Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Парадокс на живота. Сексшопът е място, където мъжете си мислят, че купуват “аксесоари за удоволствие”… а всъщност си взимат “възможност” да не се излагат пред гаджето.
Той търси “по-смела играчка”, тя — “по-умната причина”.
Мръсни
Парадокс, ама като точно след животински следи *вървиш*, започваш да се чувстваш истински човек — не за друго, а защото пак ще се наложи някой да те „изчисти“…
Мръсни
Парадоксът в България: май има повече пичове, които „проверяват“ документи, отколкото хора, които реално ги четат… И това не е от хората, а от държавната администрация — там всеки става специалист по пропуските.
Мръсни
Парашутът е наистина уникално нещо — в него можеш да съхраняваш шапката си, докато се катериш, пази я от дъжд. Може да ти служи като импровизиран хамак, ако решиш да почиваш по средата на нищото. Ако го разпериш, става отличен платноход за заличаване на „аз само минавах оттам“ по време на буря. А при нужда можеш да го използваш и като капан за… мухи — стига да имаш търпение. Най-хубавото е, че винаги изглежда „геройски“ — все едно си подготвен за всичко.
И тъкмо тези блестящи доводи изреди един приятел на жена си, когато тя намери в джоба му цял парашут. Само че тя не се впечатли чак толкова. Питаше единствено: „Ти сериозно ли мислиш, че ще скачаш от хиляда метра… докато аз съм в къщи?“
Мръсни
Париж, тиха лятна вечер. На масата в ресторанта семейна двойка. Мъжът замислено гледа чашата си и с невинна настойчивост върти етикета на бутилката с два пръста.
За какво мислиш, скъпи?
Мисля за моя шеф…
Не мисли за шефа, мисли за мен!
Добре, любов моя — и мъжът мигом мина с пръстите от етикета към капачката, продължавайки ритмично, като че ли все едно „отваря“ нещо… но само за да е по-приятно на двама ни.
Мръсни
Париж. Опашка за багети. Идва мъж:
По колко са багетите, мосю?
Два франка бройката, мадам.
Мадам съм.
Нали виждам как държите багетата… госпожо!
Мръсни
Париж. Публичен дом. От една от стаите изскача млада прос*итутка и крещи:
Ужас! Ужас!
Мадам я спира и пита:
Какво става?
Ужас! Ужас! Ако знаете какво изисква тоя клиент от мен!
Мадам отива да провери. Влиза в стаята и излиза чак след час. Подрежда си перуката, връща се при момичето и казва:
Да, ужас… Ама чак пък (имитира клиента) „Ужас! Ужас!“… направо си мисли, че сме му наемници за паника!
Мръсни
Парите не развалят… Просто, ако си ЖЪЛТ— ставаш още по-ЖЪЛТ! Ако си ЧИФТ— ставаш още по-ЧИФТ!
Мръсни
Парите свършват. Времето свършва. Търпението свършва. Всичко свършва… Само жената под тебе — не свършва, не иска, и не дава!
Мръсни
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени:
Гледам напред — абе, е*ал съм си късмета! Поглеждам наляво — е*ал съм си късмета! Поглеждам надясно — пак същото! Гледам назад — а там… направо си е*ал съм си късмета.
Бре, каква точност! — учудват се пионерчетата.
Мръсни
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени:
Гледам напред — ей, майката ти! Поглеждам наляво — ей, майката ти! Поглеждам надясно — ей, майката ти! Гледам назад — уау, там си е цялата работа, майката ти!
Бре, каква памет! — чудят се пионерчетата.
Мръсни
Пасе един едър и страшен бик на богата ливада и се чува едно досадно тракане:
Трън-трън, трън-трън…
Оглежда се бикът наляво-надясно — никой. Пак тракането:
Трън-трън, трън-трън…
Бикът се вторачва и вижда под храст заек, който си „приглася“ с копитцата.
Ти ли тропаш, Зайо?
Аз. — кротко казва заекът.
Защо тропаш бе, дребосъко? Да не ти е разхвърляна ливадата?
Как няма да тропам… като гледам какво ти е „работилото“… Твоe ли е?
Мое е, разбира се!!! И не мърдай, че ми пречиш на пашата!
След малко пак:
Трън-трън, трън-трън…
Ай, що пак тропаш бе?
Как няма… тия „торбички“ горе дето се влачат и те ли са твои?
Мои са! — казва бикът, изправя се и се гордее. — Всичко, което е на мен, си е мое!
И настъпва кратко мълчание… после заекът:
Трън-трън, трън-трън…
Ся защо тропаш?! – кипва бикът.
Ами… как няма да тропам… при такива достойнства… и на теб кой ти ги е набучил рогцата? — баси, нали не си ги купил сам…
Мръсни
Паста — сварени макарони, сос от домати и едно-две парченца сирене.
Щом си сложил това в устата си, нямаш никакво оправдание да не се „задушиш“ от удоволствие…
Мръсни
Патрулират двама полицаи в парка. Стигат до един храст, който се клати, и единият пита:
Вие там ли сте по взаимно съгласие… или?
Да, по взаимно — чува се мъжки глас.
Не питаме теб!
По взаимно съгласие — уточнява женски глас.
Минава малко време — втори храст, пак клатещ се. Пак същият разговор:
По взаимно ли?
Да — мъжки глас.
Не питаме теб!
По взаимно — женски глас.
И като стигат до трети храст, полюшва се още по-усилено:
По взаимно съгласие ли?
Да — казва мъжкият.
Не питаме теб!
Еми… нали няма друг…
Мръсни
Патува един пиян в трамвая и срещу него седи дама.
Маалееее, к’ва ти е мръсната ризаааа!
Тя става, изпищява и му удря един страшен шамар.
Пък къв ти е голям меракът, ама за пране — нямаш!
Той се смее и й забива два крошета.
Слушай да разбереш, че съм добронамерен — ще ти кажа как да оправиш тоя хал!
Как? пита тя, цяла любопитна.
Ми ще ходиш всеки ден да си пере’ш ризата… с тоалетна хартия.
И ще помогне ли?
Ами като гледам гъзъ ти… бая е помогнало!
Мръсни
Пациент при главния лекар:
Искам да поздравя поликлиниката ви за отличната ви офталмологична диагностика! Все едно само по поглед ме разбраха!
Главният лекар, събрал началниците на отделения:
Проблемът е, че ние въобще нямаме офталмолог. Кой ли се е издънил?
Мръсни
Пациент при сексолога:
Докторе, голям проблем... Пак не издържам…
Как така? Преждевременно?
Ами не от любов… от скука.
Хм… значи проблем с възбудата?
Не бе, възбудата ми е точно. Просто един порно филм не мога да го изгледам до края… и ми свършва “сюжетът”.
Мръсни
Пациент се оплаква на лекар от лош сън. Докторът му казва:
Хайде, днес си легнете по-рано. Успокойте дишането, отпуснете се, представете си, че сте на брега на морето. Слушайте вълните… Това е автотренинг — сънят ви ще се подобри.
На другия ден пациентът пак се появява със сенки под очите.
Докторе, не помогна!
Направихте ли това, което ви казах?
Да!
Точно както ви бях казал?
Абсолютно!
И какво стана, че не можахте да спите?
Ами… като си представях вълните, по плажа почнаха да минават едни мацки с едни монокини… и вълните изведнъж станаха „тук-там“, ама не от океана — от пулса ми!
Мръсни
Пациент се събужда след операция и гледа доктора — а той седи със светещ ореол и брада до кръста.
Докторе, как мина операцията?
Ох, спокойно… операцията мина прекрасно.
Ама вие кой сте?
Аз? Нали знаете… свети Петър съм — и този път ви върнах.
Мръсни
Пациентка на гинекологичния стол, отпусната и готова за преглед. Гинекологът я поглежда и вдига вежда:
Кажете ми… това какво е? Защо не сте се подготвили?
Пациентката:
Ами… моят мъж не дава.
Не дава? И къде е той?
В коридора.
Докторът излиза, кани човека и го довежда до стола.
Добре, кажете ми – какво виждате?
Мъжът оглежда с невинно лице:
Ами… жена.
Пациентката (възмутена):
Е, чудесно… ама това не е моят мъж!