Мара среща Пена и ѝ вика:

Пена:

Мара:

Пена:

Мара:

Пена:

Мара:

Пена:

Мара:

Марийка и Сийка към Иванчо:

Марийка казва на майка си:

Марийка към баба си:

Марийка отива с майка си на баня. Влизат голи и малката Марийка гледа с интерес и казва:

Марийка попитала майка си:

Майка ѝ я погледнала смаяно:

Марийка кимнала:

Марийка прави свирка на Иванчо, а Петьо гледа.
Петьо подбутва Иван и му шепне:

Марийка рано отива на работа, влиза в градския автобус и тъй като пътуването е дълго, изважда една праскова, обелва я и започва да хапва. Но понеже през нощта е „репетирала“ повече, задрямва с прасковата в ръка, точно пред лицето си.
Автобусът прави едно рязко спиране и тя изведнъж си забива носа в прасковата. Просъница, мърмори ядосано:

Марийка решила да се прави на акробатка у дома и вместо по стълбите слезла през парапета — паднала и си спукала… бабешкото. Отишла при доктор да я зашият, а той я погледнал и рекъл:

Марийка се замислила и казала:

Докторът въздъхнал:

Марийка се връща от конкурс по професионални танци със сребърен медал. Иванчо я пита:

След месец Марийка се връща със златен медал и допълнителен медал за „оригинално изпълнение“.

Марийка се качила на едно дърво и отдолу Иванчо вика:

А тя му отговаря:

Марийка се оплаква на майка си:

Марийка се оплаква на своята приятелка:

Марийка рече—сторeно. Легнали си да спят, тя скрива рибката някъде наблизо и цяла нощ чака да стане моментът.
Като Иванчо заспал здраво, тя му подава рибката право към носа. Иванчо подушва веднъж, втори път… и вместо да хърка—става като ударен от ток.
В тъмното и се разкрещява:

Марийка се похвали на майка си, че вчера “спечелила” един лев с едно нагласено клатене на дървото.
Майка ѝ я погледна и въздъхна:

Марийка се изправи гордо:

Марийка ще прави поредния ми*ет на Иванчо:

Марийка:

Учителят:

Марийка:

Учителят:

Марсианско и земно семейство решават да проверят на практика какво значи „да се разбираш с извънземно“ и си разменят партньорите. Докато земният мъж е с марсианката, той хвърля ухо към другата стая, за да е в течение какво прави жена му.
По едно време чувá смях. После пак. И пак — все по-лудо. Накрая смехът става такъв писък, че на човека му прилошава. Става, облича се набързо и влиза да види какво става.

Жената го поглежда и казва:

Марсианско и земно семейство се сприятелили. Ходели си на гости, играели на карти и разни такива работи. Една вечер решили да разнообразят нещата и си разменили партньорите.
На човека обаче изобщо не му ставало: въртял се, ставало му некомфортно и накрая отива пред вратата — там, където жена му и марсианецът били — и лепва ухо да чуе какво става.
Изведнъж се чува от вътре:

Минава малко време и жената започва още по-силно:

Човекът се вдига, облича се набързо и отива да види какво е толкова смешно.

А жената, задъхана от смях, казва:

Марсианци кацат край Плевен и установяват връзка с Гошо и Мила. Питали ги всичко, дето ги вълнувало, и накрая стигнали до най-важното:

Гошо се замислил и рекъл:

Марсианците се спогледали, кимнали и Гошо организирал работата. Мила отвела един от марсианците зад бараката, съблякла го и като какво да види — само едно такова объркване… нищо общо с това, което очаквала.

Мила го “настроила”. Марсианецът подскочил, ушите му — не, че ушите му… ама нещо като “механизъм” се показало с внезапна точност. Веднага Мила се хвърлила да довърши урока, но по едно време избухнала в смях.