На една жена изчезнала безследно. След седем дена се прибира и казва:

Мъжът:

Жената:

На една жена й се развали кафемашината и тя ядосано звънна на мъжа си:

На другия ден се развали микровълновата.

Третия ден спря и хладилникът.

Тогава жената се обадила на комшията. Той се съгласил, но предупредил:

Мъжът се прибрал, а жена му: кафе пее, хладилникът бръмчи, микровълновата работи, всичко окей.

Мъжът се намръщил:

Жената се засмяла:

На една жена ѝ предрекли, че ще роди две деца — и то все по график, като по учебник. Само че предсказанието било от доста мрачен тип: „Две деца — двама серийни…“ и решили, че най-добре да се предотврати всичко още преди да тръгне.
В родилното вече чакали, съвсем сериозно: при първия писък — успокоителна, при втория — готовност за „мерки“. Минали минути, часове, и по едно време от родилния ѝ път се показало… око. Показало се, зяпнало, и веднага се скрило.
А в стаята всички онемели и чули шепот между присъстващите, сякаш жената си говорела с някого вътре:

На една студентска бригада студенти от различни вузове се хвалили кой какво е чел и кое най-много го е впечатлило. Накрая някаква дама споменала „Черният обелиск“ на Ерих Мария Ремарк и онова място, където вадят пирони… само че не за мартеници.
Студентите — да, знаете ги — решили, че щом вече са впечатлени, трябва и да се „упражнят“. Направили състезание: кой ще забива пирони с глава.
Класирането:
На първо място — студент от Нов български университет: 6 забити пирона.
Второ — НСА: 5, но с един леко крив.
Трето — УНСС: 4 пирона… и то „по учебник“ — равномерно разпределени.
И така нататък.
За съжаление на публиката — най-добрият студент бил от Пернишки университет — и направо е счупил рекорда: 18 пирона.
Само че… чак след финала се разбрало, че ги е забивал неправилно — не с челото, а с главичката напред.

На една улица живеят двама съседи — единият беден, другият богат. Един ден богатият се заяжда с бедния:

Бедният се замисля и пита:

После ми кажи пак дали ти се яде.

На една уличка късно вечерта пристигнала патрулка. Полицаите видели някакъв мъж, който ги посрещнал с виновна усмивка и махнал с ръка.

Полицаите настояли:

Мъжът се разгорещил в обясненията:

Тъкмо се прибирах съвсем скапан, и една мацка ми препречила пътя.

Аз се издърпах, ама… толкова бях в графици и нерви, че ми стана едно — и припаднах!
Полицаите се спогледали:

На едни жени червеното червило им стои като дискретна покана за нещо повече. На други — като лютеница: първо се гледа, после се прелива… и накрая всички се питат кой е готвил.

На едни трима братя им умряла котката. Хората от селото се смилили и решили да съберат пари за нова, но ги предупредили да внимават в гората — там една фея дебне, защото ще им изкара парите.
Тръгнал големият брат и срещнал феята. Тя му казала:

И той подгонил мишките: една, две, три… стигнал до пет и рекъл: „Толкова…“ — и феята му взела парите.
Същото се случило и със средния брат. Той подкарал като луд: 1, 2, 3, 4, 5… та чак до 10, та 15 — пак не успял — феята пак си прибрала парите.
Накрая най-малкият брат отишъл и пак започнал: 1, 2, 3… та до 10, 15, 20, 25, 30 мишки. Феята се стреснала и:

А най-малкият брат отвърнал:

На едно момче му се допискало. Майката отива да го пусне навън, а то крещи: „Не! Искам дядо, искам дядо!“
Майка му го поглежда смаяно: „Дядо ти ли? Защо дядо?“
Момчето се усмихва и казва: „Защото като му треперят ръцете… никога не му удрят точно в къде е гърнето!“

На едно семейство им разбиваха жилището няколко пъти — все едно като отворена врата. Накрая решиха: “Голямото решение е… охрана.” И взеха куче.
Сутринта мъжът отишъл на работа, а жена му — в зоомагазина за домашни любимци.

Продавачът веднага започнал:

Жената обиколила и… нищо не я впечатлило. Накрая се спряла пред едно дребно, мъничко чихуахуа.

Продавачът взел един стол, поставил го до вратата и казал:

Чихуахуто тръгнало с поглед, сякаш е на мисия. Плеснало с лапичка… и за секунди столът останал само като идея — разпокъсан на парчета.
Жената пребледняла от възхищение:

Вечерта мъжът се прибрал.

Жената го извела пред мъжа. Кучето стояло кротко, мъничко и невинно — гледало като ангел.
Мъжът се загледал, после:

Мъжът се замислил и казал:

На еротичния телефон така и не успяха да вдигнат настроението на човек с много слабо въображение — казал само: „Ама вие говорите ли и на ексел?“

На жена му влязла хлебарка в задника.
Мъжът се шашнал и веднага я води при доктора.

Докторът:

Намазал докторът, вкарва, вади… нищо.
Пак вкарва, пак вади… нищо.
Най-накрая започнал да върши работата като обезумял — бързо, бързо… и пак — пак не излиза!
Мъжът нервен:

Докторът, без да му мигне окото:

На жените им е лесно в секса — разтварят краката и всичко тръгва. А ние мъжете питаме ли ги какво става, когато приключи? Някой да ни казва как да „включим отново“ двигателя? Че то не е като да натиснеш копче — ако веднъж спре, трябва да го мъкнеш в сервиз… или да го събуждаш като мъртвец.

На жените най-много им се иска мъжете да ги искат… ама не да искат да им “вдигнат настроението”, а да искат направо тях — с всичките им претенции.

На жените понякога и въобще не им е лесно. Срещнеш мъжа на своите мечти — умен, внимателен, с чувство за хумор… и като се разберете, той ти казва: “Спокойно, аз съм свободен!” — и се оказва, че е… свободен само в делничните дни и от 9 до 5.

На живо от Северна Македония.
Македонец описва „утринна зора“:

На задното стъкло на колата пред мен видях надпис:

И изведнъж ми стана ясно защо по пътищата има толкова много шофьори-импровизатори… всеки си мисли, че е в екшън филм!

На заека му се е стъжнило и се скитнал към горския „бардак“. Пита лисицата (сводницата) какво може да си намери и тя му казала:

И заекът директно към стаята на мечката. Влиза… и мечката го погълнала за секунди.
След час лисицата се връща да провери какво става и пита:

Мечката се задавила и изплюла заека, а заекът само изръмжал:

На изпит по анатомия една палава студентка влезе и се настани смело пред професора.

Тя се замисли, после уточни:

Професорът се стресна:

Професорът не можа да се сдържи:

А накрая, когато вечерта се прибра вкъщи, казал на жена си:

Жена му се зарадва:

Той се почеса по челото и подкарал:

Направил пауза, после:

На изпит по анатомия. Даскала изпитва поредния “брилянтен” и старателен студент от 3-ти курс.
Даскала:

Тишина… после от мъглата (и от усърдното човъркане по конспекта) се чува тихо шепнене:

Студентът се усмихва, благодари на колегите за подсказките и уверено отговаря:

Даскала:

Той помислил, помислил… и казал:

Даскала: