Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Майстор шивач учил чирака си как да взема мярка за дамски панталон.
Стигнали до вътрешната дължина — и майсторът, както си му е редът, казал:
Когато дамата е с панталон, мериш по правилния начин. Но ако е с пола… вземаш метъра, мушкаш го внимателно под полата, изчакваш да ти стане студено на пръстите, после изваждаш „мокрото от сухото“, добавяш 3 см за подгъв… и ако още не си избягал — значи си уцелил точната мярка.
Мръсни
Майсторът, след като приключил основния ремонт на банята, се обърнал към домакинята:
Госпожо, плочките под вас залепнахме идеално. Само една парцалче и ще светнат като нови — ама гледайте да не паднете, че са толкова гладки, че човек направо се пързаля без да иска.
Майсторът си тръгнал. Жената веднага почнала да ги лъска, докато си взимала душ. Посегнала да си вземе кърпата да се подсуши… и точно тогава — приплъзване! Направила такава артистична стойка, че гимнастичките биха й дали оценка „Майстор на спорта“. Само че вместо да е смешно, станало страшно: плочките я „облицовали“ и кракът й се заклещил, все едно подът я е заковал на място.
Вечерта мъжът се прибрал и като я видял в тази поза, само въздъхнал:
Ей, жена… защо не каза, че умееш така да се „закачаш“? Щях да знам, че имаш талант!
Тя мънкала:
Талант, ама без ръце… не става.
Мъжът се почесал замислено и казал:
Май майстора все пак е майстор. Той ще знае как да те измъкнем.
Вдигнал телефона и звъннал на майстора:
Спешно е! Елате, че жената не излиза от… ситуацията.
Майсторът дошъл, огледал внимателно, обиколил я веднъж-двa, мерил с око ъгъла, после въздъхнал и отсекъл:
Ами виж сега… има само един изход. Аз ще ви кажа как: единият дърпа, другият натиска — и като се раздвижи, мятаме я право през вратата… но първо — нека парцалът да е сух.
Мръсни
Македонка нарежда:
Спри да се оглеждаш по други жени бе, човек! Как може таква работа да вършиш?! Ние имаме три деца… ама ти нито едно “не” си го донесъл от вкъщи!
Мръсни
Македонска работа:
Една девојка го носи момчето дома, влегуваат во спалната и му вели:
Ајде, да пробаме „69“.
„69“? — вика момчето. — Кој е тоа бе, и од кај знаеш?
Девојката одма сфаќа дека момчето не е баш вешто, па му објаснува:
Не грижи се. Ти стави си едната глава меѓу моите нозе, а јас мојата — меѓу твоите. Важи?
Момчето малце збунето, ама си вика: „Абе што толку, ќе помине… само да не ме срамоти!“
Се наместиле. Девојката, ненамерно, пушта еден гласен „пфффф“.
Момчето се дави од смеење, скока настрана, вдишува за да сфати што се случило, цело исплашено:
Еј, бе… што беше тоа?
Девојката засрамена:
Прости ми… ај пак, да не беше ништо.
Се наместиле пак. Овој пат девојката пак несакајќи — „ПЛАААА!“
Момчето скока, брзо се мести настрана, ги фаќа алиштата и почнува да се облекува.
Каде одиш? — прашува девојката.
Абе ти си ненормална! Ако мислиш дека ќе останам и за другите 67… не, не!
Мръсни
Максима на шефа:
Ако я няма тази заплата, ще ми плащате оная… работа.
Мръсни
Малвина обвинява Буратино в сексуален тормоз. За доказателство в съда вади чорапогащник, пълен със засъхнали листенца от магданоз, и казва: „Това не е просто украса — това е следа от престъпление!“
Мръсни
Малка община във Франция. Кметът открива заседанието и казва:
Господа, имам две новини — лоша и по-лоша. Първо: нашият хамалин се позова на стар кралски указ от 1622-ра и настоява да му върнем „правото“ да носи булката на ръце на сватбата.
Каква е тая глупост? — вдига ръка някой. — Той кога е бил в тази работа?
Ами… — кметът въздъхва — той е съпругът.
Е, тогава поне е смешно! — обажда се комисията.
Точно това не е по-лошата новина… — продължава кметът. — По-лошата е, че булката е неговата… тъща.
Мръсни
Малката Мара седи в скута на Дядо Коледа и се мръщи тъжно:
Много ти се моля… искам батко!
За това попитай си мама, Мара.
Тя не иска, щото ще си развали тишината. Ник’ъв шанс!
А аз как да помогна, Мара?
Уреди тате да запее на Снежанка… па догодина, като стане хор, ще ми донесеш батко!
Мръсни
Малката Марийка влиза внезапно в банята, където си къпе баща й, и се изчервява.
Тате… какво е това между краката ти?
Бащата, колкото може по-спокойно:
Това е… таралежче.
Марийка се замисля, оглежда го внимателно и въздиша:
Е, добре де… таралежче… ама защо тогава изглежда все едно е „канцер“ от гората, дето е решило да си има и много „чорапи“?
Мръсни
Малката Марийка се връща от детската градинка:
Мамо, мамо… вече разбрах как се получават децата при вас!
Как бе, малката?
Ами майките и татковците отиват в тяхната стая, събличат се… (като за игра, разбира се), после таткото гледа към майката, майката се прегръща и… „пльок!“ — оттам излиза малкото!
Хм… не, Марийке, така не е точно.
Е, да де… само че мама май го направи „почти същото“ — и пак стана чудо!
Понеже вместо „пльок“, тя получи новия кoжeнo палтo!
Мръсни
Малката Мимка пита баща си:
Тате, какво е „виртуална любов“?
Ще ти обясня, мила.
Обръща се към кака ѝ:
Мими, ще излезеш ли с богат и готин тип за 10 бона?
Може би…
Пита майка ѝ:
Мамо, ще обичаш ли сладкодумен непознат за 10 бона?
Може би…
Пита дядо си:
Дядо, ще споделиш ли един „вълшебен роман“ с някой заплеснат и миризлив наемник… да е само за кеф?
Ех, що не… с тая пенсия какво друго да правя?
И тогава Мимка:
Та виртуално ли е, тате?
Ето те — виртуално имаме 30 бона… а реално — две лели и един дядо, дето все „доставят“!
Мръсни
Малката ми дъщеря ме пита:
Тате, а ако Луната почне да яде торта, ще качи ли килограми или ще отслабне?
Мамка му… две вечери не спя и все се въртя в леглото и смятам… дали ще свети повече или ще потъмнее!
Мръсни
Малкия Жорко бил на гости у баба си:
Бабо, вашите да не би да са скарани?!
Да бе… Мама се върна от почивка и донесе едни магнити за хладилника — и то за татко, за мене и за двама от съседите. Сега всичките четирима ги редят кой как да ги лепи.
Ама май малко са… Или са събрали повече, или не са раздавали по равно — и затова цялата къща е на война с… хладилника.
Мръсни
Малкия Иванчо се прибира от училище и плаче като заклан — а баща му го пита:
Иванчо, бе, защо ревеш?
Иванчо през сълзи:
Децата… децата ми се смеят, че пишката ми е малка!
Бащата:
Малка ли?! Я да я видя!
Изкарал го и гледал, гледал… и накрая викнал:
Ама как да е малка — тя си е… съвсем истинска, просто… къса работа!
Иванчо още по-голям рев.
След малко бащата го привикал и казал:
Добре, Иванчо. Събери се семейството, да решим проблема като хората. Всички мъже в къщата — хващаме ножовете и всеки ще отреже по малко от… от себе си, за да я “удължим” твоята.
И всички се залавят. Минала една седмица, бащата очаква Иванчо да влезе и да се хвали.
Влиза Иванчо от училище — тресе се, трепери и реве:
Баща-а-а… голяма работа стана!
Бащата уплашен:
Как така “голяма”? Нали ти я направихме по-добре?
Иванчо през сълзи:
Докторът каза, че ще стане супер… ама по средата зашил моето с два пръста от дядо… и сега ми се чупи като **ИКАРУС на разклонение**!
Мръсни
Малкият Бойко Борисов се хвали пред съученици:
Вчера открих магията на правописа!
С коя?
Сам, с ей тези две ръце… и после всички „с“ и „з“ изведнъж почнаха да стават „з“!
Мръсни
Малкият Иванчо много обичал математиката. Един ден събрал целия клас и гордо казал: „Хайде, да не се мотаем — аз съм единственият, който знае отговора!“ После взел тетрадката и просто… я извадил от себе си.
Мръсни
Малкият Иванчо пита баща си, който бил професор:
Татко, как е по научному… *как е*?
Татето се смутил, но отговаря:
Пенис.
А как е по научному… пукане?
Вулва.
А накрая… секс?
Еб*не, синко!
Мръсни
Малкият Иванчо пита баща си:
Татко, едно време знаехте ли, че жените имат… ритъм?
Не синко. Ние имахме ръководство — да ги слушаме. Докато сами не почнат да си „обясняват“…
Мръсни
Малкият Иванчо пита татко си, който е програмист:
Тате, какво е това „клик-тор“?
Таткото:
Език за програмиране, работи с „чети и пиши“. Някои го ползват за DBF файлове… а други само за да си правят менюто по-гъсто в браузъра.
Мръсни
Малкият Иванчо с майка си в банята и се къпят. По едно време той я загледал и попитал:
Мамо, какво е това петънце, дето го имаш между краката?
Майка му пребледняла и почнала да оправдава нещата:
Ами, Иванчо… тате на вилата колеше дърва… и един клон ми подхвърли… и ме удари там…
Иванчо се замислил и казал:
Ей, баси таткото… колко точно е мерил — направо по… *петънцето* те е уцелил!