На някои животът им е 2+2=4.
А на други:

На някои хора презервативи не им трябват — те си ги носят като талисман: щом ги видиш, значи вече някой е казал „айде да не правим същата грешка пак“.

На околовръстното шосе регистрирали странно „съобщение“ между катаджии и куриерски фирми.
Оказало се, че проблемът не бил в документите, а че нямало достатъчно място за спиране и „разпределяне“ на поръчките по банкета.

На олимпиада между студенти медицина за финала се класирали България и Русия. Паднал им следният казус. Върви Кольо през гората само по терлик, единият му терен даже не минавал „на ширина“, ами направо бил стигнал до коляното, а тревата около него била висока до кръста. Изведнъж изскача гадинка и го удря—в крака му, право в ахилеса.
Въпросът: Трябва ли другарят му да го „помогне“ веднага—да засмуче отровата (или каквото там остане по човека) и да спаси живота, или не?
Руснаците казали: „Трябва, защото така се спасява. Това е морално правилно — значи е нормално да жертваш себе си.“
Българите рекли: „Не е морално. Щом има такова огромно самочувствие и такова доказателство на терен, че тревата до кръста му е нищо, значи и сам ще се справи — да си засмуче отровата, както си е възбудил драмата.“

На опаковката на презервативите пише: „Да се използва преди 2025 година“. — Добре де, защо е този срок? Толкова ли са нетърпеливи да се развалят?

На опашка пред магазин за обувки с намаление.
Една жена се опитва да се промъкне напред:

Друга бабка от края на опашката изрева:

На пазара в Белград една жена дълго избира домати от количката на продавача. Взима ги, опипва ги един по един, обръща ги, връща част обратно, а други нарежда настрани, сякаш мерѝ темперамента им.
Продавачът я гледа мълчаливо известно време, после с усмивка казва:

На пазара в София една жена дълго си избира сирене от сергията. Притиска го с пръсти, прибира го, връща го обратно, а накрая взима едно, оставя го, смята нещо наум и пак продължава.
Продавачът я наблюдава търпеливо и най-сетне се обажда:

На пазара двама търговци — единият продава мляко, а другият — домашна баница. Търговецът на баницата се радва на оборот, докато колегата му още стои със закътано млякото, без да е продал и капка. И му вика:

Стоял търговецът на баницата пред сергията с млякото и почнал да се провиква, че да го чуят всички:

И гледай как се струпали хората — баби, майки, деца… и изкупили всичко до последната стъклена бутилка.
След малко се връща един мъж при продавача и казва:

На пазара един зевзек продава чорапи — и всеки ден ги разпродава, все едно са от захар. До него една баба се мъчи да продава истински домашен ябълков оцет: бистра работа, мирише на чисто, ама хората минават… и не взимат. Бабата гледа, гледа как другият продава, пък най-накрая въздъхва и го удря на молба:

Зевзекът взема шишенцата и без много-много приказки започва да вика:

Дотърчаха жени, мъже, дори един дядо с бастун— всички: „Дай, дай!“ Купуват, купуват, та за нула време оцетът свършил. Накрая една по-щуричка девойка го спира:

Зевзекът намига:

На пазара имало плодове и зеленчуци. Всички си казвали на какво приличат.
Домати казали, че приличат на червени лица.
Тиквите казали, че приличат на големи динозаври.
Орехите казали:

А бананите отвърнали:

На пазара:

На пазара:

Един се спира и пита:

Зевзека я взима, помирисва и вика:

На пазара:

На пейка в парка сяда мъж. До него веднага се настанява бездомник и му подхвърля:

На пейка в парка:

На петия ден от диетата сънувах еротичен сън — гол лежа във вана, а водата… шкембе чорба. Събудих се с идеята: явно не съм в диета, а на “подправка” на режима.

На плажа възрастна жена се възхищава на силуета на лежащ наблизо младеж.

Младежът се обръща:

На плажа лежи котка по очи с купища вкусна плът. Минава един симпатяга и въздиша:

Котката се обръща и пита:

На плажа, под душовете, се къпят двама - рус и черен. Русият не може да откъсне очи от „играчката“ на черния и все гледа, гледа…

Минал месец. Срещат се пак случайно.
Черният:

Русият: