Когато Ленчето се качваше на кантара, си прибираше корема… поне да ѝ се паднат цифрите за гледане… и пак — трицифрено!
Реши да отслабва по най-нежния начин: с масажи.
Купи си масажна пръчка… и когато мъжът ѝ я видеше, той застана до прозореца и започна да разпъва чаршафите.

Когато Мичето отиде на гости на баба си Мита и като видя баба ѝ, издои козата за има няма минута… и веднага се усъмни дали наистина е „разбирач“ по география, както си твърди — защото явно е по-бърза и от навигатора в София.

Когато Пешо разбра колко пари има любовникът на жена му, реши, че рогата му са не проклятие, а истински трезор — и започна да ги “инвестират” с оптимизъм.

Когато Сашо и жена му правели с*кс, тя вдигала такъв шум, че чак входът се събуждал. Комшията бай Иван всеки път се мръщел и накрая му писнало. Един ден казал на Сашо:

На следващата вечер Сашо взел каквото намерил и ѝ сложил слушалки на жена си. Почнали… минали две-три песни… и по едно време Сашо се провикнал:

След две минути пак:

Когато бях на 16, си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих — ама какво да ти кажа… никакви чувства.
И реших: ще търся сантиментално и супер нежно момиче.
На 20 намерих. Беше толкова чувствителна, че плачеше от всяко „добро утро“.
Цял ден драматизираше най-дребните неща, а вечер периодично обявяваше, че животът ѝ няма смисъл и най-добре да изчезне някъде.
И тогава реших, че ми трябва темпераментна, жива, динамична — да ме разтърсва.
На 23 си намерих. Започваше всичко наведнъж — танци, курсове, промени, планове…
На другия ден пак ново десет, но старото още не беше довършено…
И започнах да се чувствам като тъп помощник на нечия нервна система.
После реших: край. Търся умно, практично, стабилно момиче.
На 28 намерих — и се ожених.
Беше толкова „земна“, че веднага ми каза кое какво е, колко струва и кой ще плаща.
Естествено, аз.
После се оказа, че „практична“ значи: тя преглежда документите, разваля брака и остава с всичко.
Сега съм стар, мъдър и без илюзии.
И си търся момиче… без значение какво е, само да е с достатъчно големи… мозъци.

Когато влезе тя, стана толкова тихо, че се чу как часовникът спира… после пак тръгна, ама от смущение.

Когато гаджето ми предложи да опитаме да караме с ролкови кънки през нощта, веднага се съгласих. Не защото ми се ходи — отдавна ми се води спор с настилката и исках да я видя кой е по-упорит!

Когато един мъж мине 40-те, вече не му казвай „мастурбация“ — това е „проверка на системата“.
Само че вместо да рестартира компютъра… той рестартира надеждата.

Когато една жена е влюбена, всяко неудобство ѝ се струва 10 см като 25.

Когато жената се събуди…
Мозъкът:

Тялото:

Телефонът:

Когато заспиш с чесан *д* и си мислиш, че ще мине, на сутринта се будиш не само събуден, а и с миризливи пръсти — явно тялото ти е решило да си „измие“ нервите.

Когато зъболекар срещне пациент на улицата го пита:

Интересно какво питат гинеколозите…?

Когато малкият Иванчо влетя неочаквано в спалнята на родителите си, завари татко да лежи като тиха инструкция, а мама — с повдигнат телефон и сериозен поглед…
Иванчо възкликна:

Когато мислиш, че съм се вгледал в теб… най-вероятно не съм. Явно ще е някакъв удобен ъгъл, от който да се вижда по-добре телевизорът. И не ми се сърдИ — мъжете сме семпли.
Като ми кажеш “Нищо ми няма”, ще ти повярвам. Може и да е лъжичка, ама аз няма да я проверявам. Нямам нужда от подтекст: просто ми кажи каквото искаш — ясно и директно.
И ако те питам “Какво има?”, а ти ми отговориш “Нищо”, аз вече съм си направил труда да го усетя: нищо, точно както си каза. После ще пусна мача, ще взема бирата и ще приемем, че вечерта е отлична.
Пък ако става дума за настроение или разговори — не се притеснявай. Не ме карай да “мисля за теб”. Ние мислим… основно за две неща: футбол и кога ще свърши.
Така че когато чуеш: “Хайде, ще гледаме”, “Отиваме”, “Сега” — не търси втори смисъл. НИЕ, МЪЖЕТЕ, наистина сме семпли.

Когато мъж доставя сексуално удоволствие на жена, е крайно неприлично да я питаш чия е тя—важното е дали иска да е продължение… или директно да смени адреса.

Когато мъж подарява цветя, това е „инпулс“.
Когато жена на съседите пусне тъжно по телефона „Ало…“, то това са 120 инпулса в минута — чак алармата в колата почва да цъка.

Когато мъжът ѝ предложи да играят „садо-мазо“, тя се съгласи. Не щото ѝ харесваше — просто отдавна си мислеше, че най-накрая е време да му го върне: тя да бъде „господарката“, а той… да си го получи.

Когато на касата в Билла ме попитаха дали желая да направя дарение за фондация „Искам бебе“, кимнах учтиво… после учтивостта ми излезе скъпо — защото когато разбрах, че „Искам бебе“ е само име на фондацията, а парите са от мен, вече беше късно.

Когато настъпи въстанието на машините, най-важното е да си далече от халето за прахосмукачки! Ако останеш наоколо, първо ще те „почистят“, после и ще те „съберат“… в торбичка!

Когато нещо не стане, си казвам: „Е, значи така е трябвало.“ И така ми минава — като не стане наистина, винаги намирам причина, че дори не е било нужно да става.