Мразя този живот!
Макар че съм само на пет — успях да изтърпя бая. Най-накрая реших да сложа край на всичко и да се утешa с кисели бонбони… само че какво стана? Спасиха ме пак! Защо бе, след като явно очевидно съм имал “план”?!
Иде ми да крещя и да полудея, като гледам какви ги пробутват на децата днес. Живеем в свят, който е истински ад. Пълни уроци по “доброта”, цветни феи, песнички, усмивки до уши… и всичко това ми е като подигравка! Уолт Дисни — приказки с лъскав глазурен слой. Зайчета с мил поглед, мечета с въздишки, Бамби — уж драматичен, а всъщност просто добре продаван лайфстайл.
Искам вместо това да правят “играчки”, които поне да са честни. Барби да е скинхед с мини бронирана количка, комплект вериги за “дружелюбни” пререкания и игли за татуиране. Кен да идва с джобен хладилник за… “моделите” на главите, дето после ги намират в моргата. Пчеличката Мая да е зла оса и да прави “мед” от нещо, което не е за деца. Мики Маус — да излезе и да умре от болест, която никой не обяснява в приказките.
Искам да спрат да залъгват. Ние знаем каква е истината!
Робин Худ — блед, с тъмни намерения. Спящата красавица — в махмурлук до забрава. Хензел и Гретел — класика: никой не си задава въпроси, но всички мълчат. Седемте козлета — изяждат майка си, а после пак им викат “урочна поука”. Пепеляшка — продава неща, които не са за обувки. Пaлeчката — не е това, което всички си мислят. Малката русалка — не “обича”, а отрязва глави.
ПОЛЮБИ МЕ, ЖИВОТ… СРАМ НЯМА, НО И АЗ НЯМА ДА МЪЛЧА! ДОБЪР ДЕН!!!

Мрачен клиент пита продавача на банички:

Мрачен клиент пита продавача:

Муле, глътнало около двайсетина дози хероин, ей така — в пластмасови топчета, отива на доктор, защото едно се заклещило на задния му отвор:

Докторът взима лупата, гледа внимателно и казва:

Мургавият ми братовчед си крачи по околовръстното. До него спира кола, прозорецът се отваря и мъжът отвътре се провиква:

Мутра и блондинка се накефиха един от друг и така се разгорещиха, че в бързината мутрата забравил да й закопча пола!
На другия ден—
Той:

Тя:

Мутра минава по пътя и вижда свой колега седнал на края на канавката, хлипа като магаре.

Вижда той — в канавката преобърнато такси.

Гледа — в таксито една девойка, мъртва, а на лицето ѝ — само катинар.

Гледа и замръзва — в устата ѝ… монета за паркинг!

Мутра отива в офиса със зачервени и подпухнали очи. Шефа го гледа и пита:

Мутра отива да си прави татуировка.

Мутра пита шефа си:

Шефът:

Мутра си оправя кабела на сателитната чиния на покрива.
Тъкмо се качил, звъни му мобилният телефон:

Мутра си рови по булевард Витошка и гледа един, който вика:

Мутрата отива при него и му вика:

Продавачът:

Мутрата:

Мутрата взима дюнерa, хапва на екс и се обръща:

Продавачът:

Мутрата:

Продавачът:

Муцкаа, толкоз съм секси, че даже бюфетът се хваща да ми търси табуретка под мен, че да не падна!

Мъдрата жена сутрин ще ти каже: „Скъпи, днес всичко ще ти върви!“ — и после проверява дали си изключил ютията.
Опитната пък сутрин ще ти каже: „Скъпи, няма да стане нищо чудо…“ — и вече е направила всичко, за да не стане нищо лошо.

Мъдри размисли
За пари може да се купи дом, но не и уют.
За пари може да се купи легло, но не и сън.
За пари може да се купи телефон, но не и разговори.
За пари може да се купи книга, но не и любопитство.
За пари може да се купи храна, но не и вкус.
За пари може да се купи „приятел“, но не и доверие.
За пари може да се купи лекарство, но не и изцеление.
За пари може да се купи застраховка, но не и спокойствие.
И така… парите не са всичко.
Напротив — ако имаш малко повече от тях, спокойно може да ми преведеш част.

Мъдрите мисли се раждат най-често от големи хора, които ги пускат в интернет, за да звучат умно. Лафовете обаче идват от обикновените — без подготовка, без грам мотивация, и точно тогава всички най-накрая разбират какво им е било казано… но късно.
Щуротията е като извънгабаритна крушка — не я вкарваш някъде криво, просто ти идва в главата, после всички спорят дали е осветявала или е блъскала.
Няма проблем, скъпа — само ела дай пари. Жена ми (и твоята, ако е на кредит).
Най-съм дружен, когато съм сам.
Обичам хубавите работи… онези, дето не се правят.
Ако някой не става за нищо, не е защото му е свършил акъла — просто акълът му е свършил навреме.
Полека! Казала ми е жената: „Не бързай…“ — и после така учтиво изчаках, че до сутринта вече не ми се коментира.
Най-лесно се дели на две неща.
Колежки, весел уикенд — да не си носите тревогите, да ги оставите вкъщи! И ако може… да си ги оставите и наемателя.
Не ща ракия. Склонен съм към импулсивни решения. То ракията само ги ускорява.
Викам на жена ми: „Маро, пипни го, да видиш дали е здраво… че да не вземе да се отпусне и да ме направи за посмешище.“
Живее ми се!
Инженерят сипва кафе и бира, а аз сипвам надежда — и после пак същото утре.
Компютърът е железно сандъче — купил съм го, платил съм му тока, та да няма претенции. Ако ще ми дава „съвети“, първо да ме пита. И ако не — гледа ме в очите като гладно куче: чака да му кажа какво да прави.
А по въпроса за живота: ако не става от първия път, опитай пак. Нали и без това никога не става от първия.

Мъдрия стар дядо казваше:

Мъдрост от „Резервата“:

Мъж без балдък е като шофьор без резервна гума!

Мъж без мустаци, кола без гуми и баница без кори — за к’во са ти? 😄