Клиент в ресторант се провиква от масата си:

Клиент в ресторанта се възмущава:

Келнерът:

Клиентът:

Клиент вика келнера:

Келнерът се усмихнал и казал:

Веднага донесъл солница и започнал да соли щедро. Клиентът започнал да го спира, но не казал „Стига!“, а изтървал само „С“ и се разсъска като змия:

Келнерът, без да се церемони, извадил и втора солница, а клиентът, за да го прекъсне, най-накрая изпищял:

Клиент влиза в претенциозен ресторант. Настаняват го на маса, той си взима приборите и… точно тогава бутва чашата си — изпуска лъжицата. Трясък, раздвижване.
Сервитьорът мигом се втурва, вади една лъжица от джоба си и я поставя до чинията му, сякаш нищо не е станало.
Клиентът, видимо впечатлен, пита:

Сервитьорът усмихнат, професионално:

Клиентът се оглежда — забелязва тънка връв, която едва се вижда от джоба на сервитьора, стига до края на панталона му.

Сервитьорът без да мигне:

Клиентът:

Сервитьорът се навежда към него, тихо:

Клиент звъни на поддръжката на Apple:

Клиент към нова продавачка в магазин за риболовни принадлежности:

Клиент към продавачка:

Клиент на един хипермаркет си напазарувал за доста сериозна сума. След като свършил плащането на касата, касиерката му казала съвсем по навик:

Той се изнервил:

Касиерката само се усмихнала:

Клиент се качва в такси. Потеглят, изминават няколко километра. По едно време шофьорът се извърта към него и казва: „Извинете, господине… може ли да не поглеждате толкова? Ремъкът ми се разкопчава и ми става неудобно!“ Клиентът онемял: „Какво, бе? Травестит ли сте, гей ли сте, или нещо такова?“ Шофьорът въздъхва: „Не, бе! Аз съм си мъж… Ама жена ми намери в колата онзи странен колан и ме пита чий е. Аз й викам: ‘Моят е!’ — и оттогава все го слагам, щото иначе ще ме пита пак…“

Клиентка към бакалина:

Клинтън се разхождал с малък частен самолет и точно когато се ченгела заобикаляли облаците, машината изведнъж забило — започва да пада. Пилотът се навежда към него и шепне на ухо:

Кметство в малко село. Вътре — тишина, спокойно, чуват се само мухите как бръмчат. Само леля Сийка, чистачката, мие пода с един парцал и си тананика.
Влиза кметът — бай Петър — влиза неканен, с ръце в джобовете.
Леля Сийка се обръща и казва:

Бай Петър махнал с ръка:

Кметът се замислил, почесал се и накрая рекъл:

Кметът гледа разпалена протестираща жена пред кметството:

Кметът на селото решил да разнообрази малко тежкото ежедневие и направил изявление:

В неделя киносалонът препълнен…
Точно преди прожекцията кметът излиза и се обажда:

Кметът пита една протестираща жена пред кметството:

Като ти казвам, на Пешо му пада точно спирката в 6 часа и половина.

И кажи ми, на кого по-рано да го пусна — на шефа ли, или на таблото в автобуса?…

Коварният художник, дето все обещавал „само още малко“ и „после ще стане“, водел момичетата в ателието и им казвал:

И после ги рисувал всеки ден все по-„деликатно“, докато най-накрая останали само черновите…

Кога ще има емотиконка за „Опъване“? Няма как иначе — всичко се влачи с тези „сърчица“, пък аз вече съм опънал търпението като дъвка.

Когато Бог раздавал ум, жените се били подредили за сладкиши — „един за мен, един за сметка на съседите!“… че и мъжете останали без мозък, ама с бонбони.

Когато Господ раздавал на Адам и Ева способностите, накрая попитал:

Когато Господ разпределял на Адам и Ева даровете, накрая се обърнал и казал:

Адам веднага подскочил:

Ева се поусмихнала и отвърнала:

Господ кимнал: