Като добра готвачка, тя го омагьоса с аромата, наду му корема като фурна и като вече се напълни… го заряза като изстинала манджа!

Като католически свещеник пътува в колата си и на гости на епископа. Наближава манастир, и вижда край пътя протестиращи да палят свещи и да крещят срещу него. Няма как — паркира, влиза при тях и почва да ги успокоява:

Те го гледат и един му вика:

Като малка си мислех, че „извинявай“ оправя всичко. Ама сега вече знам, че истината е друга: „Е*и си майката“ върши повече работа — поне в същия ден те освобождават от спор.

Като разбра, че отново е на “максимална скорост”, тя му вдигна рязко ръка и отсече:

И той, доволен, че най-после има ред, я прегърна и каза:

Като се говори за късмет, всеки казва, че трябва да го „уловиш“ поне веднъж — иначе нищо чудно не става.

Като се закани да “мачка” Марчето за романтична среща, Гошо не подозираше, че тя ще го разпитва за бивши — цели 2 часа!

Като се запознах с гаджето ми, казваше, че е луда по мен — направо като банкнота.
Като излиза с мен, става като ваучер.
А сега ми прави скандали, че не съм ѝ “заредил” — за едни 20 ст.?!

Като се прибереш посред нощ, цял квартал те вижда как се качваш с „парка“… а когато на сутринта ти изчезнат вещите, всички гледат и казват: „Ние нищо не видяхме!“

Като се роди бебето, в графата „баща“ не пишете име — пишете: „авторски колектив“.

Като шефът си тръгва, охранителят го следва бавно по коридора. Накрая зад него поддръжката нервно почуква по вратата: „тук-тук-тук“.
Охранителят продължава, не обръща внимание.
Поддръжката още по-нервно: „тук-тук-тук-ттук…“
След малко той не издържа и изригва:

А охранителят се обръща усмихнат:

Католическа монахиня пита своята послушничка:

Монахинята пребледнява, аха да припадне, но след три дни идва в съзнание и пак събира сили:

Катя прокара ръка по ципа на Пешко и разбра, че той няма никакви твърди намерения към нея — всичко е на копчета и само „малко“.

Кат’ се яде — не се говори! И то не само на масата, ами и по време на прегръдки — че като те закичи някой със „скъпа“, после не се знае дали ще му отговориш с „супичка“ или с „още една хапка“…

Каубой язди из пустинята и гледа насреща му — индианци. Вика си:

Обаче изведнъж се обажда вътрешният му глас:

Послушал го, дигнал пушката и гръмнал вожда. Вътрешният глас доволно:

Кафе в Париж. На масата седи жена. Приближава се мъж:

Пият кафе.

Качва се един в автобуса и:

Качва се един котарак в трамвая и провиква високо:

Още преди да се усети, няколко човека станали и котаракът се настанил гордо.
Само че този, дето му отстъпил, се заинатил и попитал:

Котаракът невъзмутимо се усмихнал и отговорил:

Качва се един мъж в трамвая с две огромни торби. Едва си намира място, хваща се за перилата и започва:

Един възрастен господин му се обажда:

Качват се в асансьора мъж с жена си и една комшийка. По едно време комшийката се обръща, плесва един шамар на мъжа и:

Отваря вратата и слиза на етажа си. Мъжът цял червен, запретва ръкави и започва да се кълне:

А жена му:

Кво ти пука, че говорят зад гърба ти — нали си обърнат към тях и им е най-лесно да гледат право в това, което им е на виждане.