Отива човек в публичен дом и казва:

Шефът се почесал:

На другия ден шефът:

Човекът влиза, съблича се, гаси лампата и чака. След малко влиза жена и започва да пее. Тя пее, ама и върши работата — без да спира. Човекът се притеснил и решил да покаже, че нещо става… светнал лампата и гледа:
Жената го поглежда и казва:

Отива човек при татуировчик и си поръчва: “Искам ми татуираш банкнота от 500 на левия задник.” Татуировчикът го гледа странно и казва: “Е, ще боли… сигурен ли си, че точно там?”
Човекът: “Точно там.”
После татуировчикът пак пита: “Абе, защо точно там? Защо 500, а не примерно 50?”
Човекът отговаря: “По три причини: първо — обичам да виждам как ми расте ‘активът’. Второ — да има какво да се коментира в леглото, когато жена ми реши да ги ‘обръща’. И трето — да ми се вижда на данъците колко официално ми е ‘доходът’.”

Отивам в офиса на Спиди да си взема поръчания телефон. Като всеки път следва стандартният разпит:

Всички се спогледаха, притихнаха и ми подадоха един мини пакет.

Пакетът замълча, те също… и отзад някой прошепна:

Отивам в офиса на Спиди да си получа поръчания телефон.
И както винаги, въпросът, който никой не смее да пропусне:

Аз:

Всички млъкват, споглеждат се и ми подават един малък пакет.
След малко пак питам:

Те спряха да дишат…

Отивам в тоалетната на работа, чукам — заето… Не ми се отказва, вдигам оборотите, почвам да блъскам по-внимателно от предишния път. Отвътре бесен глас:

Отивам до офис на Спиди да си взема пратката. Още щом влязох, както винаги – типичният тъп въпрос:

Аз:

Те млъкват, гледат ме строго, и ми го бутат в ръцете – супер внимателно, като че ли е бомба.
Викам:

И тогава всички едновременно:

Отивам на годишен профилактичен преглед и ми остана само да вляза при уролога. Гледам, че е обедна почивка и си викам: „Чакай, да отскоча до вкъщи за една бърза смяна… и да не губя време.“
Прибирам се, освежавам се набързо, избърсвам се с една кърпичка (нищо особено), и хуквам обратно да не си изпусна реда.
Влизам в кабинета, сядам на стола, а докторът ме поглежда учудено и вика:

Аз не разбирам и продължавам неловко с прегледа. Викам си: „Е, сигурно говори за документите.“
На работа минава денят, и чак вечерта си седя вкъщи — и дъщеря ми от банята се провиква:

Отивам на работа с трамвай. Голямо струпване. Пред мен една „фино поддържана“ дама. Обаче аз не съм простак. Карам си по правилата… ама знаете как е — при свиркане, при спиране, всички се мятат напред като магнитчета.
Аз леко я прихващам, за да не падне. Тя обаче не спира да ме гледа на кръв. Обръща се, премигва, подсмърча…
Не издържах и казвам най-спокойно:

Отивам на работа сутринта — цял ден: нищо. Накрая пак си тръгвам, и точно когато минавам покрай склада… опа, нещо ми се закача за ръкава. Дърпам — и изкарвам една мръсна жаба, цялата в тиня.
„Пусни ме, човече! — вика тя. — Аз съм златната жаба. Ако ме пуснеш, ще ти изпълня едно желание.“
Аз си викам: „Хайде де, за какво ми е жаба — ще си поживея нормално.“ Ама понеже съм човек на акъла, реших да я тествам.
„Добре — казвам аз. — Кажи ми шест числа.“
Жабата ми казва шест числа, аз прибрах се, попълних билет и познайте — ударих джакпота. Набързо станах богат, почнах едни веселби… цяла седмица се едно не спирахме.
И накрая се сетих за златната жаба. Хуквам да я намеря и да я отпиша, все пак за мен е истина.
Питам я: „Какво искаш да направя за теб?“
Тя ми вика: „Искам да ме обичаш! Защото аз съм омагьосана принцеса!“
Поглеждам я аз — жаба си е, квака, мръсна, грозна… ама нали ми вкара милионите. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи… и почнах да я целувам.
И по едно време — хоп! — отварям очи… жабата се превърна в красива, сияйна, лъскава принцеса.
Като разбрах каква е работата… се сетих, че „обич“ не значи „удари и бягай“, та продължих.
Ето така седят нещата, господин съдия.

Отивам при доктора онзи ден и се оказва, че е докторка. Погледнах я — направо ми увисна челюстта и не можех да откъсна очи. Тя явно разбра, че съм тотално втрещен и ми вика:

Аз се поусмихнах, понамъкнах се и с мечтателен тон казах:

Отивам при китаеца да купя едни часовници. Гледам този, гледам онзи… Водоустойчиви, с аларма, с какви ли не екстри.
Идва китаецът и ми вика:

Взимам аз часовника, слагам го, поглеждам—и часовете ми изскачат! Първо става 12:00… после 13:00… после 14:00—все едно животът ми почна да се ускорява. Нервирам се, свалям го, гледам си ръката—нормално. Пак го слагам—пак напред! Пипам коронката: „Специално“, казва китаецът.
Не питам за цена, плащам и бегом на улицата да пробвам пак. Поглеждам—хората до мен вървят напред-назад, все едно са на пауза! Свалям часовника—всичко се оправя. Слагам—пак се разминава времето!
Прибирам се вкъщи да се изфукам пред жената: „Виж, купих си най-точния часовник!“
Влизам—жената седнала… и комшията… все едно вече са се случили десет минути по-рано! Свалям часовника—нормално! Слагам—и пак все едно са в друга смяна!

Отиват двама овчари далеч горе в планината… Правят си кошара и решават там да си изкарат зимата. Рано напролет отиват да ги навестят… и що да видят — само единият е останал.

Отиват дядо и внук на карнавал. Детето е възбудено:

След малко детето пак:

И пак след малко:

Отиват дядо и внуче на язовира за риба, седят цяла вечност и дядото изважда шише ракия.

След малко дядото си вади цигари.

Минало пак време. Внучето изважда кутия бисквити, клатушка я пред носа му.

Отиват трима ранени от Косово при прочут хирург, дето бил „майстор“ на трансплантациите.
Първият влиза — без дясна ръка — и вика:

Хирургът му туря нова ръка и го изпраща.
Влиза вторият — без крак — и казва:

Присажда му. И той си тръгва доволен.
Третият влиза и — без каквото трябва — просъска:

Присадил му слонския „аксесоар“ и го пуснал.
След няколко месеца тримата пак са пред кабинета.
Първият:

Хирургът му отрязал ръката.
Вторият:

Отрязал му крака.
Третият влиза последен, хапе устни и вика:

Хирургът:

Отиваш на купон, където има само мъже. Започваш да се предлагаш на всеки — “каквото ви е удобно”. На някои дори им го дават без пари. Хората гледат, чудят се… ама това си е истинска “ликвидация на запасите” — просто не в магазина, а на дансинга.

Отидох до аптеката да си купя термометър, а аптекарката ме погледна и вика:

Отидох на лекар… без да ме преглеждат. Казаха ми: „Само по снимка!“
Прегледаха ме — гинекологът гледа ехографа, мамологът гледа рентгена, и всеки вика: „Ето го проблемът!“
Накрая се оказа, че снимката е от… паспорта. И докторите спорят кой орган е „най-ясно на фокуса“.

Отидох на сляпа среща, вчера. Питам момичето:

Отидох при дерматолог, млада пациентка, и той влиза с усмивка: