Мръсни
На един човек му се ходило по спешност, ама тоалетните – в ремонт, свободна няма. Намерил едно тихо местенце зад гробищата и тъкмо се излегнал на „света работа“, и понеже му било за малко, не му било и до мислене. Само че точно тогава започнал поредният църковен тържествен молебен и хората се изсипали към входа.
Погледнал – над него се вълнел камбанен звън, а по стената вървяла водосточна тръба. Пособрал се по дяволите от бързане и се качил, за да не изпуска момента. Свалил си панталона, наведал се… и точно тогава късметът му се оказал на една керемида.
Една керемида била леко разхлабена – „късметлията“ я подхванал, тя подскочила, и всичко, което не трябвало да пада, започнало да пада право надолу… само че не върху земята, а в една открита каца за светена вода, дето служителят я носел към олтара.
В същия миг попът говорел на Бога, с боговдъхновение и мазен глас:
А миряните, като видели как „благословията“ излиза от кацата и мирише така, че чак свещите пламват срамежливо, направо онемели — все едно им сипали „чиста“ манна, ама от най-небесния сорт…