Народ, дето в един ден празнува преяждане и после се чуди кой му е виновен, няма как да роди нито умни лекари, нито свестни магистрати!

Народ, който си мисли, че „пълен член“ значи „дебел ум“, няма как да бъде победен!

Народе, чието основно средство против „изненади“ е:

такова нещо няма как да бъде унищожено! Просто винаги се намира някой, който „пропуска момента“.

Народни поверия:
1. Ако трети ден не ти се работи — значи е сряда.
2. Ако сутрин си станал без да се налага — значи си спал прав.
3. Ако си пил хубаво, утрото ще е лошо; а ако утрото е хубаво — значи си пил лошо!!!
4. Ако в колата са те ударили силно — излез: ако са те ударили отзад, е на пари; ако отпред — на бой.
5. Презерватив, намерен в палтото ти, но не и твое — значи при покупката на чадъра са ти подарили пакетът…
6. Ако те боли глава — значи главата си е там, където трябва.
7. Ако мъжът отваря вратата на колата на жена си — или колата е нова, или жената му е нова.
8. Колкото по-добре виждаш деколтето, толкова по-бързо забравяш лицето.
9. Ако децата отиват на училище официални и носят цветя — скоро ще има прекопаване на картофи.
10. Ако се закачиш за дръжката на вратата, като излизаш — обезателно ще се върнеш.
11. Ако около слънцето са се появили кръгове — проветри и измий прозорците.
12. Ако ракията се пие тежко и трудно — чакай да те пита обратно.
13. Нисколетящи гълъби над теб — пране за всеки случай.
14. Ако е дъждовно и си забравил чадъра — задължително ще се намокриш.
15. Ако псуването ти е тихо — значи гърлото ти е простудено.
16. Ако пърхотът ти се движи — това са въшки, да не спорим.
17. Който търси — или ще намери, или ще се научи.
18. Минута смях добавя година живот. Условно.
19. Ако тая седмица пак си качила 5 кила — диетата ти явно я е коригирала най-добрата приятелка.
20. Детска мъдрост: ако мама се смее на шегите на татко — вкъщи има гости.
21. Да ходиш на работа — все едно е на пари.
22. Ако кучето ти е казало „Здравей, стопанино“ — просто не е искало да го преживееш чрез лай.
23. Ако бутнеш трохите от масата на земята с ръка — значи вече е започнал скандалът с жената.
24. Ако жената ти мами — значи не си ѝ безразличен.
25. Ако един кон ти каже, че си смахнат — най-вероятно това е самата истина.
26. Пътят до хладилника на една жена минава през сърцето… и през „само да видя какво има“.
27. Ако момиче види във водата лицето на любимия си от нощта на 6-ти срещу 7-ми юли — да не се лъже: на 5-ти срещу 6-ти любовта е избрала грешната дата.
28. Ако си се събудил с момиче, с което вчера си се запознал, а тя не си тръгва — честито, това е твоята жена… или поне новата ти легенда.

Народни поверия:

Народът, дето се размножава със „zdr ko pr“, не може да бъде унищожен — всеки път когато го „смелят“, от него пак излиза нова версия!

Наскоро бях на сватбата на едни приятели. Всичко беше супер, докато в ритуалната зала жената каза:

Погледнах младоженеца — и ми стана ясно, че той не е “готов” от романтика, а от дългогодишно спорене: пет години я убеждава да му “признае”… и накрая — церемонията му дала права.

Наскоро омъжената дъщеря отива на гости при родителите си и проплаква на баща си:

Бащата се замисля и отвръща:

Наскоро се разбра, че в банята на Гросмайстора е имало удължител. Дали ще се разбере къде си е включвал мозъка… или е било така, че като се отпусне, и шахът да си му “зарежда” партията?

Наскоро четох допитване само за мъже. Въпросът беше:

Мъжките ми „любими“ отговори (от мои братя) бяха:

Настанаха тежки времена. Мъжете започнаха да правят компромиси — не само с бюджета, ами и с принципите: почнаха да спорят с жените си кой да е по-виновен, когато стане… още едно „изненадано“ смятане в семейния бюджет.

Настоящият “договор” се сключва между
_______________,
наричана от тук нататък „Любима жена“, и
_______________,
наричан от тук нататък „Домашният мъж“ (защото иначе е съвсем див).
За следното:
1. Предмет на договора
1.1. Настоящият договор урежда личните отношения между Любимата жена и Домашния мъж.
2. Задължения на страните
2.1. Домашният мъж се задължава:
2.1.1. Да обожава Любимата жена.
2.1.2. Да се отнася сериозно, дори когато не разбира нищо.
2.1.3. Да прави подаръци, които да „не са чак толкова скъпи“, но въпреки това да са точно от категорията „уникално“.
2.1.4. Да носи шоколади и всякакви вкусотии, веднага щом Любимата жена каже: „Не ми е нужно…“
2.1.5. Да планира срещи: кино, кафе, ресторант и други „развлечения“, поне веднъж на две седмици. През останалото време Любимата жена ще се забавлява с диверсиите си (които Домашният мъж трябва да не разбира).
2.1.6. Да търпи разговорите „Само да ти кажа нещо…“ без да задава въпроси.
2.1.7. Да отговаря честно на въпросите, когато са зададени „между другото“ (а не защото Любимата жена вече знае отговора).
2.1.8. След честен отговор да не предприема опити за бягство (вж. т. 4.1.3).
2.1.9. Никога да не напомня, че е давал пари за нещо „нежно“ и „заслужаващо“.
2.1.10. Да не капризничи.
2.1.11. Да не говори гадости (особено за себе си, защото така или иначе се очаква да е безупречен).
2.1.12. Да не иска невъзможни неща.
2.1.13. Въобще да не иска нищо, освен потвърждение, че всичко му е наред.
2.1.14. Да не обръща внимание на лица от противоположния пол, дори когато те очевидно са там само за статистика.
2.1.15. Да подарява цветя — от тези, които Любимата жена харесва, дори когато тя казва: „Не ми трябват.“
2.1.16. Да позволява Любимата жена да „превземе“ неговата кола (естествено тя управлява, а той се учи да не коментира).
2.1.17. Да не нанася вреда на живота и здравето на Любимата жена (за всички останали рискове — да не се разчита).
2.1.18. Ако Любимата жена не вдигне телефона, Домашният мъж да звъни повторно, докато тя вдигне или докато му мине акъла.
2.2. Любимата жена се задължава:
2.2.1. Да се отнася благосклонно към Домашния мъж.
2.2.2. Да не обръща внимание на неговите „малки“ недостатъци (които са гигантски, но стратегически се игнорират).
2.2.3. Да приема подаръци, шоколади, цветя и покани за кино — с усмивка, сякаш всеки елемент е предвиден в семейния бюджет от край време.
2.2.4. В присъствие на Домашния мъж да не обръща внимание на лица от противоположния пол.
2.2.5. Да не иска невъзможни неща (освен ако не са „просто малко…“).
2.2.6. Когато управлява автомобила, да се стреми да не причинява сериозна вреда — първо на возилото, после на нервите на Домашния мъж.
2.2.7. Да отговаря на телефонните обаждания (ако не вдига, това се приема за „стил“).
2.2.8. Да се смее весело на шегите на Домашния мъж (дори когато са за „самоубивателно“ чувство за хумор), при условие че шегата не засяга нейната персона.
3. Срок на действие
3.1. Договорът действа до настъпването на „пълно приключване“ на любовния казус между страните.
3.2. На всяка от страните е забранено да ускорява приключването на казуса на другата страна.
4. Санкции
4.1. Домашният мъж:
4.1.1. При нарушение на т. 2.1.9 — лишаване от „предимството“ да бъде прав в следващите 30 минути.
4.1.2. При нарушение на т. 2.1.11 — глоба във вид на дреха/аксесоар на стойност 500 лв., която после задължително да се носи „в бъдеще“.
4.1.3. При нарушение на т. 2.1.7 — получава удар по главата (да, най-честият протокол след честен отговор).
4.1.4. При нарушение на т. 2.1.14 — получава 3 удара по главата и 1 по „мъжкото достойнство“ (или обратното — според настроението на Любимата жена).
4.1.5. За всички останали точки — Любимата жена има право силно да се разсърди и да обижда (като това се счита за изпълнение в срок).
4.2. Любимата жена:
4.2.1. Не търпи санкции, тъй като е Любимата жена.
5. Други условия
5.1. Договорът се издава в един екземпляр, като оригиналът се пази от Любимата жена.
5.2. Влиза в сила от момента на подписването.
5.3. Споровете се решават чрез преговори (ако Домашният мъж изобщо знае какво значи „преговори“).
5.4. Договорът не подлежи на разтрогване.
5.5. Подписите се поставят: Домашният мъж — с кръв, Любимата жена — с молив.
6. Подписи и реквизити
ДОМAШНИЯТ МЪЖ
________________ (____________)
„___” _____________ 2004 г. ЛЮБИМА ЖЕНА
__________________ (____________)

Настъпва радиация в едно село… Иванчо тича при майка си и вика:

Настъпил е часът на раздялата. Като че ли всичко вече е казано... Той обаче... няма сили да спре. Кръвта нахлува в слепоочието. С последно усилие хваща дръжката на вратата и... успява да тръгне!
Тя го спира на място с глас:

Наташа Ростова от малка я възпитават във френски пансион за благородни девойки. На 17 е — и най-сетне се връща в Русия.
Посреща я майка ѝ. Минават границата и там я прехвърлят на руска кола с кочияш. Кочияшът, както си му е редът, първо “успокоява” коня с възглас:

Кобилата гледа напред — без да помръдне. Той пак, по-уверено:

Кобилата тръгва… Майката втрещена, ама Наташа още по-втрещена пита:

Майката се окашля и тихо отвръща:

Наташа кимва, доволна, че е научила още една благородна руска дума.
Минало време. Първият бал. Наташа танцува с поручик Ржевски и решава да впечатли всички с “фини” познания по руски. Като се приближават, тя го поглежда сладко и казва:

Поручикът онемява, после се съвзема:

Наташа от малка я възпитаваха в институт за благородни момичета във Франция. На 18 вече ѝ казаха: „Стига толкова благоприличие — връщаш се в Русия!“
На границата я посреща майка ѝ. Само че нямаше обикновен транспорт — прехвърлиха я на шейна с руски кочияш. Кочияшът, както си е редът, се подсети как се управляват неща и… удари коня по задника с възглас:

Конят не помръдна.
Кочияшът отново:

Конят потегли.
Майка ѝ пребледня, а Наташа учтиво пита:

Майка ѝ смутено:

Вечерта на бала, даден от баща ѝ, Наташа се надигна към офицерската компания — особено към поручик Ржевски — и реши да блесне с „руски език“.

Поручикът се ококори:

Наташа пита поручик Ржевски:

Наташа:

Наташа:

Научи се да казваш „НЕ!“, когато ти предлагат презервативи без да те карат да правиш нищо… че после „аманатите“ останат като излишна тениска — само пречи и никой не я носи!