Мръсни
Майка влиза в стаята на дъщеря си и вижда на леглото писмо. Ръцете ѝ треперят, разкъсва плика и чете:
„Мила мамо, не се тревожи — заминах с моя нов приятел.
Най-после срещнах мъжа на мечтите си: цял е в татуировки, носи пиърсинг на устната, и освен това има чудовищен мотор. Толкова е романтичен… като реве, сякаш свети всичко наоколо.
Но има и по-интересно! Бременна съм. Ахмед каза, че в неговия ‘старичък дом сред гората’ ще сме много щастливи — той иска много деца, а аз мечтая за същото.
Само да знаеш, че вече всичко сме го измислили. Ще си правим градинка… ‘за здраве и уют’, както той го нарича. А за студените нощи — приятелите му обещаха да ни топлят.
После каза, че ако ни се иска купон, имало и други доставки: за настроение — едно, за трепет — друго. Аз просто се доверявам на професионалистите.
Мамо, моля те — чакам учените по-бързо да измислят лекарство за спина, защото на Ахмед все повече му ‘скача’ гърбът. Той заслужава по-добър живот от това да се влачи като последния кабел на улицата.
Не се притеснявай: вече съм на 14 и знам как да се пазя. Само… ако искаш да видиш внука, трябва да се разберем — за влизане в гората трябва парола, а аз не мога да я изпратя с писмо.
Твоята Ани“