Момчетата от 3б клас започват да „надписват“ момичетата от 3а.

Момчето: Мамо, бременен съм!
Майката: КАКВО?! Нали ти казах, като те пипне по гърдите да викаш „НЕ“… а като те пипне по… там да викаш „СПИРАЙ“?!
Момчето: Да, ама той ме хвана наведнъж и аз виках: „НЕ! СПИРАЙ! НЕ! СПИРАЙ!“ …и после вече закъсняхме — той само се ухилил и казал: „О, тя е разбрала реда…“

Монастирът за девойки организирал томбола с благотворителна цел. Третата награда била мобилен апарат от най-висок клас — телефон “всичко-си-знае”. Печелившият, видимо доволен, веднага звъннал:

Изтеглили втора награда.
Сестра Клементина тържествено обявила:

Човекът пребледнял:

Сестрата не се трогнала:

А онзи избухнал:

Тогава сестра Клементина, спокойно, като на неделен урок:

Монах и монахиня пътуват из пустинята с магаре. И магарето, да му се невиди всичко… да вземе, че да падне и да издъхне. Трагедия.
Монахът въздъхва и казва на монахинята:

Свалят дрехите, а монахинята го гледа смаяно и пита:

Монахинята го изгледа още по-строго:

Монах минава през гората. Нападат го десетина разбойници, събуват му дрехите, обират го и изчезват. Монахът става, оправя се и се обръща към небето:

Монахиня се качва на стоп. Спира й млада красавица — с яка кола, лъскави бижута и дрехи само от най-скъпите магазини.
Монахинята я поглежда и започва разговор:

Красавицата се усмихва:

Монахинята дълго мълчи, после само кимва…
Същата вечер на вратата на килията й се чува тихо три пъти почукване.
Тя притеснено и раздразнено, с кръст в ръка, пита:

Монахиня спира такси на магистралата. Качва се и казва посоката. Таксиджията я закара, сметката излиза 350 лева. Монахинята свива нос и отсича: „Нямам никакви пари.“
Таксиджията: „Няма проблем — ще се разберем в натура.“
Монахинята: „Как в натура?! Аз по обет трябва да остана целомъдрена.“
Таксиджията се замислил и предложил: „Добре де — ще минем само с тестова шофьорска маневра. Само да не се брои. После ще си останете непокътната.“
След дълги приказки монахинята се съгласява. Таксиджията прави „маневрата“ — монахинята се изправя, изтърсва си дрехите и на слизане му казва:

Моряк се връща от далечно плаване. Пуска телеграма на любимата си: „Шест месеца без романтика в твой интерес е да ме посрещнеш на пристанището!“
Тя му отвръща: „Шест месеца без романтика ще те посрещам на пристанището, но в твой интерес е да излезеш първи от кораба… че после нямам гаранция кой ще контролира качването!“

Моряк чукна в кръчмата край пристанището при една „морска“ дама. Свършва работата, махва с ръка и си тръгва без да плати.
Оная се показва на терасата и му вика:

Морякът се обръща и се смее:

Моряците на един кораб отдавна забелязали, че всяка вечер капитанът се усамотява някъде зад платната. Пушел си лулата, бъркал из джоба, мърморел нещо наум и сладко се унасял във видения. Та така — месец-два — накрая решили да го разпитат:

Капитанът се усмихнал мазно:

На първото пристанище един от моряците приел „поръчката“ буквално. Хванал най-косматата мацка, почнал каквото трябва, смъкнал каквото трябва, и накрая събрал една кесийка.
Като се качили пак на кораба и му станало пак „време“, той смесил тютюн с косми, запалил и… веднага се стреснал:

Отишъл при капитана, докато капитанът стоял и спокойно си мирисал кесийката — дълго, дълго, като сомелиер на дим. Накрая капитанът запалил лулата, присвил очи и с благ глас казал:

Моряците от един кораб се къпят в корабната баня. Младо моряче на първия месец служба гледа стар боцман — цялата му кожа е татуирана от глава до пети с надписи на прочути дестинации: Хамбург, Марсилия, Лисабон, Гданск, Капри, Хонконг, Рио и т.н. Само че младокът забелязал нещо странно: на една от татуировките вместо град пишело „Пи“. Та момчето любопитно попитало: „Боцман, това какво пристанище е Пи? Нито съм го виждал на картите, нито съм го чувал!“ Старият се усмихнал и рекъл: „Ех, млади — преди години там пишеше Пирея… ама с времето и с морската вода остана само „Пи“.“

Мотото на почитателите на френската любов: „Смелостта идва с целувките”… и после внезапно се оказва, че си гладен.

Моше доста се престарал и „намерил” чужда жена, та решил да иде в синагогата да се изповяда и да получи прошка.
Посреща го равинът:

Равинът пребледнял:

Моше излиза навън, а пред вратата на синагогата се били събрали евреи:

Моят дядо казваше:

Моят любовник е голям клюкар. Казал на мъжа ми, че му изневерявам… и че нямало смисъл да ме чака.
Мъжът ми само кимнал и: „Добре. Само да знаеш — и аз му казах същото…“

Моят мъж ме уважава и уважава и времето ми. Затова приключва за минута—за да не закъснея, че да не ми спре часовникът!

Моят организъм сутрин сутрин прави две неща: първо – не става за работа, второ – който все пак се надигне, въобще не се сеща, че има да ходи на работа… просто става, за да си пусне още малко алармата.

Моят пенис е истински джентълмен — щом някоя дама влезе, веднага става, за да ѝ направи място.

Моят приятел се кълне, че аналният секс е “чиста работа”!
Само дето после ми каза: „Няма нужда от сапун… то е свикнало само с водата!“

Моята се прибра от море и още от вратата ми вика: