Келейник си взима такси. Качва се, а шофьорът не спира да го гледа в огледалото.

Шофьорът спира. Келейникът си казва всичко “по устав”, после потеглят. Не минава и много време, шофьорът започва да хълца, все едно му е отрязал водата.

Керанка видя, че Генади се мръщи на мусаката и прибягна до последния си коз — почна да обяснява, че секретът не е в рецептата… а в това кой я реди. Генади се ослуша, преброи слоевете и каза: „Добре… само да беше редена от някой, дето не мисли с челото.“

Киби́чат си двама неграмотни на двора до един зид — единият мрънка, другият се прави на луд. Отгоре на зида две котки се правят на кино и се надупчват като две подранили касетофони, а отстрани едно цигане зяпа и брои хилядарки с очи… и изведнъж котките се отърват и падат от зида. Цигането тича при тях и вика:

Кибрита е като жената — ако му се намокри човекът, после само се „разкарва“ да пали, а нищо не става!

Килия в затвора с двама обитатели. Единият — огромен, космат, висок два метра и половина, тежи сто и петдесет кила, и мозъкът му явно е бил на почивка. Другият — дребен, кльощав, да го духнеш ще падне, но с акъл колкото цяла канцелария.
Един ден дребният рекъл на горилата:

Горилата се съгласил, нали и без това му било навик да стои прав като стена, и почнали.
Дребният тихичко подредил „късмета“ си, обърнал играта на всяка страничка и накрая опънал огромния си съкилийник. Големият въздъхнал, станал от нара, събул си гащите, подпрял се на стената и зяпнал съвсем спокойно, все едно чака влак.
И тук дребният се втурнал с надежда към „печалбата“. Само че се оказал проблемът: той бил толкова нисък, че дори и с цялото желание не стигал… Подскачал, мъчел се, потел се, напъвал се — нищо.
Накрая, като му свършили и силите, и търпението, подвикнал:

Горилата го изгледал през рамо, въздъхнал тежко и изръмжал:

Кире го осъдили да лежи в затвора. Вкарват го в килията, а вътре петима го зяпат едновременно — все едно чакат някой да им поднесе закуска.

Кире се огледал, па рекъл:

Кире и Галя са младо семейство — живеят в панелка, и вечер се заемат с това, дето всички го знаят, ама никой не го споменава. Проблемът е, че Галя е от приказливите… и от шумните.
Сутринта съседът им бай Иван от втория етаж чука на вратата на Кире:

Вечерта Кире, много внимателно, слага тиксо на устата на Галя и почват. След минута Кире се провиква:

След десетина минути пак:

И така цяла нощ. Накрая бай Иван вече полудял, вика от комшулука:

Киркор бил богат, а Гарабет — беден. Един ден Гарабет срещнал Киркор и му рекъл: „Дай ми 1000 долара, братле, но обещавам — още до довечера ще ги върна!“
Киркор му вярвал, защото се познавали отдавна, и му дал парите.
Гарабет взел 1000-те и право в дома на Киркор. Само че там го посрещнала жена му.
Жената го поканила вътре, а Гарабет — като знаел как да говори — казал: „Твой мъж е богат, ама не обръща внимание и не ти помага. Вземи 1000$, само че ти ще ми направиш една услуга — да стане една работа, както трябва!“
Жената се съгласила… и след като всичко приключило, Гарабет си тръгнал.
Късно вечерта Киркор се прибрал и направо при жена си:
„Гарабет беше ли тука? Донесе ли 1000$?“
Жената пребледняла: „Да…“
Киркор доволен: „Ей, много коректно момче! Каза, че ще ги върне още довечера — и ги върна!“

Киркор казва на Гарабед:

Гарабед към Киркор:

Киркор се прибира вкъщи и сварва жена си гола.

Отваря гардероба и започва да брои:

Жена му се хили:

Киро го осъдили да лежи в затвора. Вкарват го в килията и там го посрещат петима, гледат го право в лицето – като котка гледа риба на масата.

Киро ги изгледал и рекъл:

Киро крещи от ваната:

Пена притичва:

Киро пита своя приятел Жоро:

Жената на Жоро се обажда:

Китката се оплака на клаксониците:

Тръбата на саксофона:

Банджо:

Кларинетът на цигулката:

Дойде тъпана накрая:

Кифла във форум:

Класация на мъжете според това какво са готови да „инвестират“, за да ги впечатлят:

Класическа ситуация: мъж заминава на командировка, жена му веднага кани съседа „за помощ“. След няколко часа—тропот, звън на звънеца, и се чува звуковото бедствие: мъжът се връща по-рано.
Жената (през задъхан смях):

Съседът (изтривайки прах от сакото си, уж леко разсеян):

Класът на Иванчо разгледали в музея статуята на Аполон. На следващия ден учителката пита:

Учителката вдигна вежди:

Учителката пребледня:

Петьо излиза. След малко Иванчо също става и си тръгва.
Учителката:

Иванчо:

Класът на Иванчо тръгва по улицата. По едно време всички гледат две кучета как се „заиграват“ на тротоара. Иванчо вдига ръка и казва на госпожата:

Госпожата се смущава и отговаря:

Иванчо помислил, помислил и отсече:

Клатя една мадама и й викам:

А тя ми вика: