Малкият Иванчо се връща от у-ще и си говорят с дядо му.

Малкият Иванчо се прибра и ядосаният му татко го хвана за ухото:

Аз казах: „Шест!“
После ме пита: „Колко е лицето на триъгълник?“
Аз пак казах: „Шест!“

Малкият Иванчо, на 15 години влязъл в един бар и поръчал двойна бира в пластмасова чашка, “за към паркинга”.
Барманът го погледнал и казал:

Малкият Киро на преглед. На лекаря му направило впечатление, че детето е с доста „нестандартни“ пропорции и го пита на шега:

Малкият Кирчо говори с приятелят на разведената си майка:

Малкият Митко се ражда. Тежко раждане — акушерката върти и суче, докторът се мъчи цял час, накрая се показва главичката на Митко. Той отваря залепени очички, гледа ги и казва:

Докторът се шашнал и си мърмори:

Митко пак:

Малкият Петър много си служи с ругатни. Майка му хлипа и се оплаква на баща му, а той строгичко му казва:

Петър се намръщи, позамисли се и посочва с пръст най-сетне порасналия си единствен млечен зъб:

Малкият Петърчо, който снощи цяла нощ се въртя и не успя да измисли какво точно да си пожелае от падащата звезда, днес сутринта намери на прага… прасе с очила!

Малкият Петьо се прибира гузен вкъщи. Баща му му скача: „Дай ми бележника!“ Вътре — две тройки. Бащата пребледнява, пъха юмрука си под носа му и пита страшно:

Малкият Пешко решил, че родителите му направо имат слабост към фантастиката, защото щом вечер щракнели телевизора, всеки път започвал да се чува: „Мамо, татко, това май е моят сериал… О, да, да! Дас ист приключенски!“

Малкият Пешо:

Малкият Сашко пише в час на малката Грациела:

Грациела пише:

Малко американско момиченце влиза рано в кухнята и вижда почти гол мъж да рови в хладилника.
Момиченцето:

Мъжът:

Малко българче пита майка си:

Майката се замисля и казва:

Малко градче. Всички се познават. Гарнизон. Командирът на гарнизона — изключително приличен човек и невероятно тъп — се развихря, когато един ден към него отива съпругата на войник от поделението.

Командирът веднага се изправя, сериозен като за развод.

Изпраща я, а после — понеже си е страшно “практичен” и тъп — почва да мисли къде да прибере „вещественото доказателство“. В чекмеджето — не става. В шкафа — не става. В сейфа — не става, защото ключът не се намира. След още малко мислене решава да го сложи „някъде, където няма да пречи“.
И след три часа, най-накрая, го прибира… в джоба на ризата си, уж “временно”.
Отива си вкъщи, прехвърля ризата, изсумтява доволно и решава, че вечерта ще е романтична. Никакъв скандал — само кеф.
На другия ден командирът се прибира и жена му още на входа го посреща с възмущение:

Малко дете пита майка си:

Малко детенце пита баща си:

Малко индианче пита баща си:

Малко момиченце влиза в спалнята на родителите си и вижда, че баща му е легнал, а майка му го „поправя“ — все едно мери нещо, и двамата се смеят. Тя се приближава и любопитно пита:

Малко момиченце забелязва, че му поникнали косъмчета на важната работа и тича при мама да пита какво става.
Мама я успокоява:

На следващата вечер на масата малката се обръща към по-голямата си сестра с огромна самоувереност:

Сестрата я поглежда криво и казва: