Нощен разговор между съпрузи. Той (полусънен):

Тя:

Нощес прозорецът на съседа скърцаше точно два пъти — като часовник.
Е… така се пада, когато си “точен” и по разбиране!

Нощта 7-ми срещу 8-ми март… някъде към 23:50… в леглото.
Тя:

Той:

Ню Йорк. Мъж се разхожда с жена си по магазините. Минават покрай електрониката и жената влиза веднага, а той си запалва цигара, знае че ще го мотаят.
Приближава го уличник—агент—и го пита с усмивка:

Той изважда петак и:

Уличникът се намръщи, прави мимики и маха с ръка, тръгва си.
Жена му излиза и двамата продължават. Като пресичат улицата, от ъгъла се провиква същият:

Нютон и приятелката му си говорят:
Приятелката:

Нютон:

Приятелката:

Нютон:

Някак си е тъжно, когато един мъж влезе в аптеката и поиска само лубрикант… Май не е “липса на кураж”, а “икономия на надежда”.

Някак си е тъжно, когато жената влиза в магазина за шампоани и си купи само един… за всички коси в блока.
Чудиш се — парите ли свършиха, или куражът да си признаят, че е със „същото“?

Някаква жена падаше от 17-я етаж на блока.
На 15-ия етаж я хванах един мъж и я питах:

Тя:

Тогава той я пусна да продължи надолу.
На 10-ия етаж я хванах друг и пак:

Тя пак:

И той я пусна. Така до третия етаж.
На третия я хванах аз, още докато я питах, тя се отметна и изкрещя:

И аз чух само:

Някаква жена си прибира любовника в хола. Започват да се целуват и нещата бързо загряват, а точно тогава от съседната стая се чува:

Любовникът веднага:

Жената не трепва:

Някаква журналистка отишла да интервюира двама овчари, живеещи сами високо в планината.

След няколко месеца журналистката пак отишла, но единият овчар го нямало.

Някаква стара мома — набожна, суха, все гледа как другите се женят… и много ѝ се искало най-сетне и тя да я “оправят”. Ама била толкова грозна, че като се огледаше някой, направо си мислеше: “Лошо ми се вижда, ще спра да живея.”
Съсипала я една приятелка:

Тя набила един здрав шаблон у главата, извикала мебелиста и му казала:

Мебелистът — як пич, човъркал из фугите, сглобявал, удрял винтове… тя между другото:

Хапнали, пийнали… той вече подпийнал и пита:

Пичът си взел една лъжичка, после още една… сипал лютеницата в шепа, ударил един гълток от ракията и си мачкал лютеницата из перчема, все едно се маже.
Момата се изчервила:

Той я погледнал:

Някакво момченце отива при диригента на хора и с тънък гласец му казва:

Хлапето (пак с тънък гласец):

Някакво хлапе попитало баща си:

Дошло време — хлапето пораснало, оженило се и преди първата брачна нощ се обадило:

Някакъв влиза в публична тоалетна. Вътре грамаден мъж му опира нож до гърлото и казва:

Нашият си мисли, че животът е по-скъп, ама онзи махва с ръка и му шепне:

Човекът се шашка, но вместо да го нарани, грамадният му намазва целия нос с цяла шепа вазелин и го оставя.
Излиза навън — мълчи си. Минутка по-късно друг от компанията влиза: да свърши една работа.
Същото: нож, заплаха и пак — цяла шепа вазелин… и пак го пуска.
Вторият също излиза, ама вече си държи лицето и не обелва дума.
Третият като се чака, му се наляга — влиза. Още на прага: нож, страх, но после… пак вазелин.
Само че докато го оправят, се чува един нечовешки крясък — такъв, че чак стените трепват.
Първият мигом:

Вторият:

Някакъв извр*тен тип, завършил медицински университет със специалност логопед. Започнал работа и при него идва клиент със смущения в говора — заеква, пропуска букви, даже обърква „с“ и „ш“…
Логопедът му вика:

Смъква си дрехите и докторът — отива зад завесата и след малко се чува гласът му, какви ли не звукоподражания:

След няколко минути излиза, оправя се и казва:

Някакъв купува 50 презерватива на бройка. Прибира се вкъщи, преброява ги - един липсва. Разярен отива пак в магазина да се оплаче. Продавачът го изслушва, изважда един презерватив и му казва с усмивка:

Някакъв на лични:

Някакъв пич си взел французойка за съпруга — невероятно целомъдрена жена: не пиеше, не пушеше и даже не се интересуваше много от секс.
Ама свекървата направо се вцепенила и му вика:

Тя се разплакала:

Някакъв пич слязъл от колата като герой, влязъл в една кръчма, напил се здраво, ама като му дошло сметката — нямал пари. И викнал на бармана:

Барманът пробвал, ама таралежът толкова го “убедил”, че на бармана буквално косата му се изправила и понеже бил упорит, започнал да се маже с пяна, да я “успокоява”.
Като излязъл пичът навън, и жена му го почва:

И барманчето се обажда през вратата, също развикано:

Някакъв политик си имал една любима компаньонка. Редовно наемал само нея — не за да “работи”, а за да го придружава. Освен, че правели вечерните си “срещи”, той я водел по театри, ресторанти, по магазините и дори на екскурзии, все с най-скъпите места.
Веднъж я завел на светски прием. Присъствали само ВИП — бизнесмени, хора на изкуството, висши държавни служители… направо цяла столица в една зала.
Всички мъже се държали като учебник по етикет: поздрави, усмивки, целувки по ръка и комплименти. Като кавалери, като джентълмени — никакви скандали.
Ама точно зад гърба на дамата се чула шепотлива реплика:

Жената пламнала:

Онзи, който се бил изпуснал, пребледнял: