Не е добра идея, ако ще успокоявате мъж след неуспешен с*кс, да му казвате: „Умряла работа“ и „Меко казано“. Той после няма да знае кое е по-лошо — че не става, или че вече го погребват с думи.

Не е лесно да си… к*р. Имаш едно око — и то е сляпо. Двама от съседите ти са пълни т*шаци, третият е абсолютен задник. А най-добрият ти приятел? Понеже сте „приятели“, винаги прави първи скандала… после и двамата си „честитите“ взаимно.

Не е страшно жените да имитират оргазъм. Страшното е, ако и ние мъжете започнем да имитираме… че сме разбрали кога наистина се случва.

Не един пич му се допикало. Седял, стискал, мрънкал… стискал, мрънкал… и накрая не издържал. Става, хуква към тоалетната, влиза и почва да пикае, а на ум си говори:

Не забравяйте: докато сте с любовницата, седалката до жена ви в брачния салон остава временно свободна! Само дето рано или късно някой друг ще се настани.

Не знаете как се свалят мадами, защото превъртате диалозите в клиповете — и после се чудите защо тя не казва „хей“, а само „айде пак отначало“.

Не знаех как да направя първата крачка. Все досега чаках тя да я направи вместо мен…
Например вчера на купон едно много секси момиче ми каза:

После стана и ме покани у тях. Вътре ми каза:

Изчезна някъде и аз вече си мислех: „Ето го моментът, Пешо…“
Върна се след малко — супер уверена, по дрехи, оправи си косата, седна до мен и ме целуна… после пак стана и каза:

И тогава аз най-накрая събрах кураж…
Та — поискал съм номера…
Тя ми даде телефона, а аз погледнах екранa и си казах: „Браво, Пешо… тя ми е взела номера, а аз още не съм направил първата крачка!“

Не знам вашите как са, но моят Месинджър ми помага. А като се опитам да напиша „Приятен ден“, той все ми праща „Приятен задник“.

Не знам дали знаете, но при една баш феминистка на елхата топките са… правата. Ама не да се мерят — да се защитават!

Не знам как да ви го обясня, но ние с жената вече сме свикнали с това, че котката ни зяпа по време на с*кс. Само че снощи явно ѝ писна от гледането — и започна да ни “помага”: изяде чаршафа, който се изтърва…

Не знам к’во ми става. Знам само че ми става — и то достатъчно, че вече не мога да спра да обяснявам колко ми става.

Не издържам повече! Чушката вече толкова се е разраснала, че ще я обявят за виновна и ще я пратят да лежи в нечий двор!

Не искам да се хваля, ама аз съм човек на **качество**. И като чуя дума „страст“, направо ми се подхлъзва грешният момент… все едно някой ми пуска стара песен и ми казва: „Ти си за нея.“
Една вечер обаче се усетих, че ми идва да се притеснявам. Викам си: „Бе к’во толкова — тя е готина, аз съм готов, животът е филм.“ Пък после разбрах, че проблемът никога не е в самото желание, а в **компромисите**. Ето ги — един по един.
Та позната от гимназията — тогава свежа, очи като закуска в неделя. Сега… не че не е жена, просто мирише на „току-що излезе от спор с хладилника“. Цигара в ръка, дъх като след дълъг разговор с аспирин, но настроение — „айде, да видим какво става“.
Първи компромис: **нехигиенична романтика**.
„Само кафе ще пием“ — вика. Пием кафе. После „само по едно“ — и вече не знам кое е по-черно: кафето или настроението. А като тръгна да я целуна, човек… разбира защо едно време са ни учили да не прегръщаме аероплан в полет.
Втори компромис: **алкохол вместо мерки**.
Говорим си за спомени, за глупости, за свалки, за „ти тогава как ме свали?“ и „ама аз те…“. Усеща се, че и тя не е на „лека музика“, а на „директ към ключалката“. И добре — аз също съм човек на действието.
Трети компромис: **„няма проблем“ е най-голямата лъжа**.
„Топла вода“ — няма. „Отопление“ — има, ама само като идея. „Парно“ — на хартия. Влизаме, тя крачи напред, аз след нея като… добре, като човек, който бърза, но студът му работи като контраразузнаване.
Четвърти компромис: **обстановката**.
Килимът лепи по краката така, все едно къщата ти плаща наем, за да не си тръгнеш. Печката „духалка“ работи пет минути, после почва да духа вяра, надежда и пот по стените. И точно тогава си спомних: „Ама то това не е жилище… това е тренировъчна зала за смелост.“
Пети компромис: **комфортът на собствените решения**.
Тя се съблича — бикини сменя, сутиен не сваля, все едно има договор с някакъв поддържащ орган. Тялото — стегнато, симпатично, ама… не е „ухание“. По-скоро е „ароматерапия: цигарен дим в режими на икономия“.
Аз в началото си казвам: „Нали съм възбуден… ще го преживея.“ Но после възбудата ми започва да се свива като кредит без лихва.
И тогава — шести компромис: **прекалената увереност**.
„Лягай“ — вика. Легна. Тя се разпъва така, сякаш не е човек, а банер „Събитията започват“. Аз не смеех да гледам надолу, но си представях… представях си я как ми сервира интимност с пълна гарнитура от дим, пот и „айде стига, не бъди капризен“.
И да, така става — **изгубих възбудата**. Не защото нещо не става. А защото… когато ти почне да се лепи студът по самоувереността, няма как да остане топло.
Седми компромис: **отказът, който идва късно**.
Опитах се да се оправдая. Казах разни неща — за стреса, за миналото, за някакви драми от новините. Само че тя не ми купува оправдания. И в момента, в който започна да навлиза в „план Б“, аз осъзнах: „Това няма да е романтика… това е експедиция.“
Тогава идва и последният компромис — осми: **„Тръгвам си“**.
И аз тръгвам. Тя запалва цигара. Аз се оправдавам с абсолютни филми от нулево уважение към логиката. Тя: „Не може ли поне да…“
Аз: „Не, не може. Нека си мирише нормално.“
После се прибрах и си казах:
Тия компромиси в с*кса са като генерална репетиция — харесваш се на сцената, ама на истинския спектакъл… публиката бяга.
Затова: **не на компромисите в с*кса**!
Веднъж се живее, човече!
Само качествени хора. Само качествен с*кс. И най-вече — с жена, която мирише на… поне на живот, не на „завчерашна победа над хладилника“.

Не ме харесваш?! Ми, застани отпред.
Да ти гледам очите — та да знам къде точно да си пусна оплакването.

Не мога да се накефя—как едно време са си е*али без телефони? Нали ако някой закъснееше, как щяха да се преструват, че „сигналът е лош“?

Не мога да ти дам сърцето си за Свети Валентин, ама мога да ти дам един друг — по-скъп е, боли повече и пак си го търсиш… втората бира.

Не може да се сравняват политиците с професионалистите — не всички са готови да работят на тъмно… а и нито един не иска да излиза с истинско “решение”, като истински маратонец.

Не му вярвай, когато след с*кс ти каже: „мм… невероятно!“
Ако наистина е било невероятно, нямаше да има време да говори — щеше само да мълчи от кеф.

Не обичам да правя секс пияна… Първо заспивам отгоре, после ми приспива отдолу и накрая така и не разбирам кой ми изключи телефона.

Не обичам правилата. Харесват ми хора, които закъсняват за работа, обикалят с обувки по килима и спорят за сметката… докато вечерят в кухнята.