Майка към 17-годишния си син:

Майка към дъщеря си:

Майка пита дъщеря си:

Речено-сторено.
На сватбата дъщерята преглъща и пита майка си по тихо:

Майката:

Майка пита дъщеря си:

Майка пита дъщеря си:

Ония ден сватбата — речено-сторено.
След това дъщерята тича при майка си:

Майка се кара на бременната си дъщеря-ученичка, че постоянно закъснява. А тя й отговаря:

Майка се кара на детето си:

Майка учи сина си да ползва самостоятелно тоалетната. Написала му инструкции и ги закачила над чинията:
1 Вдигни капака.
2 Прицели се.
3 Седни спокойно.
4 Изчакай.
5 Свали капака.
6 Измий.
7 Готово—чисто и тихо.
Майката редовно подслушвала през вратата и се усмихвала, когато чувала отвътре:
„1… 2… 3… 4… 5… 6… 7…“
Един ден обаче замръзнала на място, защото отвътре започнало:
„1… 2… 4… 4… 4… 5… 3… 4… 4…“

Майка чисти стаята на 15-годишния си син и намира под леглото му наръчник “Как се прави бизнес с безплатен капитал” — пълен с таблички, графики и бележки: “Стъпка 1: купи акции на тъмно”.
Тя избухва в истерия, отива при бащата и почва да се вайка, че това не е прилично семейство и че синът им сигурно е… бъдещ престъпник.

А бащата:

Майка чисти стаята на 15-годишния си син и намира под леглото му тетрадка, пълна с „уъркшоп“ по глупости—като започне с любовни писма, продължи с план за „романтика“, и завърши с график за тренировки по… самоконтрол.
Влиза в истерия, отива при бащата и почва да драматизира:

Бащата поглежда тетрадката, въздъхва и казва:

Тя:

Бащата:

Майката води 16-годишния си син на лекар.

Лекарят го погледнал внимателно и казал:

Майката и бабата на Иванчо режат лук в кухнята. Иванчо изскача и казва:

Майка му пребледнява, започва да се оправя и го поправя:

След малко пак прискача Иванчо цял развълнуван:

Майка му се подсмихва:

Майката и бащата на Иванчо с поглед се разбрали, че на батко им му е дошло вдъхновението и трябва да си го довършат. Обаче малкият пречи.
Майка му взе една филийка, намаза я с лютеница и рече:

Ванко награби филийката и започна да рупа. Тя се обърна и му извика:

Той отиде, тя тръгна пак натам… и в същия момент се чу:

Тате едва започваше… пак:

И тъкмо бащата да свърши… пак се чу:

Майката на Иванчо бърсала пода в кухнята. По едно време влязъл Иванчо и казал:

Майката едва го погледнала:

Минали няколко минути и Иванчо пак се появил:

След още малко — пак влетял:

Майката се вдигнала на нерви и казала:

Отишли в хола. Бабата заспала на дивана, разкрачена, а през гащите се виждала… тенджерката.

И Иванчо доволно:

Майката на Иванчо му дала 5 лв и му казала да ходи до магазина: хляб и олио, да не се бави. Иванчо тръгнал, но по пътя срещнал Марийка.

Марийка си смъкнала дрехите и извикала:

Иванчо нямал избор — платил и се прибрал.
Като се върнал, казал на майка си:

Майка му му дала още 5 лв и го пратила пак:

Той тръгнал пак. Същата работа — пак срещнал Марийка.

Смъкнала се тя още повече и пак го накарала да плати 5 лв, защото, разбира се, той пак се оказал познал грешно.
Иванчо ядосан се прибрал и чак не му се говорело.
Майка му го попитала:

Иванчо изсъскал:

Майката на Катето още от малка я научи да прави страхотна мусака, невероятна баница, убийствен боб и ненадминато руло „Стефани“. Но тези ѝ умения така и не ѝ потрябваха — на Катето ѝ пораснаха едни големи, твърди и стегнати … „изисквания“ и вместо да готви, всеки вечер трябваше някой да й носи менюто.

Майката на Марийка влиза в стаята и вижда, че Иванчо се мъчи с Марийка пред компютъра:

И двамата в един глас:

Майката на седемте козлета отишла да пасе и рекла:

Вълкът чул паролата и тръгнал към вратата, като се надявал да мине хитро. Дръпнал дръжката и промърморил:

А отвътре най-малкото козленце изблеяло:

Майката се обръща към бащата:

Бащата вика сина си на разговор:

Майката:

Момчето: