко от три часа?
Не знаех, Вуте.
Ами продължавай тогава, че не ми се спира… — и пак заприлича на върховно удоволствие.
Още малко, Вуте вече поразвълнуван:
Пено, знаеш ли, че загиват около 1500 души?
Не знаех, Вуте… А ти откъде знаеш толкова много работи бе?!
И аз не ги знам — усмихнал се Вуте. — Ама като си ходила до тоалетната, на дупето ти се беше залепила една хартийка от вестника… и то точно за Титаник.
Мръсни
Пена и Вуте са легнали, тихо спят, когато посред нощ се разтърсва къщата от зверски трясък. Пена скача като ужилена и сръчква Вуте в ребрата:
Това е ченгето… ти трябва да се криеш!
Вуте рипва и той като ужилен, изчезва през прозореца, после през двора, прескача оградата и се търкаля по улицата, докато го изгубят от поглед. След това се осъзнава, връща се в бесен като тигър и почва да се заканва:
Мамка ти! Аз съм ченгето… а ти, гад… ме издаваш!
Пена вече е будна и му се смее:
Е, добре тогава… къде бягаш бе, герой!?
Мръсни
Пена се качила на дърво и бере сливи. Вуте пък, бил купил сирене и го носи. Погледнал нагоре, видял Пена на дървото и се провикнал:
Пенооо, Пено ма… Как ти е зинала… Ш’ ми изяде сиренето…
Не бой се, Вуте… Аз съм си плодосъбирачка! Само гледай да не ми го подхвърлиш…
Мръсни
Пена седи в компанията на французойка и италианка. Водят светски разговор. От дума на дума и те стигат до… работите. Французойката:
Ние французойките най-много се възбуждаме, когато ни целуват по врата и по гърдите.
Италианката:
А ние италианките най-много се палим, когато ни целуват по устните между краката и по вътрешната част на бедрата.
Пена ги слушала, слушала… па най-после:
Уффф, аз пък най-много се възбуждам, га Вуте се разсърди, вземе да свърши… и после вместо да го прави на нежно, почне да ма бута с кърпата да го „избърса“. Ей, тъй не става — побесневам ви, казвам!
Мръсни
Пена си споделя с Мара:
Вчера Вуте ме среща на стълбите и ми вика: „Или че ми помагаш, или че ще те цапардосам!“
Мара:
И ти к’во?
Пена:
Абе, па че му помогнем на тоа простак…!
Мръсни
Пена тъй бързо бягаше от досадния флиртаджия в парка, че на втората обиколка му изкрещя: „Спри бе!“… и той се уплаши толкова, че се включи в бягането като доброволец!
Мръсни
Пена тъй бързо тичаше от сексуалния маниак в парка, че на втората обиколка… вместо той да я гони, тя вече му беше режисирала план за бягство и му остави следа от краставици след себе си.
Мръсни
Пена:
Нане, Нанеее, остарях! Вече не мога да започна!
Да ти имам грижата, Пено — и аз не мога, ама поне се почвам да се оправдавам…
Мръсни
Пенисът подал молба до ръководството:
Моля да ми увеличите заплатата, защото работя в изключително тежки условия: всеки ден съм на първа линия, работя “на място” и често без почивка, намирам се в среда с постоянна опасност от възпаления, не ми се плаща за дежурства през уикендите, а и работното място е с ограничена вентилация и висока “влажност”. Освен това, системно изпълнявам функции, свързани с повишен риск за здравето.
Отговор от ръководството:
След разглеждане на молбата и внимателно обсъждане на аргументите Ви, ние решихме да отхвърлим искането Ви поради следните причини: не спазвате строго работното време — често “прекъсвате процеса”, понякога не отговаряте на указанията ни, влизате в зони, които не са Ви възложени, след това оставяте хаос след себе си, пренебрегвате инструкциите за безопасност (например отказвате да използвате предвидените средства), кандидатствате за “прекратяване на заетостта” много преди да сте достигнали до планирания срок, не желаете редовно да работите на смени, и най-важното — многократно сме Ви виждали да напускате работното място с две торбички, съдържанието на които така и не беше уточнено.
Мръсни
Пенка отишла в града и се хванала на работа. Срещнала Радка:
Пенко ма, що работиш в града?
Ами секретарка съм.
А какво значи секретарка, ма? Що правиш?
Ами държа к*рчето на шефа.
Какво е това к*рче, ма Пенко?
Ами също като чушка, само че тънко.
Мръсни
Пенка се прибрала по-рано и едва прекрачила прага, когато видяла Пешо в кухнята — не сам, а с много млада дама. Пенка пребледняла, зашеметена, и се свлякла на стол, а после избухнала в сълзи и закрещяла:
Неблагодарно прасе! На мен ли, вярната ти жена, майката на децата ти, да ми го причиняваш това?! Край! Развод веднага!
Пешо спокойно я погледнал, изчакал я да си поеме дъх и кротко отвърнал:
Чакай, любов моя… ще ти обясня. Няма да ти хареса, ама поне ще е вярно.
Добре де! Обяснявай! Това е последното нещо, което съм готова да чуя от теб!
Пешо дълбоко си поел въздух и започнал като човек, който е свикнал да се оправдава:
Скъпа, тъкмо се прибирах от работа, когато една жена ме спря на входа. Беше толкова изоставена, че направо ми стана жал. Оказа се, че имала спешна нужда — нямала къде да вечеря, а била на ръба.
И?
И аз… от състрадание, я поканих да влезе. Казах си: „Щом е толкова зле, да ѝ помогна малко.“ Първо ѝ дадох да си сложи едни дрехи, които… ъъ… ти не носиш. Онези, дето са „много модерни“, но стоят в шкафа от миналото лято.
Ама ти как смееш?!
Търпение! После ѝ стоплих мляко — както ти обичаш — но понеже тя каза, че не яде нищо цял ден, ѝ сложих и малко мед, който стои при нас „за здраве“, ама ти никога не го ползваш, щото е „прекалено скъпо“.
Пенка продължавала да се тресе от яд, но Пешо не спирал:
Жената беше толкова благодарна, че дори се зарадва, когато ѝ казах: „Айде, ще ти намеря и нещо по твой вкус.“ Взех ѝ от най-хубавите ти кремове — онези, дето са отваряни веднъж и после стоят, защото ти „ги пазиш за момент“.
Пешо!
И накрая… — той преглътнал драматично — на тази жена ѝ предложих чай и сладко… от буркана, който си купи за „специални случаи“ и не си го отваряла никога. А като ѝ подадох чашата, тя ме погледна, усмихна се със сълзи и каза:
Кажете ми, моля ви… има ли нещо друго в тази къща, което вашата жена не използва?
Мръсни
Пенка — прост*тутката, петнайсет години се друса все на едно място — при бензиностанцията на Е79. Шофьорите ѝ викаха мило: „Хей, Пенка, стига вече — да не те объркат пак с навигатора!“
Мръсни
Пенсионер гледа предаването „В света на животните“. На екрана две гълъбички се сдърпват, цапат и въртят номера… Малко по-настрани стои гълъбицата, дето си знае мястото. Най-накрая едното „разрешава“ спора, приближава се до нея и я… впечатлява с дълго, умилително гъгрене, точно както пише в учебника. Старецът изключил телевизора и съкрушено поклатил глава:
Навсякъде е така… само показват насилие и после пак излиза: любов, любов и пак насилие—ама по дипломация.
Мръсни
Пенсионер гледа предаването „Звяр след звяр“. На екрана дават да се боричкат две гълъбчета — криле, човъркане, викане… Малко по-настрани стои едно гълъбче женско и си пази тишината. Най-накрая единият надвива, приближава се, навежда глава и започва да я „ухажва“ по гълъбски — наляво-надясно, докато я впечатли. Старецът изключил телевизора, гледал дълго и с въздишка поклатил глава:
Навсякъде е така: първо драма, после показност… и накрая пак някой „оправя положението“.
Мръсни
Пенсионер минава покрай една проститутка на улицата, хвърлил ѝ един поглед, а тя му казала:
50 лева с презерватив, 100 лева без презерватив.
Пенсионерът (злобно):
Давам ти двеста… само да ми обясниш как ще го сложиш, като аз съм с такова наследство, че ръцете ми не слушат!