Обаждане на 112:

Обаждане на телефона за клиентите на Вигра. Оператора:

Мъж:

Обама и Путин решили да си разменят секретарките. След един месец секретарката на Обама звъни на своя президент:

Секретарката на Путин пък пуска писмо на шефа си:

После ми взеха удобния костюм и ми дадоха една къса пола и обувки на токчета. Стои ми добре… ама толкова ми е къса, че на всяка крачка ми се вижда значката на охраната — и всички започват да тичат след мен!

Обикновен мъж отива на интервю за шофьор в лъскава фирма. Управителят го одобрява, но му прави забележки за възпитанието, начина на връзване на вратовръзката и дали колата да е “по-излъскана”. На другия ден му казва:

Мъжът се замисля и пита:

Мъжът кимва:

Обикновена жена отива на интервю за секретарка. Шефът я наема, но щом я видял, започнал да прави забележки: прическа, грим, дрехи…
На другия ден казва:

Тя кимва и пита:

Обикновено казвам „Желая ви успех“, защото „Няма значение“ някак си звучи много по-грубо… а и всеки път като го кажа, някой ме пита дали наистина ми пука или просто си раздавам късмета.

Обир в банка:

Мъжът шепне на жена си:

Обирджии нахлули в банка. Каква била изненадата им, като отворили сейфа — вътре… никакви пари, а купички с крем:

Охраната, която ги гледала по камерите, се хванала за корема от смях. А накрая обирът минал в историята като най-голямата операция за… “ванилова” доставка в банка.

Обичайте живота си! Накрая така или иначе ще ви раздвижи — поне да е по любов и по ваше желание, а не да се чудите кой ви е бутнал така, че да се чувствате ограбени.

Обичам маймуни.
Та ето, върнаха се пак. И не, не били “умрели”. Просто били заспали — като онази гадна програма на стария компютър. Пускаш я да “обновява”, оставяш я през нощта, а на сутринта — нищо… само че ти се е изклепало всичко. Хибернирали се. Само дето вместо файлове бяха хората.
Сега имам:
една жива и мокра маймуна,
две живи замразени,
и деветстотин деветдесет и седем… овъглени.
Като в някакви институции — само че там не мирише толкова ясно.
И най-готиното? Вярвам, че като влезем в “по-големия клуб”, най-накрая ще ме разкарат и те. Не ги искам вече. Миришат, пречат, държат се като че ли им е вродено да си вадят правата от гърба на всички.
Скоро ще имам и още, защото никъде не ги искат. А аз не мога да ги гоня — вече са станали мнозинство. Такива не се “прибираш” — такива се “поддържат”, ама не от тебе, а от съдбата. Ставам свидетел как замразените се размразяват, как овъглените оживяват по нов начин, и накрая… става циркът: 199 овъглени и една напълно прясно изсушена — уж “представителна”.
Тя се нагърби да е президент.
Маймуната-президент умря.
Е, аз знам какво следва — пак е хибернирала. До следващите избори. Така правят маймуните: мислиш ги за приключили, подритваш ги — не мърдат. Викаш прокурор, “няма признаци на живот”. Тя се въргаля по пода като статистика… докато пак се докопат до власт.
Тогава започват:
размножаване,
назначения,
важни обяснения по телевизията,
гласуване “на сляпо” с чужди карти,
строежи по морето и обещания за бъдещето.
И най-лошото — учат те как да живееш. А аз не ща.
Затова гласувах за “Атака”.
То и те май са маймуни — но поне са против другите маймуни. Това ме успокоява: рано или късно маймуните ще се изядат сами — като мутрите. Ще се гърмят със “специалисти”, ще плачат по студията, ще ги кремират с тържествени лица… и накрая няма да има какво повече да се краде.
Тогава ще дойде и моето време. Само огризки ще ми останат — и аз свикнах с огризките.
И тъкмо си мисля, че най-накрая е приключило…
Маймуната-президент се съживи.

Обичта сваля стреса. Обичта отпушва главата. Обичта подсилва тялото. Обичта вдига нивото на добрите хормони. Обичта е еликсирът на младостта.
Сега вече знаеш — ако някой ти каже: „Майната му на всичко, просто се гушкай“… значи ти пожелава от сърце много, много здраве!

Образователната система е толкова далеч от живота, че вместо да учат децата как да оцелеят, им преподават упражнения, които никой не ползва — уж „техника“, уж „спорт“, а после цял живот се мъчат да прескочат изпитите, вместо да прескочат проблемите…

Обсъжда се какво е това „п*з“. Лекарят:

Профсъюзният деец:

Интелигентът:

Полицаят:

Юристът:

Бизнесменът:

Професорът:

Военният:

Обсъждат в час пиеса на Молиер. Учителят пита:

Недочул ученик от най-задния чин се обажда:

Обувките на една жена са като барометър за чувствата ѝ. Например, ако обувките ѝ са точно под дивана ти, значи не просто те харесва — тя вече е решила къде ще си оставя любовта и чехлите, когато посяга на теб.

Обществена тоалетна. В две съседни кабинки мърморят два вида хора: служител и поет.
Служителят чука на шперплата:

Поетът се провиква:

Обществена тоалетна. Пикаят си двама. Единият свършва и вика:

Другият:

Само че този бил с тремор. Ръцете му треперят, а той държи другия като за световно. Чакай, чакай…

Обществена тоалетна:

Всички леко очудени, но един реши да го разпита:

Общински служител се закле, че четириетажната вила с басейн и джакузи не са негови — били му подхвърлени по време на обиска. „То нали знаете как става… ходиш да проверяваш едни документи, а те — като дойде ред за останалото — всичко само се оказва у теб.“

Общо взето, ако мъжете имаха същите прищевки като жените, всички жени щяха да ходят в смокинги, да карат моторетки и да ги обожават мъжете неистово — само дето нямаше да имат кога, защото те непрекъснато щяха да са в режим „вече стига, бе…“