На всички жени, на които съм казала „да“ — извинявайте! Не съм виновна, че после всички искат да са „поне малко“ с мен.

На входа на погребална агенция пишело:
„Моля, запазете спокойствие. Ние бързаме — не към вас, а след вас.“

На въпроса ми колко време издържат закупените презервативи, аптекарят ме погледна строго и отсече:

На въпроса: „Кога за последно правихте с*кс?“, истинският мъж се усмихва и казва: „За последно… когато го обсъждахме на теория!“

На гарата в Пловдив момче изпраща гаджето си. Момичето се качва във влака и вижда по пода разпръснати жълти и червени сапунени топки и се провиква от купето:

На гости на 70-годишния Пешо идва някогашният му съученик Иван. Хапнали, пийнали, жената на Пешо отива в кухнята да мие чиниите, а двамата старци от дума на дума се захващат с младежките истории.

Пешо се замисля, пресмята, после шепне:

Жена му от кухнята виква:

На границата между България и Сърбия ме спират за проверка. Документите – уж всичко наред, ама имаше един дребен проблем: на ТIR карнетата бяха объркали номера на ремаркето и сръбският митничар се взе да оправя къде трябва.
Разбуча се и почна да ръкомаха и да псува като за световно.
Аз го гледам и викам:

А той:

На двадесети май е невъзможно да си поръчаш балсам за след бръснене в София. Всичките са в морето.

На дело за развод. Изневяра. Жената ходила на тайно гадание „на любов“. Свидетел Бай Иван.
Съдията към свидетеля:

На детските кубчета буквите „К“, „О“ и „Т“ са сложени на едно и също кубче — за всеки случай да не стане на „КОТО“… а да стане на „К’во коте!“

На директора на един завод му направило впечатление, че личният му шофьор всеки ден се хвали, че е „на печалба“ и го пита откъде са парите.

Шефът се усмихва и на другия ден се качва в двора. Двамата слизат и шефът пита:

Шефът пипва по джоба, радостен:

На директора на един завод му се сторило подозрително, че личният му шофьор винаги е с дебел портфейл. Викнал го и го пита:

Шофьорът кимнал, директорът се съгласил. На другия ден колата спря в двора, двамата слизат. Директорът нетърпеливо:

Директорът пипа — и като се усмихва доволен:

На докторите +1000
На полицаите +650
А на работниците ???
„Сложете го в сметката… за работниците!“

На другия ден след любовна среща.
ТЯ казва на приятелка:

ТОЙ казва на приятел:

На дървена пейка пред блока мъже играят карти. При тях идва едно момченце:

След малко момченцето се връща.

На дървената лисица, на дървения тигър — така си ги подреждат зодиакалните знаци по китайския календар за 2013 и 2014 г. Понеже всеки път става все по-въображаемо, следващата година спокойно може да е на дървена костенурка… само дето ще закъснява, защото бавее с „качеството на материала“.

На един винзавод умрял главният сомелиер и обявили конкурс за нов. Дошли какви ли не кандидати — с дипломи, с препоръки, с дори с парфюм “поправям вино с магия” — ама никой не притежавал и капчица от майсторството на стария.
Накрая се появил един… влачещ се, брадясал, изпокъсан, все едно е минал през буркан с мъст и е излязъл от другата страна. Над главата му обаче имало надпис:
**“Винен път!”**
Комисията го гледала, гледала… и решила: “Айде, да видим.” Пуснали го да дегустира първо вино:

Комисията останала без думи — ама не признали нищо, щото външният му вид бил по-страшен и от “сухо” на дъното на бутилка. Решили да го изпитат второ — специална колекция, от която имало само три бутилки и никой не знаел нищо за състава. Нямало как да познае.
Само че кандидат-сомелиерът се замислил за миг и почнал да говори като енциклопедия, която е опитала вино:

Комисията вече нямала какво да измисля, та решили да го саботират по най-български: накарали секретарката да му донесе една чаша и да напише нещо на етикет. Само че чашата била празна.
Секретарката, пребледняла, шепне:

А той, без да се учуди, погледнал към комисията и казал:

“22-годишна блондинка с изразителни черни очи, висока 172 сантиметра, тежи 53 килограма, с татуировка на кръста и пиърсинг на пъпа… и ако не ме вземете, ще кажа от кой е бременна!”
Комисията се спогледала. Някой прошепнал:

И го назначили веднага.

На един дядо му се преяде самотата и решил да си поръча най-младата услуга, дето я имало. Обадил се по телефона, поръчал си и рекъл:

Дошла млада девойка, влизa и още с влизането почва — страст, напор, всичко по реда си. Дядото само я гледа и й казва:

Тя се хваща още по-ентусиазирано. Минават 5 минути, после 10, после 15. Накрая девойката се задъхва и въздъхва:

Дядото се усмихнал и рекъл:

На един крал и една кралица им се родило принцче — много хубав, много умен, с единствен малък проблем: на пъпа си имал… коронче.
Като пораснал, почнал да се чуди какво е това и как да го махне, защото иначе всички му казвали: „Ваше Височество, държите си короната!“ и той се възмущавал.
Отишъл при врачка. Тя му рекла:

Той тръгнал и буквално минал: през 9 планини… през 9 морета… през 9 долини…
Накрая намерил пещера. Влязъл, намерил сандък. Отворил сандъка — вътре имало табелка „Короната се сваля със…“ и един ключ за капачки.
Завъртял ключа по коронката, натиснал — и короната… паднала.
Само че като паднала, се оказало, че не е коронче, а… монета за вход в пещерата.

На един много стар дядо му дошло време да умира и събрал роднините си. Почнал да им говори:

Всички го прекъсват в хор: