Петимата лоши вълка подгонили хитрата Мечо-Пухка и си я вързали. Изредили й се и я настанили да почака. Седят си те, почиват си и я питат:

Петнадесетгодишен влиза в аптека и иска презерватив. Аптекарят го поглежда строго, сякаш го е хванал на местопрестъпление.

Аптекарят му дава презерватив. Момчето плаща и излиза.
Минали пет минути и то пак се връща:

Връчват му втори. Той пак тръгва.
Още след малко — троп, пак в аптека:

Аптекарят въздъхва и му подава трети. Момчето плаща и излиза.
На вечеря в дома на приятелката — цялото семейство досяда около масата. Никакво обяснение, никакви думи от момчето. Само слуша, кимва и гледа в чинията.
По едно време момичето прошепва, за да не чуят другите:

Петокласник:

Петров се връща от командировка и пише финансов отчет: за път — толкова, за храна — толкова, нощувки — толкова, развлечения — толкова, любовница — 200 лева.
Счетоводителят преглежда отчета и казва:

След месец Петров пак се връща и носи финансов отчет:

Петров се върна от командировка отключи вратата и влезе в апартамента. От кухнята се чуваше шум от разбъркване на тенджери и пляскане с капак.

Петък вечер в килията на V районно - София. Нощната смяна тъкмо се беше отпуснала, когато дежурният отключил и вкарал нов арестант — един дядо. Още като го бутнали вътре, всички разбрали: това не е „просто дядо“, а човек с биография — очите му гледат все едно е виждал и по-тежки времена.
Един от задържаните го почерпил с място и му казал:

Дядото въздъхнал и след дълга пауза промълвил:

Всички замръзнали от изненада. Един попитал:

Дядото се почесал по брадата, огледал ги и рекъл:

Станал, сгънал ръце и почнал:

Навел се… и как да кажа — да я погаля… да я „поздравя“…
Само че един от затворниците го прекъснал:

Дядото се ухилил:

Петък вечер. В бар влиза клиент и казва:

След като си получава напитката, вдига чашата, жабури се насила, после плюе в мивката като че ли това е най-естественото нещо на света. Поръчва още едно двойно, повторя процедурата. Трето — същата работа…
Барманът, изкушен да не пита, все пак пита:

Клиентът го поглежда тъжно:

Карам малко по-нататък — виждам място… тесничко, ама става. Правя една маневра, втора, трета… и точно тогава зад мен спира една кола с такъв клаксон, че да ти разбие нервите.
Шофьорът слиза и ми вика:

На мен ми стана криво — аз се мъча двадесет минути, а онзи щял да „паркира“ по-бързо от мисълта. Излизам и му казвам:

Петък, привечер. Шефът казва:

Първа се осмели секретарката, след нея шефката на кадровите, после младата сътрудничка от маркетинга, а последен бил PR-ят — той вдигнал свирката най-уверено.
Щом всички се махнали, шефът се обърнал към касиерката:

Петър Вучков в „Минута е много“: „Кой отговор избирате?“
Състезателят (върти се три минути): „Третият отдясно.“
Вучков (бръква в плика): „Такааа… С вас ще се състезава Олег Николов от Ботевград. Благодарим ви, г-н Николов. И сега — какво НЕ е вярно?“
Състезателят (замръзва, чеше се 25 секунди): „Ъъъ… ами… моля… кажи го… да… ъъъ…“
Човечето с ципчето: „НнннЕ Е ВВВреме!“
Състезателят (бясно към човечето): „Млъкни бе, стига си ми развалял… направо в устата!“
Вучков (към публиката): „А защо не пляскате?! Браво! Правилен отговор!!!“

Петър Петров цял живот работеше в завод за производство на презервативи. Има две дъщери — едната е от първия брак, а другата… от заводския процес.
Първата е “домашно” произведена — другата е с гаранция за качество.

Петя лежи в леглото между Гошо и Коцето, смее се и казва:

Гошо тихо пита:

Пешка си сложи силиконови устни. Ама не „леко освежени“ —ми направо бяха като две червени възглавнички.
Оня ден влезе при доктор Станчо в клиниката му: „Да, да… така… малко още…“ и после излезе с усмивка от ухо до ухо.
Минчо — мъжът ѝ — първоначално уж се правеше на спокоен, ама като почна да говори по-удобно с тях, направо се обърка.
Една вечер се прибраха от гости подпийнали и двамата. Пешка се засмя, тръгна да се олющи с жест и… хоп! — подхлъзна се на плочките и се просна по лице.
Само че новите устни не просто „се удариха“ — те като пружинки я вдигнаха обратно и я върнаха изправена, все едно нищо не е станало.
Пешка се вцепени: „Как… какво беше това?!“
А Минчо, без да я гледа много-много, промърмори:

Пешко твърдеше, че цяла нощ е бил на купон с Митко. Мимето не му повярва, ама и не възрази — защото Митко цяла нощ си беше скрит в гардероба и… така си “правили” алкохола.

Пешо беше много потаен мъж. Жените разбраха, че е преживял нещо страшно… защото след всяка целувка гледаше с часове в теста, да не би да се появят още две чертички.

Пешо го ударил автобус и се наложило да му махнат всички зъби. Жена му го посещава в болница. Повдига малко превръзките и казва с облекчение:

Пешо звъни на съседката:

Пешо и Тошо гледат порно.
Пешо:

Тошо:

Пешо:

Пешо имаше много домашни любимци, ама най-непослушната беше катерицата на жена му. Като кажеше „стига“, тя влизаше в килера, измъкваше орехите и ги подреждаше точно пред мишката, сякаш й се канеше да води съд. Жена му викала: „Пешо, пак ли я развали!“ А той: „Не, ма… тя само си изпълнява домашните — моите ги е скрила, твоите ги е научила да се страхуват.“

Пешо нямаше пари, та вместо бакшиш на стриптизьорката само възкликна:

Пешо се връща от командировка, отключва и влиза тихо в апартамента. От хола се чуват въздишки и странни шумове от дивана.

Втурва се в хола, гледа… и на мига го удря смях.
Жената му се оказа решила да чете любовна книжка на висок глас, а котката — да „помага“ със счупените възглавници.
Пешо се върна бавно в кухнята и каза: