Най-после да легализират прост*туцията! Омръзна ми да се правят на “професионалистки” – първо мимика, после “случайно” среща, накрая фактура и всички се правят, че не са били там.

Най-приятният сутиен за жените са мъжките ръце!

Най-силното мъжко обяснение в любов:

Най-скучната позиция в с*кса е, когато ти се опитваш да си „лидер“, ама другият е решил да стане мебель — отгоре го няма, само ти работиш.

Най-смешният виц в Шотландия според едногодишно изследване на учени от университета в Хардфордшир:

Най-старата професия — прост*тутка?!
Втората най-стара — крадец.
Третата най-стара — политик — резултат от естествената симбиоза между първата и втората.

Най-страшното което може да се случи на чикид*ията е да се изгуби в собствената си снимка!

Най-тежкото между женско проклятие е: „Да няма кой да ти купува и да ти носи!“

Най-трудно е да избереш подарък за човек, който си има всичко.
Дай му широкоспектърни антибиотични бонбони, аналгинчица и пакетче лекарства „за всеки случай“ за стомах—и сложи картичка:

Най-трудно се изкарва шестица. Слагаш от тук, слагаш от там… и все тая работа: учителят казва „още малко“, но после изведнъж — „не ти стига“.

Най-трудното в работата на п*рно актьора – да убеди сценариста, че първите три минути трябва да са само разговори, а не истински текст за игра.

Най-тъпите начини да умреш 2:
* Да се удавиш в капачка от бира.
* Да те разсмее слон, докато ти „помага“ да дишаш.
* Да се задавиш от смях, като чуеш, че голата Лили Иванова е „само в легендата“.
* Да се задушиш, докато пиеш вода от най-дълбокия кофи-шах.
* Да си отрежеш пръста, докато се бръснеш в банята и гледаш „как става в клипа“.
* Ал Бънди да си забрави чорапите върху възглавницата ти.
* Да се самоубиеш, защото си кихнал и някой е казал: „Май изчезнаха динозаврите пак“.
* Да глътнеш бастун и после да твърдиш, че си „на тренировка“.
* Да си счупиш нещо, докато репетираш „перфектната поза“ от интернет.
* Да те заключат в казан и да се задушиш от собствената паника.
* Да те ухапе пчела в гърлото, а ти алергичен към… пчели, разбира се.
* Да седнеш върху лошо скрита Брадва.
* Да те пребият на самотен остров — и да се окаже, че е просто тур по зоопарк.
* Да се застреляш с бояджийския пистолет на баща си, защото мислиш, че е „играчка“.
* Да се хвърлиш от прозорчето на мазето, за да „излезеш на въздух“.
* От глад да си изядеш чинията — после да се чудиш защо пак си гладен.
* Да си търсиш ключовете в устата на цирковия лъв… щото „все пак е най-бързият метод“.

Най-хубавото на това да си с висока позиция е да я заемеш пред хората, които нямат — така поне всички да видят какво пропускат!

Най-честните шефове са тези, които честно казват: „Работиш ли — 50 лева на час. Не искаш — не те карам.“

Най-честото оправдание при изневяра в Китай:

Наказах гаджето си един месец без секс. Казах му: „Ще видиш какво е дисциплина!“
След две седмици се появи една „шампа-емоция“ — някаква дребна изцепка — и той веднага отмени наказанието… за да не ми свалят рейтинга.

Наказах жената един месец без секс и си мисля, че наказанието не е изкарало до край… Защото всяка вечер като се прибера, възглавниците все са на „нови позиции“, а тя само се усмихва и казва: „Не знам, вчера ли ги подредихме…“

Накъде отива този свят? За абитуриентския бал вече не се купуват костюми… ами се търсят „правилните“ аксесоари от най-близкия с*кс-шоп — да има поне какво да се увие, че после всички да се правят на изненадани.

Намерих обява в сайт за запознанства: „търся мъж, който да ме черпи“. Снимката я потвърди — изглежда, че тя явно е свикнала първо да вади портфейла и после да пита за сметката.

Намръсена утринна маршрутка се влачи от крайния квартал към центъра — през спирки, задръствания и светофари, така че човек да се съмнява дали изобщо има интервал между “ще стигнем” и “ще закъснеем”. Вътре повечето са полусънени: едни подремват, други преструват, че не ги интересува какво става.
И точно на една поредна спирка, като че ли автобусът решава да компенсира недоспиването, настава герой — мъж с физиономия “току-що спечелих награда”. Пльосва се на седалка до “строга” жена, която изглежда като човек, способен да коригира правопис дори в мислите ти. Мъжът вади телефона и започва да говори на висок глас, сякаш предава репортаж от фронта:

И тия три минути съдържат всичко — от възторг до подробности, от “една минута” до “още секунда”. Пътниците първо се ококоряват, после се закачат — защото в маршрутка всяка лична драма е публичен спектакъл.
Жената до него (“учителката”, няма как) изсумтява през зъби, обръща се към прозореца и си личи, че му е запазила място в тетрадката за поправка.
Мъжът обаче не спира. Набира номера и гласът му става още по-дебел от увереност:

Жената се обръща рязко към него, но преди да каже нещо, мъжът вече е влязъл в собствената си комедия:

Маршрутката вече е будна на 100%. Шофьорът хвърля поглед в огледалото и, от уважение към реда, стиска волана като да го спасява от тежко земетресение. Единствено “учителката” направо кипи — но поне се опитва да не се превърне в “учителка-гръм”.
И тогава телефонът на мъжа звъни втори път.
Тонът му мигом се пречупва — от цар на сутрешни заговори на човек, който току-що е осъзнал, че има жена.

След което, с напълно друг глас, започва да шепне по телефона (толкова “по-тихо”, че пак се чува от половината ред):

И точно в този момент настъпва “звездният час” на “учителката”.
Тя се навежда над телефона му, взима го от ръката му с учтивост, която убива, и започва ясно, право в микрофона — все едно проверява домашно пред клас:

Мъжът пребледнява, телефономът му изстива в дланта, а усмивката му се изключва. Той трепетно затваря разговора, но закъснява — целият салон вече се смее така, че чак огледалата вибрират.
Шофьорът подскача на спирачките от смях, маршрутка “се раздвижва”, а мъжът, с наведена глава и свит “само да не ме видят”, натиска звънеца.
Вратата хлопва. Пътниците още се смеят.
Жената се обръща към прозореца с доволна усмивка, сякаш току-що е приключила урока.