Откакто им се роди дете, комшийката се научи да въздиша ритмично — уж за приспивна песен, а то всеки път като вдигне нотите, буди половината вход.

Откакто им се роди дете, комшийката се научи да квичи с реплики от „Муууухаха!“ — като го чуе бебето, почва да се смее, вместо да спи.

Откакто нося маска, се научих да казвам „Наздраве“ с поглед — никой не разбира, че пуша.

Откакто си намери свястна любовница, взе да цени още повече жена си — не защото го е грижа, а защото се притеснява да не я навреди, като я види по-щастлива… преди да му поиска обяснение!

Откраднали булката от Дядо Иван на сватбата и изчезнали с колата му. Оплакал се в полицията.

Откраднат урок по шведски:

На шведски звучи така:

Открай време мъжете правят място на жените в автобуса — за да не блъскат табелата, докато си оглеждат стилно обувките. Пък и целуват ръка, за да е по-удобно после да я „пипнат“ с поглед отгоре надолу.

Открива се частен пункт за изкуствено оплождане. Влиза една жена, плаща и отива в кабинета. Зад бюрото — огромен мъж в бяла престилка, с вид на учен, който е по-свикнал с реактиви, отколкото с думи.

Мъжът замълчава, вдига поглед, после започва да говори с увереност към епруветката:

Накрая дава епруветката на жената:

Жената го изпива, ляга на кушетката и веднага заспива. Здравенякът се навежда, побутва я леко, разкопчава престилката, сваля панталона и мърмори доволно:

Откривам загадката: ключът се оказва не в записките, а в панталоните на мъжа — явно там крие “тайната”!

Откритията на мъжа и на жената:
Мъжът откри ОВОЩЕТО и създаде ЯДЕНЕТО.
Жената откри ЯДЕНЕТО и създаде МЕНОТО.
Мъжът откри НЕКОЙ ДЕН и създаде ПЛАНА.
Жената откри ПЛАНА и създаде ОТЛАГАНЕТО.
Мъжът откри ПОЧИВКА и създаде СПАНЕТО.
Жената откри СПАНЕТО и създаде “СЕГА НЕ МОЖЕ”.
Мъжът откри РАБОТАТА и създаде ЗАПЛАТАТА.
Жената откри ЗАПЛАТАТА и създаде “ТРЯБВА ОЩЕ”.
Мъжът откри ПАЗАРА и създаде КОЛИЧКАТА.
Жената откри КОЛИЧКАТА и създаде СМЕТКАТА.
Мъжът откри ТЪРПЕНИЕТО и създаде СПОРА.
Жената откри СПОРА и създаде “ТАКА Е ПО-ДОБРЕ”.
Накрая мъжът откри ПРОСТРЕЛА и каза: “Айде, стига!”
Жената откри СТИГАТА и създаде: **„Абе майната ти…“**

Откриха нова стойка в секса — казва се „Лешояд“. Тя е проста: качваш се на ръба на леглото, навеждаш глава като ученик, който се прави на мил, и чакаш мършата да заспи… за да можеш да се изправиш и да си тръгнеш по-тихо.

Отстъпих място в автобуса на една леля и тя седна, изгледа ме от глава до пети и промърмори:

Отчаян безработен прочете в обявата “Порнокаcтинг за начинаещи” и си вика: “Е, поне ще ми плащат!”
Като дойде редът му, режисьорът му казал:

Той послушно ги свалил… и цялата група се разсмяла.

Отчаян мъж в аптеката:

В този момент телефонът му вибрира и той получава СМС:

Офис, работен ден. Телефонът звъни, секретарката вдига:

Офис, работен ден. Телефонът звъни, секретарката вдига:

Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва:

Толкова ми стана мило… станах и аз… е*а, И РЕВА… е*а, И РЕВА…

Офицерският клуб. Всички хусари, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко опитали — всичко омръзнало… Изведнъж поручик Ржевски, сякаш изскочил от собствена бутилка, развълнувано подскача и вика:

Хусарите подскачат от интерес един по един:

Всички хусари се втурват като на маневра и започват с такъв мерак, че стената почти рухва.
Най-накрая, задъхан, поручик Ржевски се обръща и строго пита:

А един хусар, още замаян, промърморва:

Ох, Кольо бе, седя си и чакам да дойдеш…
Дано най-сетне си се сетиш и удома!
Навън сняг до кръста — трудно се диша,
а аз си кипвам супата… уж че не ми се ходи.
Луната кукуригва на хълма,
и лицето й — като вечно „чак сега“.
Представяш ли си я, дето пече на скара?
Ще стане като твоята лъжица — „ай, стига!“.
Пуф-пуф в мен пламъче набира сила,
викам „Величай се, любов мой“, „ура!“.
А ти само се влачиш, мили —
я си ми, бе, стига бре с мита „само още минутка“.
Ай, стига с онзи вечно „алкохолик“ съсед,
вдига шум и сипе само празни приказки!
Аз не готвя повече — дигат ми се нервите,
тъй че „на гише“ имам ВИП обслужване:
Да зяпам към вратата до припадък —
ще ти се падне! Не стой като дърво!
Отвътре ме гори, отвън ме пронизва,
та ми кажи сега: тук ли ще си… или да те чакам пак утре?

Ох, много е гадно като свикнеш с най-готиното… После каквото и да е по-дребно вече ти се струва като „няма вкус“. Ама то всички са телефони — сменяш един, два… и пак търсиш онзи кеф, дето го няма.